Решение № 260144 от 19.05.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И

Е № 260144 гр. Пловдив,

19.05.2021 год.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав, в открито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното от съдията Костадинова в.т. дело № 4/2021 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно

– по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260041 от 29.09.2020 година, постановено по т. дело № 1122/2019 година по описа на Окръжен съд – П., е осъдено

З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Б. И.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. В., п.к. **, общ. М., обл. П., ул. „З.“

№25, сумата от 36 835,85 лв. – дължим остатък от застрахователно обезщетение по Добавък 3/01 „Промяна на собственост или регистрация на МПС“ към застрахователна полица №** по застраховка „Б.", подписан на 18.10.2017 г. с обект на застраховката - полуремарке „П.”, с per. № ***, компанован на шаси с идент. № ***, предназначено за превоз на животни, увредено на 13.05.2018 г. в резултат на възникнал в полуремаркето пожар, което обезщетение представлява разликата между платената от застрахователя сума в размер на 33 574.15 лв. до пълната застрахователната сума по полицата, както и сумата от 4 584.01 лв. - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от 20.09.2018г. до 11.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 19.12.2019г, до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 849.25 лв. – разноски по делото.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от „Б.” АД.

Оплакванията са, че решението е неправилно и незаконосъобразно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила решението е постановено въз основа само на част от събраните по делото доказателства, а не на съвкупната преценка на всички доказателства. Поддържа се наличие на предвидените в обвързващите страните Общи условия съм сключения договор за застраховка „Каско” изключения, при които не се дължи застрахователно обезщетение. Твърди се, че частичното заплащане на сумата от 33574,15 лева като обезщетение по застраховка „Каско” преди завеждането на иска по настоящото дело неправилно било прието от съда като извънсъдебно признание за настъпването на застрахователно събитие по сключения между страните договор, за което се дължи застрахователно обезщетение. Неправилно било прието също, че съдържащите се в застрахователната преписка документи, в които се обективирали неизгодни факти за ответника, се ползвали с материална доказателствена сила. Твърди се, че макар да е извършено частично плащане на застрахователното обезщетение, липсвало изрично признание на основателността на претенцията на ищеца и на каквито и да било факти и обстоятелства, относими към спора по делото.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът – собственик на увреденото ремарке, не е предприел обичайните и разумни предохранителни мерки да запази от вреди застрахованото имущество, не е положил грижата на добър стопанин, не е изпълнил задълженията си по договора и не е спазил нормативно установените правила, включително техническите и технологични правила за експлоатация и ремонт на ППС. Не били съобразени от съда съдържащите се в застрахователната преписка документи за дадени предписания да се поддържа застрахованото ППС в добро техническо състояние и експлоатация, съобразно техническите изисквания, предвид настъпването на идентични събития с ППС, собственост на ищеца. Твърди се също, че по делото са събрани доказателства, че ищецът не е поддържал, ползвал и пазил ППС с грижата на добър стопанин и не е предприемал обичайните и разумни предохранителни мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, включително не се е съобразявал с установените технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС. Според жалбоподателя ищецът не е извършил и най-елементарните действия, за да предпази полуремаркето и е създал сигурни условия за настъпване на събитието. Доколкото ставало дума за превоз на товари със специфични превозни средства, което било дейност с повишена обществена опасност, се изисквала професионална квалификация и повишено внимание към техническото състояние на превозното средство от страна на ищеца. Съдът не съобразил показанията на разпитания по делото свидетел, управлявал товарната композиция, който установил, че пожарът е възникнал в зоната на дясната главина на първата ос на полуремаркето, като това според него били неизгодни за ищеца факти и обстоятелства. Не били обсъдени посочените от приетата по делото комплексна експертиза – пожаротехническа и автотехническа, възможни причини за възникване на механичното триене, довело до възникване на пожара и същите не били съпоставени с показанията на разпитания по делото свидетел. Изводът за внезапна техническа неизправност на първата ос на полуремаркето бил направен от съда, без да има мотиви, като имало и противоречие между посоченото от съда за причината за пожара – техническа неизправност в главината на първата ос на полуремаркето и за детайла, причинил горенето, а именно дясната гума на първата ос. Не били взет предвид от първоинстанционния съд и данните за частична подмяна на сдвоените гуми на ППС в разрез с техническите правила за експлоатация и за безопасност. С оглед на това неправилни били изводите, че не е налице хипотезата на Общите условия, раздел „Общи положения“, подраздел Девети

„Предохранителни мерки“, т. 1 и т. 1.1.2, при която застрахователят не дължи обезщетение, когато застрахованият не поддържа, пази и ползва МПС с грижата на добрия стопанин и не предприема всички обичайни и разумни предохранителни мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, включително в случаите на нарушаване на установените технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на ППС. Според жалбоподателя със събраните по делото доказателства е установено с голяма степен на вероятност, че събитието е възникнало поради неизправност на полурамеркето от експлоатационен характер, а именно счупен и постепенно разрушил се лагер в главината на първата ос, който е довел до механично триене на нарушените детайли на лагера с детайли от главината /поради нарушените повърхности и неправилно смазване на същите/, постепенно повишаване на температурата в тази зона, което пък е предизвикало възпламеняване на смазочните материали в главината. Не били обсъдени от първоинстанционния съд установените по делото факти, че най-вероятните първоизточници на триенето, респ. на възпламеняването, са износване на материали и детайли, които / и предвид времето на експлоатация на полуремаркето/ следвало да бъдат обект на засилен контрол и проверки от страна на собственика на имуществото. Изобщо не било обсъдено и възражението на ответника за принос на ищеца, респ. на негови служители за настъпване на вредите и редуциране на застрахователното обезщетение съобразно този принос, който според жалбоподателя бил в размер на 50%. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Становището на ответника по въззивната жалба „Б.И.”

