Определение № 276 от 01.12.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 276 гр. Варна, 01.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600381 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, пр. 1 във връзка с чл. 248, ал.

1, т. 3 НПК и е образувано по частна жалба на адвподсъдимата В. Й. С., подадена чрез упълномощения защитник адв. В. М. - срещу протоколно определение рег. № 229/14.11.2025 г. на Окръжен съд – Търговище, постановено по НОХД № 221/2025 г. С обжалваното определение съдът е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, включително и такива във връзка с годността на обвинителния акт. Жалбата е допустима, разгледана по същество е частично основателна.

От анализа на обвинителния акт се установява, че изложените в него фактически твърдения относно участието на подсъдимата в организирана престъпна група не съдържат необходимата конкретика, която чл. 246, ал. 2 НПК изисква, за да бъде обвиняемият в състояние да разбере пределите на обвинението и да организира защитата си. В акта се съдържат само общи и декларативни изрази, че С. „участвала“, „укривала“, „съхранявала“ и „разпространявала“ незаконен тютюн, но без да бъдат индивидуализирани каквито и да било конкретни действия, чрез които тя е осъществила съставомерно поведение.

Фактическото описание не съдържа нито едно обстоятелство относно начина, по който подсъдимата е влязла в контакт с предполагаемия ръководител на групата, кога е постигнато съгласие за участие, каква роля й е била отредена, какви задачи е изпълнявала, по какъв начин е осъществявало взаимодействието й с другите членове на групата и дали изобщо е действала в съгласуваност с останалите лица. Липсата на такива конкретни факти 1 препятства възможността съдът да установи структурираност, устойчивост и координация на поведението й с останалите лица – елементи, които са задължителни за обективната страна на престъплението по чл. 321 НК.

Не е описана каква точно роля подсъдимата е поела или каква функция е изпълнявала в групата. Не е посочено дали е действала като посредник, складов отговорник, разпространител, логистичен помощник или в каквато и да е роля, съответстваща на дейността на ОПГ. В мястото на конкретните факти са използвани единствено общи правни квалификации, които не очертават индивидуализирано поведение и не позволяват извод за конкретен и съзнателен принос на подсъдимата.

Обвинителният акт не съдържа и фактически твърдения, които да формират субективната страна на деянието. Не се посочва кога подсъдимата е узнала за престъпния характер на групата, как е формирала съгласие да участва в нея, какви мотиви е имала и каква облага е очаквала или е получила.

Липсва описание на каквото и да е съгласуване или предварителна договореност, които са присъщи за участието в група с трайност и цел.

Отсъстват и факти, сочещи за връзка между намереното в дома й количество тютюн и дейността на групата, както и дали това държане е било осъществено в изпълнение на възложена роля, а не независимо от нея.

Всъщност обвинителният акт съдържа фактически разказ за развита от други лица схема за незаконно разпространение на тютюн, но придаването на роля на подсъдимата остава на нивото на общи и абстрактни квалификации, без ясно и конкретно описание на изпълнителното деяние. В обстоятелствената част е посочен продължителен период – от 01.01.2023 г. до 11.09.2024 г., но в рамките на този период не е индивидуализирано нито едно конкретно деяние на подсъдимата, нито е описан дори един конкретен епизод, който да инкорпорира изпълнително поведение. Този времеви диапазон представлява само формален контур, който не е изпълнен със съдържание относно действителни прояви на обвиняемата. Така структурирано обвинението не позволява да се установи нито фактическо участие на подсъдимата в ОПГ, нито конкретни действия, които да формират изпълнителното деяние.

Липсата на индивидуализация на обективната и субективната страна обуславя невъзможност обвиняемата да узнае действителното съдържание на вмененото й престъпление и значително ограничава правото й на защита по чл. 55 НПК.

