Протокол № 2320 от 04.12.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 2320 гр. Пазарджик, 03.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20245220103774 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищцата С. С. К. не се явява, редовно уведомена чрез пълномощника си от предходното съдебно заседание. За нея се явява адв. Б., редовно упълномощена да я представлява отпреди.

Ответникът С. Н. К. се явява лично, редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК и с адв. Т., редовно упълномощена да го представлява, с приложено по делото пълномощно.

Явяват се свидетелите на ответната страна А. Н. К. и Г. С. К., редовно призовани.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото като заявявам, че на нас сте ни допуснали двама свидетели, но днес тук е само един свидетел – майката на ищцата – Г. Н.а Г..

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото. Доверителят ми се отказва от искането за присъждане на разноски.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическа страна.

1

АДВ. Б.: Поддържам исковата молба. Няма да правим уточнения и допълнения. Нямам възражения по проекто доклада.

АДВ. Т.: Поддържаме подадения писмен отговор. Нямаме възражения по доклада. Да се приеме за окончателен.

С оглед изявленията на страните, че не възразяват по изготвения проекто доклад по делото, съдът счита, че същият следва да се обяви за окончателен доклад по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА, изготвения с Разпореждане № 8175/03.10.2024 г. проекто доклад за окончателен доклад по делото.

ДОПУСКА до разпит като свидетел на ищцовата страна Г. Н.а Г..

АДВ. Б.: Обръщам се към бащата дали няма да участва в образованието на детето, тъй като то е твърде натоварено, за да работи.

ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Откакто се разведохме със съпругата ми детето се интересува само от едни пари – кога ще ми дадеш парите? Парите са пращани навреме до 18 години, плюс един месец отгоре от мен. Чак тогава спрях да плащам, защото аз даже не я познавам. Тя не се интересува от родителя си. Аз също съм болен, имам епикризи. Не мога да си намеря работа.

Да, работех в Германия и плащах всичко, но от август миналата година ми е трудно. Бях в Пещера на работа, но не се справям. Аз съм човек, който трудно ще го наемат на работа. Дори и пазач да си, ще ходиш на работа един месец, после болнични и ще те освободят. Имам документи, че на месец съм плащал на това семейство по 900 евро. Дори от продажбата на бащината си къща 18 000 лв. дадох на тази женица. Важното е, че трябва да има откъде да взема парите за тази издръжка. Като не работя какво – престъпник ли да стана, за да плащам на детето си? Даже не я познавам – ако се разминем сигурно няма да ме познае. Ако имам пари ще я потърся и ще й дам 200, 300, 400 лв. Имам в телефона смс-и и мога да Ви покажа, че децата на съпругата ми живеят в Германия и ни изпращат пари.

Съдът докладва постъпилото писмо от ТД на НАП, офис Пазарджик, с вх. № 25875/21.10.2024 г., с което уведомяват съда, че в информационните системи на НАП няма сключени трудови договори с лицето С. С. К.. Сочат, че данните са актуални към 15.10.2024 г.

2

АДВ. Б.: Да се приеме писмото от ТД на НАП.

АДВ. Т.: Да се приеме.

Съдът по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА писмо от ТД на НАП, офис Пазарджик, с вх. №

25875/21.10.2024 г.

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Г. Н.А Г. – родена на 18.05.1968 г. в Гара Белово, живуща в гр.

Пазарджик, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, ищцата ми е дъщеря, със средно специално икономическо образование, работи в ТМаркет като касиер. Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВИД. Г.: Дъщеря ми в момента учи в СУ „Климент Охридски“ софтуерно инженерство. Тя е пълна отличничка. В момента е на общежитие.