ООД, изразено в писмения отговор и в проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, е за нейната неоснователност. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Страните не сочат нови доказателства пред въззивната инстанция.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалване, а именно от ответника срещу осъдителното първоинстанционно решение. При подаване на въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК срок.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе само по въведените от жалбоподателя оплаквания, подробно посочени по-горе.

Безспорни между страните са обстоятелствата, свързани с наличие на валидна към момента на настъпване на процесното събитие /13.05.2018 година/ имуществена застраховка „Б.” за полуремарке „П.”, с per. № ***, компанован на шаси с идент. № ***, предназначено за превоз на животни, собственост на ищеца „Б.И.” ООД.

Страните не оспорват, че в отношенията помежду им във връзка с тази имуществена застраховка са приложими Общите условия на ответното дружество, приети като доказателство по делото / стр.

19-26 от първоинстанционното производство/.

От протокола за ПТП № 1601618 от 13.05.2018 година на ОДМВР- Ш.и от удостоверение от

15.05.2018 година на РД „П.” – Ш.се установява, че на 13.05.2018 година по време на движение в застрахованото полуремарке е възникнал пожар по време на движение на изхода от град Шумен, при който са нанесени материални щети на полуремаркето.

От представените към исковата молба доказателства се установява, че ищецът е сезирал застрахователното дружество с искане за заплащане на обезщетение, образувана е щета № ***. Безспорно е, а и от писмените доказателства се установява, че ответното дружество е определило и е заплатило реално на 23.07.2018 година на ищеца сумата от 33574,15 лева като обезщетение за материалните щети по процесното полуремарке. С писмо изх. №

1142/УККЗПОЕ/13.08.2018 година ищецът е уведомен, че изплатеният размер на обезщетението е съобразен с това, че застраховката е сключена с покритие за „изплащане на обезщетение само по експертна оценка“ и е определен съгласно правилата на Глава Трета – „Изплащане на обезщетение при частични повреди“, раздел V

„Обезщетяване на МПС” над 13 години, т.1, като за подмяната на новите части е използвана цена от ценовата листа на официалния доставчик с приложен корекционен коефициент за вехтостта на полуремаркето от 0,3 и е определена цената на труда по правилата на методиката на застрахователя – 7 лева на сервизен час.

Искането на ищеца за заплащане на обезщетение съгласно Глава Четвърта от Общите условия, покриващо цялата стойност на полуремаркето поради невъзможността от възстановяването му - тотална щета /писмо изх. № 30/28.08.2018 година/, е оставено без уважение от ответното застрахователно дружество с писмо вх. № 16/20.09.2018 година, в което отново се поддържа становището, че става дума за частични повреди на ППС, което е над тринадесет годишно и за което е приложима Глава Трета, раздел Пети от Общите условия.

Поддържаното от ответника пред първоинстанционния съд възражение, че в случая не става дума за тотална щета на застрахованото полуремарке, а за частични повреди по него, е опровергано от приетата комплексна пожаро-техническа и автотехническа експертиза, според която е налице икономически тотална щета, доколкото възстановяването на ремаркето е технически възможно, но е икономически нецелесъобразно, тъй като стойността на ремонта надхвърля стойността на ремаркето преди повреждането му. Възражението на ответника, че не става дума за тотална щета, не се поддържа с въззивната жалба, поради което съдът не го обсъжда подробно.

Въведените с въззивната жалба оплаквания касаят недължимост на застрахователно обезщетение, евентуално намаляване на неговия размер поради съпричиняване с 50% поради виновно поведение от страна на ищеца.

На първо място следва да се посочи, че обсъдената по-горе кореспонденция между страните и писмените доказателства по образуваната преписка в застрахователното дружество, както и заплащането на застрахователно обезщетение в определен размер, представляват извънсъдебно признание на факта на настъпване на застрахователно събитие – увреждане при пожар на застрахованото при ответника полуремарке, за което се дължи обезщетение. Доказателственото значение на извънсъдебно признание на факти, когато е обективирано в писмена форма, следва от закона – чл. 180 от ГПК. Според него частен документ, подписан от лицето, което го издава, съставлява доказателство, че съдържащото се в него изявление е направено от това лице. Неоспореният частен писмен документ / какъвто е настоящия случай/ от гледна точка на подписа е автентичен, а от гледна точка на съдържанието – истински и следва да бъде заченета неговата формална доказателствена сила относно съдържащото се в него признание. От гледна точка на доказателствения материал по делото направеното признание следва да бъде ценено наред с останалите събрани доказателства. В този смисъл съдът не споделя изложеното във въззивната жалба досежно значението на писмените изявления на застрахователното дружество, съдържащи се в застрахователната преписка.