Решение № 19390 от 24.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19390 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20231110110696 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Б. С. и Д.

Б. К. (с предишно фамилно име Б. Б. И.) с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответниците дължат при условията на разделност сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.11.2022г. по гр.д.

№61076/2021г. по описа на Софийски районен съд,113 състав, както следва:

- от Д. Б. С. цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 923,04 лева, ведно със законна лихва за периода от 10.11.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 20.10.2022 г. в размер на 311,05 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 18,31 лева, ведно със законна лихва за периода от 10.11.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до 20.10.2022 г. в размер на 3,83 лв.

- от Д. Б. И. цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 923,04 лева, ведно със законна лихва за периода от 10.11.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 20.10.2022 г. в размер на 311,05 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 18,31 лева, ведно със законна лихва за периода от 10.11.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до 20.10.2022 г. в размер на 3,83 лв.

1

Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди до топлоснабден имот, находящ се в .................., възникнало с ответниците въз основа на договор при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, за което не получил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дяловото разпределение – в случая "Бруната " ООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответни ците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми, а като не са сторили това с а изпаднали в забава и дължат лихва за забава. Ищецът претендира установяване на вземанията си по исков ред. Претендира разноски.

Ответниците не са подали в срок отговор на исковата молба в срока за това. С подадените възражения срещу издадената заповед за изпълнение релевират възражение за изтекла погасителна давност.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ответникът Д. Б. К. заявява, че в изпълнение на извънсъдебно споразумение между страните от 22.05.2023г., с което съдбно предявените вземания са разрочени, същите са почти изцяло погасени с плащане.

Твърди, че оставащата дължима част от сумата е в размера на последната погасителна вноска по споразумението или 574,98 лв., която не е платена, защото падежът й не е настъпил.

Процесуалният представител на ищеца признава, че е получил плащане на падежиралите погасителни вноски по споразумението между страните по делото, но поддържа, че оставащата непогасена част от вземанията е в размер на 924,87 лв. за главница, тъй като плащането на погасителната вноска с падеж м. 10.2023г. било отнесено в погашение на сторените от „Топлофикация София“ ЕАД съдебни разноски в настоящето производство.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По подадено в съда на 10.11.2022г. от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците Д. С. С. и Б. Б. К. за заплащане съдебно предявените вземания е издадена заповед по чл. 410 ГПК от 28.11.2022 г. по ч. гр. д.№ 61076/2022 г. на СРС, 113 състав.

Заповедта е връчена на двамата длъжници, като след депозирано в срок възражение по реда на чл. 414 ГПК от всеки от тях са предявени процесните исковете за установяване съществуването на вземанията по същата. При наличието на идентитет между съдебно предявените вземания в исковото и заповедното производство и след констатация 2 за спазването на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК съдът достига до извод за процесуалната допустимост на производството по делото.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) в претендираното количество и на посочената стойност, при което за всеки от двамата ответници е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, че е била извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответниците, които са поели задължение да заплати тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорните суми.

В тежест на ответниц и т е при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед възражението на ответни ците за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давностния срок.

Като съобрази становището на ответника Д. К., както и сключеното извънсъдебно споразумение между страните, прието като писмено доказателство по делото /на на л. 80 от делото/, съдът приема, че всички обстоятелства, включени във фактическите състави за възникване на процесните вземания за главници и лихви за забава, са безспорни и ненуждаещи се от доказване. Оттук, безспорно е, че: 1) през исковия период ответниците са имали качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот като съсобственици на същия при равни дялове; 2) процесният имот е топлоснабден; 3) за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия на цена в размер на исковата сума;

4) за исковия период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия на цена, възлизаща на исковата сума; 5) налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковите суми.

Предвид отделените за безспорни между страните обстоятелства се налага извод, че в полза на ищеца са възникнали вземания срещу ответниците за стойност на доставена топлинна енергия, мораторна лихва върху нея, цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми.