Разходите са огромни и не мога само аз да се справям. Има и друг родител, който от четири години не й е чул гласа. Беше абитуриентка и не й се обади да й честити. Тя го търсеше, и откакто спря да плаща, тя му е писала, но той не й отговаря. В седми клас един, два пъти се е срещал с нея и това е. Той беше в Германия. Никога не съм я спирала и никога не съм й казвала да не ходи при него. Никога. Детето не ми е казало баща й да я е търсил. Аз не мога да я спра, тъй като тя е достатъчно голяма. Известно ми е от негови приятели, че вече се е прибрал в България. Негови приятели са ми казвали, че работи с голям, червен бус, номер РА****. Работел на частно. Нещо снабдява, но не знам, той да каже. Един човек когато е болен си стои в къщи и аз съм оперирана преди две години от тумор на шията, нося епикриза. Дадоха ми три месеца болнични и аз на първия месец започнах работа, за да си гледам детето. Не съм спирала да работя заради детето. През 2018 година той отиде по Германия, ние не бяхме разделени тогава, защото имахме много заеми и той отиде в Германия, за да плащаме ипотеката на апартамента. На третия месец той се хвана с рускиня и спря да плаща. За парите, които казва, че ми е дал от къщата 18000 лв., нито съм се подписвала, нито има някакъв документ. Брат му ми е давал 3 пари за заемите. Когато ми даде парите ми каза „Дано да стигнат за заемите и да стигнат за едно колело“. Те не стигнаха да се погасят тези заеми и в момента даже имам запор. Той не ми каза, че има до него рускиня. За нея ми казаха негови приятели. Тази жена е същата, с която той живее сега. Тази жена ме заплашва, че ще щяла да иде в София, знаела адреса на дъщеря ми и щяла да я направи за резил. Мен ме заплаши, че ще ме изгони от работа. И още клевети. Имам ги записани. Понеже майка ми е болна, на инвалидна количка и аз не съм на пълен работен ден, а съм на часове и не съм дори на минималната работна заплата, а взимам 700 лв., за да се грижа за майка си. Затова от Билла се преместих в Т-Маркет, защото в Билла беше много тежко. Харесвам си работата и сега съм на същата работа, но в Т-Маркет. Общежитието на дъщеря ми е 200 лв. на месец. Семестърът й е 900 лв. Тя ми писа вчера, че са свършили парите й за храна и сега ще си дойде един ден по-рано. Той не може да ми плати само мисълта за детето. Лягам, ставам с мисълта за нея. И аз мога да живея с някой човек, но не съм го направила, защото съм само с мисълта за нея. Аз съм под наем. На него не му пука. Той е родител на три деца, но и за трите не се е погрижил, за нито едно от тях. Когато живеехме заедно едното му дете беше в затвора. Децата са на първо място. Той не ме интересува, нито жена му. Аз се боря за детето си и като родител да поеме някакви пари, за да й помогне. Тя денонощно учи. Вчера й казах „Недей маме учи толкова, колкото можеш толкова“. Тя ми казва, че иска да има поне седем, осем точки. Аз й казах, че ще се разболее. Тя става в 4 часа сутринта и постоянно учи. Десет точки са максимума в системата им на образование. Тя е свикнала да е отличничка. Нито аз, нито майка ми имаме земеделски имоти или други имоти. Запозната съм със заболяванията на ответника. Знам, че в Германия и двамата работеха като хигиенисти и са чистили тоалетните.

Той не се е обадил дори да честити бала на дъщеря си. Той въобще не се интересува от нея, дори гласа й не е чул. Тя постоянно се затваряше и го изживя и ходихме по психолози. Тя като баща го обича и винаги го е търсила.

Тя се затваряше, защото той не я търсеше. Не знам дали тя го е потърсила, за да му каже, че е влезнала в университета. Той й спря парите и тя му пишеше „Аз тате още уча, защо ми спря парите?“. Дъщеря ми го съди за издръжка, тя е пълнолетна. Знам, че той живее в с. Капитан Димитриево, ул. ******. Така пише в документите. Като ходим за вода съм виждала същата кола, буса със същия номер. Как има пари да си поддържа автомобила, а пари за детето 4 няма? Автомобилът е на негово име. Сигурна съм, че той си го поддържа.

Защо не се откаже от автомобила? Нямам проблеми с хазарта – търкала съм билетчета. Той имаше в ДСК заем, обединихме ги заедно да са на едно място.

