Решение № 1341 от 07.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1341 гр. София, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Ирина Стоева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100503428 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 07631/14.02.2022 г. на А. К. К., ЕГН **********, длъжник по изп.д. № 20108440403381 по описа на ЧСИ С.Я., рег.

№ 844 на КЧСИ, срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 03.02.2022 г., с което оставил без уважение искането на жалбоподателката за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на нея на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателката поддържа, че по изпълнителното дело не били извършвани регулярно изпълнителни действия, между всеки две от които да не е изтекъл предвиденият в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок. От момента на налагане на възбрана върху собствен на длъжниците недвижим имот с разпореждане на съдебния изпълнител от 06.07.2011 г., вписана на 10.08.2011 г., до депозираната от взискателя молба от 04.11.2019 г., с която било поискано налагане на запори и опис на движими вещи, този срок изтекъл и изпълнителното производство подлежало на прекратяване. В този период липсвала всякаква активност от взискателя, както и изпълнителни действия, които да са извършвани от съдебния изпълнител по негова инициатива предвид извършеното възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ с молбата за образуване на изпълнителното дело. Поради това моли съда да отмени атакуваното разпореждане и да върне делото на ЧСИ с 1 указания за прекратяване на делото.

Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата - „Т.С.“ ЕАД, е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които се взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител – разпореждане за отказ да прекрати изпълнително дело.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20108440403381 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, е образувано по молба от 19.11.2010 г. на „Т.С.“ ЕАД, за събиране на вземания срещу длъжника К.С.К. по изпълнителен лист от 06.10.2010 г., издаден по гр.д. № 6026/2010 г. на СРС, 86 състав, за сумите 5 486.98 лв. – главница, 1 998.23 лв. – лихви за забава, ведно със законната лихва върху главницата от 28.04.2010 г. до плащането, и 514.26 лв. – разноски по делото. С молбата е извършено възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

След извършени справки и констатация, че длъжникът е починал, на 26.11.2010 г. на основание чл. 429, ал. 2 ГПК са конституирани наследниците му по закон - А. К. К., дъщеря, и С.К.К., син.

На 14.05.2011 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника К. за половината от дълга, съобразно наследствената й квота.

По наложен от ЧСИ на 18.05.2011 г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника К., в периода 24.08.2011 г. – 24.11.2017 г. са постъпвали регулярно, почти ежемесечно суми, с които е извършвано частично погасяване на дълга - видно от приложените по изпълнителното дело преводни нареждания, както и от отбелязванията върху изпълнителния лист. На 01.07.2011 г. е наложена и възбрана върху собствена на длъжницата ½ идеална част от недвижим имот.

След спиране на постъпленията по запора, с молба от 04.11.2019 г. взискателят поискал от ЧСИ да извърши нова справка с оглед налагане на запори, както и да насрочи опис на движими вещи на длъжниците.

2

На 22.01.2020 г. ЧСИ наложил запор по банковите сметки на длъжницата в „ОББ“ АД, като по наложения запор на 28.01.2020 г. е постъпило частично плащане в размер на 127.51 лв.

На 28.09.2021 г. съдебният изпълнител насрочил опис на движими вещи на длъжницата за 10.11.2021 г.

С молба от 25.10.2021 г. взискателят поискал от ЧСИ извършване на нови справки за банкови сметки и налагане на запори по тях, както и налагане на запор върху трудово възнаграждение/пенсии на длъжниците, а при невъзможност за налагане на запори – да пристъпи към опис и оценка на движими вещи на длъжниците с цел публичната им продан.

С молба от 08.11.2021 г. длъжницата поискала отсрочка за погасяване на дълга, като ще внесе част от него до 01.12.2021 г. и ще внася по 100 лв. месечно. На 13.12.2021 г. и на 14.01.2022 г. от длъжницата са преведени по сметка на ЧСИ суми от по 100 лв.

С молба от 02.02.2022 г. длъжницата поискала от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, така както било прекратено по отношение на другия длъжник.

С атакуваното разпореждане от 03.02.2023 г. ЧСИ оставил без уважение искането на А.К..

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от исковия процес, в изпълнителния процес давността не спира, защото 3 кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевА.и факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването настъпва по право.

В случая по делото се установи, че на 18.05.2011 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата А.К.. По наложения запор, в периода 24.08.2011 г. – 24.11.2017 г. са постъпвали регулярно, почти ежемесечно суми, с които е извършвано частично погасяване на дълга. При наличие на такива плащания през посочения период, взискателят не е бил длъжен да иска предприемане на други изпълнителни действия, които да поддържат висящността на изпълнителното производство, защото всяко плащане представлява частично изпълнение на дълга, а това е факт, който води до прекъсване на двегодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК . След последното частично плащане на 24.11.2017 г., с молба от 04.11.2019 г., преди изтичане на двегодишния срок, взискателят отново е поискал извършване на изпълнителни действия, с което срокът отново е прекъснат; Срокът е прекъсван и с налагането на запор по банкови сметки на длъжницата на 22.01.2020 г., по които е постъпило частично плащане, с подаване на молбата от взискателя от 25.10.2021 г., както и с молбата на длъжницата от 08.11.2021 г., с която признала дълга и поискала отсрочването и разсрочването му, като извършила и две плащания на 13.12.2021 г. и на 14.01.2022 г.

С оглед изложеното, не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване н изпълнителното дело по отношение на жалбоподателката. Обстоятелството, че изпълнителното производство било прекратено по отношение на другия длъжник е ирелевА.о, тъй като при множество длъжници по едно изпълнително дело срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече самостоятелно по отношение на всеки длъжник.

4

По изложените съображения атакуваното разпореждане е законосъобразно, а жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 07631/14.02.2022 г. на А. К.

К., ЕГН **********, длъжник по изп.д. № 20108440403381 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 03.02.2022 г., с което е оставено без уважение искането й за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на нея на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5