Съгласно чл. 1 от споразумението за разсрочване погасяването на дълга на 22.05.2023 г. негов предмет са сумите, предявени по настоящото гр. д. №10696/2023 г. В него се признават всички задължения, предмет на делото, в т.ч. задължението за законна лихва върху главниците за периода от п одаване на заявлението за издаване на заповед за 3 изпълнение до датата на сключване на споразумението, както и задължението за разноски в размер на 180,50 лв. за държавна такса. Съгласно чл. 2 от споразумението дължимата се сума трябва да бъде изплатена от ответниците при описан погасителен план на седем вноски, от които първа в размер от 1478,52 лв., платима в деня на подписване на споразумението и останалите шест в размер от по 574,98 лв., дължими на 22-ро число всеки месец с падеж на последната вноска на 22.11.2023 г. В споразумението е отразено, че е дължимо и присъденото в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение, което не е предмет на споразумението, както и юрисконсултско възнаграждение, което ищецът ще претендира в исковото производство. В чл. 3 от споразумението страните са уговорили, че кредиторът се отказва от вземането за законна лихва за периода на разсрочено плащане, при точно изпълнение от длъжника, а в чл. 4 е уговорено, че при неизпълнение на което и да е парично задължение по погасителния план или при забавено плащане на дължима сума по погасителния план от страна на ответника повече от 5 календарни дни, "Топлофикация - София " ЕАД има право да поиска продължаване на действията за принудително събиране на дължимите суми, в това число и продължаване на съдебните производства срещу ответниците.

Страните по висящо дело могат да сключат извънсъдебна спогодба - чл. 365, ал.1 ЗЗД. Вместо, обаче, въз основа на нея да се стигне до прекратяване на делото поради оттегляне на иска, делото може да продължи, като тогава се поставя въпросът за правното значение на сключената извънсъдебна спогодба, на която една от страните се позовава. Тази спогодба има значението на юридически факт, релевантен за спорното право. Това право важи занапред така, както е установено с извънсъдебната спогодба. Намери ли, че тя е валидна, съдът трябва да реши делото съобразно с нея, като зачете нейния материалноправен ефект. Срещу него противната страна може да се брани с възражение за нищожност или унищожаемост на сключената спогодба. Съдът намира, че представеното по делото споразумение от 22.05.2023 г. е валидно, като не са релевирани от страна на ищеца възражения за нищожност или унищожаемост на същото, поради което материалноправният му ефект следва да бъде зачетен.

Ответниците, чиято е доказателствената тежест да установят погасяването на процесните задължения, са ангажирали доказателства за плащането на всяка от първите общо шест падежирали вноски по сключеното между страните споразумение. Установява се от представените по делото фискални бонове, че с извършеното на 22.05.2023г. плащане със сумата от 1 4 78,52 лв. са погасени 432,82 лв. от вземането за главница, съдебно предявените вземания за мораторни лихви в пълен размер от 629,76 лв., вземането за разноски за държавна такса в размер от 180,50 лв. и 235, 44 лв. за законната лихва върху главниците до датата на плащането. В случая са неприложими постановките на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК тъй като длъжникът е посочил кое свое задължение погасява с извършеното плащане.

С плащания от 19.06.2023г., 21.07.2023г., 22.08.2023г., 25.09.2023г. и 20.10.2023г., всяко за сумата от 575 лв. са погасени вноски 2,3,4,5 и 6 от споразумението. Следователно 4 всички вноски с настъпил падеж към момента на приключване на устните състезания по делото са погасени. От принципа на свободата на договарянето следва, че страните могат свободно да определят и изменят съдържанието на договорното правоотношение помежду им. Разсрочването на задължението с промяна на падежа за плащане, представлява изменение на срока за погасяване на задълженията по облигационното правоотношение в хода на процеса, поради което следва да бъде взето предвид от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. Тъй като страните са уговорили нов падеж на плащането на процесните задължения, тези обстоятелства съставляват именно факти, които следва да бъдат съобразени при решаване на спора. Доколкото ищецът не твърди и не доказва ответникът да е неизправна страна по сключеното в хода на процеса споразумение, то чл. 5 от същото не е приложим.

Предвид изложеното съдът приема, че след извършените плащания оставащото непогасеното задължение на ответниците е в размер на 574,88лв., чиято изискуемост, обаче, не е настъпила към момента на приключване на съдебното дирене по делото, поради което искът и за тази сума е неоснователен.