Решение № 1003 от 22.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1003 гр. Пловдив, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20245330203172 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №9002625, с който на Т. Д. П., ЕГН:********** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез процесуалният му представител - адв. Л. Д., оспорва издадения срещу него електронен фиш (ЕФ), като незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител – адв. Л. Д.. Преди съдебното заседание от последната по делото е постъпила молба, в уверение на това, че не може да присъства в съдебната зала и че не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие. В молбата са изложени съображения за отмяна на атакувания електронен фиш, като се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата. Пледира ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване на присъдените в полза на 1 насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира направените в настоящото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна (лице, което е било санкционирано) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 11.04.2024г. в 10:01ч. в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ до №226 в посока на движение север, установено и заснето с автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1 №120сса8, за превишаване на разрешената скорост с 13 км/ч при управление на МПС лек автомобил „Лексус НХ 200Т“ с рег.№ ***. Лекият автомобил се движил в населеното място с установена скорост от 63 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на Т. Д. П., на който е бил издаден ЕФ. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползвал от правото си да обжалва така издадения против него електронен фиш.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 13 км/ч при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, 2 на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушителят /ангажиран на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП/, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начин за доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.

Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП. По делото има приложена справка за собствеността на МПС – то.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Както се посочи по – горе нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1 №120сса8. Същото е от одобрен тип средство за измерване, за което е издадено Удостоверение №17.09.5126, със срок на валидност до 07.09.2027г. ATСС е преминало метрологична проверка, обективирана в Протокол от проверка №130-СГ-ИСИС/19.09.2023г., със заключение, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС е в съответствие с одобрения тип.

По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., която задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на Наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е 3 настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режим измерване и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. В съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от горепосочената Наредба, протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС, което изискване в случая също е изпълнено.

Мястото на извършване на нарушението е конкретно и точно посочено в атакувания електронен фиш – в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ №226, с посока на движение север. Повече конкретизация не е необходима, за да се приеме, че е ясно отразено мястото на нарушението.

За така установеното нарушение е приложена коректната санкционна норма на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, която предвижда административно наказание “глоба” в размер на 50 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населеното място от 11 до 20 км/ч., какъвто е настоящият казус. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер. Размерът на наложеното наказание не може да бъде изменен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер. Следователно наложената санкция е индивидуализирана в единствения й възможен размер, което е съобразено в атакувания електронен фиш.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, с оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакувания електронен фиш.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално 4 нарушение поради издаване на електронния фиш в противоречие с нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН. Същата гласи, че: „За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш.“ Относно формулировка „могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2“ следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗАНН (във всичките й редакции) никога не е съдържала правило, че налагани глоби под определен размер принципно не подлежат на обжалване. Подобно правило до обявяването му за противоконституционно с Решение №1 от 2012г. на Конституционния съд на Република България (ДВ, бр. 20 от 2012г.) се е съдържало в други разпоредби – чл.59, ал.3 от ЗАНН и чл.189, ал.13 от ЗДвП. Всъщност необжалваемостта на квитанциите по чл.39, ал.1 от ЗАНН и на фишовете по чл.39, ал.2 от ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба, а от волята на наказания субект, който приема както извършеното нарушение, така и размера на наложеното административно наказание. В този смисъл в чл.39, ал.3 от ЗАНН изрично е посочено, че: „ … ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел…“.

Действителната воля на законодателя при тълкуването на правилото по чл.39, ал.4 от ЗАНН се установява при съобразяване на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП (със сигнатура 054-01-84 по описа на Народното събрание на РБ), с който в позитивното ни право едновременно са въведени както институтът на електронния фиш, така и нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН. В мотивите:

- изрично е посочено, че недостатък на съществуващата нормативна уредба към 2011г. е, че предвижда възможност при административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, контролните органи да използват облекчен ред за санкциониране на дееца чрез фиш само ако нарушението представлява маловажен случай и размерът на глобата е до 50 лева;

- констатирано е, че тази нормативна уредба не отговаря на обществената необходимост от ефективна борба с нарушенията на ЗДвП;

- констатирано е още, че целта на законопроекта е да предвиди 5 възможност овластените за това контролни органи да налагат глоби с фиш над размерите, до които това е било възможно до този момент.

От гореизложените мотиви е видна законодателната воля на нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН да има „овластитителен характер“, тоест да предостави възможност на контролните органи да санкционират нарушителите по опростената процедура (в случая с електронен фиш), дори размерът на наложената глоба да надхвърля 50 лева (с каквито правомощия до този момент те не са разполагали). Нормата обаче по никакъв начин не ограничава възможността ЕФ да се издават и когато се налагат глоби, по-малки или равни на 50 лева.

Този извод следва по несъмнен начин и при систематичното тълкуване на чл.39, ал.4 от ЗАНН с останалите законодателни промени, осъществени със същия законопроект и обнародвани в същия брой на ДВ - бр.10 от 2011г. Така с §10 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр.10 от 2011г.) е извършена промяна в чл.59, ал.3 от ЗАНН, като след думата „постановления“ са добавени думите „и електронните фишове“, като нормата е придобила следната редакцията: „Не подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително.“ Същевременно с §8 от ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр.10 от 2011г.) е предвидено, че досегашната алинея 5 на чл.189 от ЗДвП става ал.13, като след думата „постановления“ се добавя „и електронни фишове“. Така чл.189, ал.13 от ЗДвП придобива следната редакция: „Не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително“.