Взе от дъщерята, тази с близнетата, 2000 лв., за да отиде в Германия. Тези пари, където брат му ги даде, тогава детето е била в седми клас.

Той има друг автомобил освен товарния - Зафира, но номера не го знам.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

А. Н. К. – роден на 06.06.1974 г. в Руска Федерация, живущ в с. Алеко К., българин, български гражданин, женен, неосъждан, С. К. ми е брат, със средно образование, работи като мотокарист в магазин „Крез“. Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВИД. К.: С. К. съм я виждал с майка й едно време когато бяха бракосъчетани брат ми и госпожата. Виждал съм я когато е била малка. Не съм я виждал сигурно от десет години. Баща й иска да се свърже с дъщеря си, но не може да намери начин. Сега в момента ако влезне С. или се разминем отвънка, сигурно ще я подминем и брат ми и аз, защото не сме я виждали. Той иска да се свърже с нея, но не може да намери начин. Те имат някакъв телефон, по който й превежда паричната сума. След като се разделиха брат ми и госпожата, аз бях свидетел веднъж, когато той се върна от Германия, беше донесъл подаръци. Детето просто дойде, взе това, което е за нея и избяга.

Нямаше дори прегръдка или целувка. Това беше първото му връщане от Германия, когато си дойде в отпуска, може би преди 4-5 години. Едно време на госпожата /майката на С./ лично аз съм й дал 13 000 лв. След два месеца й дадох още 5 000 лв. Това са някакви средства, с които могат да си подпомогнат. Аз лично й ги дадох. Това са парите от наследствената ни къща.

Неговият дял, като продадохме къщата, й го дадох лично на нея. След това, моят брат също е изпращал пари. Наследствената къща я продадохме 2018 г., мисля май месец – юни или май беше. Брат ми вече беше заминал за Германия, защото аз работех с пълномощно от негова страна, за да продадем къщата. Тези пари от неговия дял всичките заминаха за подпомагане на семейството и отглеждането на детето. Тогава брат ми поръча да дам тези пари на майката на С.. Обади ми се и ми каза неговият дял да го дам на Г.. Аз 5 тогава от 18 000 лв. дадох 13000 лв. Казах му, че 5000 лв. ще ги оставя като си дойде да има някакви средства, защото всичко се случва. Един път се прибра от чужбина без никакви доходи. След 2 месеца ми се обади и каза „Дай й и другите 5000 лв., защото тези не й стигнаха“. Имали са някакви разходи и то неотложни явно, за да не й стигнат такива пари, плюс това работиш и издържаш дъщеря и тези пари във времето могат да ти помогнат по някакъв начин, а не да ги харчиш изведнъж. Доколкото знам тя работеше в Тотото и там имаше някакви игри. Аз лично не съм я виждал да играе, но от хазартна дейност – какво е правила, какво не – това си е личен неин проблем. След тази сума пари, която й беше дадена на нея на два пъти, моят брат ми изпраща пари да погасявам едни бързи кредити, защото имали затруднения в някакви банки за бързи кредити. Като уговорката им е била от тези пари, които той изпраща тя да ги погаси. Тя нищо не беше погасила и аз ходих да погасявам кредитите по банките. Тези пари от къщата бяха дадени с цел за образованието на детето, но като ги похарчиш изведнъж няма как да стане. Той много пъти е изпращал и други пари – по 900, 700, 800 евро на месец. След като се разделиха имаше да се плаща издръжка и пак е пращал по две, три вноски на един път.

Издръжката да речем е 200 лв., той е изпратил 600 лв. И другият месец му се обаждат по телефона и викат „Кога ще пращаш парите?“ Преди да започне това дело никой не знаеше, че детето ще учи. С призовката от съда аз разбрах даже, че тя ще учи. Явно и баща й не е знаел. Откъде да знае. Някой казва ли?

Някой контактува ли с него, освен за пари?. Аз съм й чичо. Един път тя не ми се е обадила. Защо не се обади и да каже „Имам нужда от пари“.