Определение № 342 от 12.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. Варна, 12.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20253001000270 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 121 ГПК, образувано по въззивна частна жалба вх. № 1723/14.03.2025г. на С. Д. Н. от с.Пчеларово, Община Генерал Тошево, представляван от адв. М. Я. от АКДобрич, срещу определение № 74/11.03.2025г., постановено по т. д. № 34/2025г. по описа на Добрички окръжен съд, с което, на основание чл. 119 ГПК, е прекратено поради родова неподсъдност производството пред ДОС и делото е изпратено по компетентност на Районен съд– гр. Генерал Тошево.

В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че с искова молба вх. № 1364/28.02.2025г. са предявени обективно и субективно съединени искове от членовете на едно семейство, сред които и частният жалбоподател, за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 07.10.2024г. От образуваното по тази искова молба съдебно производство обаче, с определение № 64 от 06.03.2025г. по т. д № 34/2025г., исковете на всички останали ищци, освен на ищеца С. Д. Н., са отделени и образувани в самостоятелни производства, като тези, предявени от частния жалбоподател, са останали за разглеждане по първоначално образуваното дело. Излага се също, че всички ищци са пътували в една каруца, която е застигната и блъсната от водача на лек автомобил с рег. № ТХ 0538 КХ. Във връзка с тези твърдения се релевират съображения, че поради 1 общите факти съдебният процес би бил по-бърз и по-ефективен при установяването им в едно производство, отделянето на исковете на другите ищци в самостоятелни производства ще създаде допълнителни трудности и разходи за ищците, а евентуално, в случай, че същите са освободени от заплащането им, ще натовари бюджета на съда.

Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на първоначално подадената искова молба от всички ищци.

Насрещната страна ЗД „Евроинс“ АД- гр. София не представя писмен отговор в срока по чл. 267 от ГПК.

Съставът на въззивния съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по т. д. № 34/2025г. по описа на Добрички окръжен съд е образувано по искова молба вх. № 1364/28.02.2025г., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове от петима ищци, първият от които е жалбоподателят С. Н., срещу ЗД „Евроинс“ АД- гр.

София, за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП от 07.10.2024г., настъпило между каруца, в която са се возили ищците, и лек автомобил с рег. № ТХ 0538 КХ. С постановено по образуваното т. д. № 34/2025г. определение № 64/06.03.2025г. исковете, предявени от останалите ищци, освен тези на жалбоподателя, са отделени, по реда на чл. 210 ал.2 от ГПК, и по тях са образувани самостоятелни производства. След отделянето на исковете на останалите ищци, по т. д. № 34/2025 г. по описа на ДОС е останал за разглеждане само осъдителният иск на С. Д. Н. с правно основание чл. 432 КЗ, за присъждане на сумата от 15 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ТП от 07.10.2024г., ведно с акцесорната претенция за законна лихва, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че тъй като искът на ищеца С. Д. Н. е с цена под 25000лв., на основание чл. 104, т.4 от ГПК, същият се явява родово подсъден на районен съд, прекратил е производството по делото и го изпратил на РС– Генерал Тошево.

2

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно по следните съображения:

Предходно постановеното по т. д. № 34/2025г. определение № 64/06.03.2025г. по чл. 210, ал. 2 от ГПК, не попада в обхвата на съдебните актове, които съгласно чл. 274 ал.1 от ГПК могат да бъдат предмет на инстанционен контрол. От една страна, процесуалният закон не предвижда това определение да подлежи на обжалване, като преценката за възможността за съвместно разглеждане на искови претенции е изцяло в дискрецията на съда. Разделянето на исковете е продиктувано от съображения за процесуална целесъобразност, поради което съвместното им разглеждане не може да бъде наложено на сезирания съд от друга инстанция. От друга страна, определението по чл. 210, ал. 2 от ГПК не е преграждащо по смисъла на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, а е по движението на делото и не прегражда неговото развитие, респ. няма за последица прекратяване на производството по исковете, а само отделянето им за разглеждане в друго, самостоятелно производство Освен това, в случая исковете на жалбоподателя Н. са останали за разглеждане в рамките на първоначално образуваното производство, т. е. възраженията му срещу разделянето на исковете са недопустими и на още едно основание, тъй като не са относими към развитието на процесуалното правоотношение между него и сезирания с искова молба вх. № 1364/28.02.2025г. окръжен съд.

По тези съображения извън обхвата на допустимия предмет на настоящето производство остават всички изложени оплаквания в частната жалба за незаконосъобразност на определението по чл. 210 ГПК.

Предявеният от жалбоподателя С. Д. Н. осъдителен иск срещу ЗД „Евроинс“ АД- гр. София, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, е за сумата 15 000лв., който иск съобразно правилата за родовата подсъдност – чл.104, т.4 от ГПК е родово подсъден на районен съд.

Поради съвпадение на правни изводи на двете инстанции относно приложимото правило за родова подсъдност въззивният съд намира, че обжалваното определение на ДОС е правилно и следва да се потвърди.

Така мотивиран, на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, III- ти състав, 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 74/11.03.2025г., постановено по т. д.

№ 34/2025г. по описа на Добрички окръжен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4