2

Наред с пороците на обвинението относно участието в организираната престъпна група, следва да се подчертае, че и второто обвинение – за държане на акцизни стоки без бандерол по чл. 234 НК – страда от сходни съществени недостатъци. В обвинителния акт е посочено, че в дома на подсъдимата е намерено количество тютюн, определено като незаконна акцизна стока, но без да бъдат изложени факти относно начина на придобиването му, предназначението му, трайността на държането, съзнанието на подсъдимата за незаконния характер на стоката, както и причинната връзка между това държане и всички други твърдени в акта обстоятелства. Не е индивидуализирано дали цялото количество, описано в протокола за претърсване, е предмет на обвинението, нито дали това количество е свързано с изпълнителното деяние на престъплението. Липсата на конкретика относно обективната и субективната страна на деянието води до невъзможност съдът и обвиняемата да установят фактическия обхват на твърдяното престъпление, респективно до невъзможност подсъдимата да упражни пълноценно правото си на защита. Този порок също представлява съществено и отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4 НПК.

По отношение на доказателствените искания въззивният съд намира, че правилно първата инстанция е приела тяхната неотносимост към предмета на разпоредителното заседание. Те касаят оценката и необходимостта от събиране на доказателства, което следва да бъде предмет на същинското съдебно следствие. Поради това жалбата в тази й част е неоснователна.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че първоинстанционното определение е неправилно, тъй като обвинителният акт страда от съществени процесуални пороци, препятстващи възможността за разглеждане на делото, и следва да бъде отменено.

Водим от горното, Апелативният съд – Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение рег. № 229/14.11.2025 г. на Окръжен съд – Търговище, постановено по НОХД № 221/2025 г.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 221/2025 г. по описа на Окръжен съд Търговище и

ВРЪЩА същото на Окръжна прокуратура Търговище за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение, изразяващо се в негодност на обвинителния акт.

3

ОТХВЪРЛЯ жалбата като неоснователна в частта относно доказателствените искания като неоснователна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 276 гр. Варна, 01.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600381 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, пр. 1 във връзка с чл. 248, ал.

1, т. 3 НПК и е образувано по частна жалба на адвподсъдимата В. Й. С., подадена чрез упълномощения защитник адв. В. М. - срещу протоколно определение рег. № 229/14.11.2025 г. на Окръжен съд – Търговище, постановено по НОХД № 221/2025 г. С обжалваното определение съдът е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, включително и такива във връзка с годността на обвинителния акт. Жалбата е допустима, разгледана по същество е частично основателна.

От анализа на обвинителния акт се установява, че изложените в него фактически твърдения относно участието на подсъдимата в организирана престъпна група не съдържат необходимата конкретика, която чл. 246, ал. 2 НПК изисква, за да бъде обвиняемият в състояние да разбере пределите на обвинението и да организира защитата си. В акта се съдържат само общи и декларативни изрази, че С. „участвала“, „укривала“, „съхранявала“ и „разпространявала“ незаконен тютюн, но без да бъдат индивидуализирани каквито и да било конкретни действия, чрез които тя е осъществила съставомерно поведение.

Фактическото описание не съдържа нито едно обстоятелство относно начина, по който подсъдимата е влязла в контакт с предполагаемия ръководител на групата, кога е постигнато съгласие за участие, каква роля й е била отредена, какви задачи е изпълнявала, по какъв начин е осъществявало взаимодействието й с другите членове на групата и дали изобщо е действала в съгласуваност с останалите лица. Липсата на такива конкретни факти 1 препятства възможността съдът да установи структурираност, устойчивост и координация на поведението й с останалите лица – елементи, които са задължителни за обективната страна на престъплението по чл. 321 НК.

Не е описана каква точно роля подсъдимата е поела или каква функция е изпълнявала в групата. Не е посочено дали е действала като посредник, складов отговорник, разпространител, логистичен помощник или в каквато и да е роля, съответстваща на дейността на ОПГ. В мястото на конкретните факти са използвани единствено общи правни квалификации, които не очертават индивидуализирано поведение и не позволяват извод за конкретен и съзнателен принос на подсъдимата.

Обвинителният акт не съдържа и фактически твърдения, които да формират субективната страна на деянието. Не се посочва кога подсъдимата е узнала за престъпния характер на групата, как е формирала съгласие да участва в нея, какви мотиви е имала и каква облага е очаквала или е получила.

Липсва описание на каквото и да е съгласуване или предварителна договореност, които са присъщи за участието в група с трайност и цел.

Отсъстват и факти, сочещи за връзка между намереното в дома й количество тютюн и дейността на групата, както и дали това държане е било осъществено в изпълнение на възложена роля, а не независимо от нея.

Всъщност обвинителният акт съдържа фактически разказ за развита от други лица схема за незаконно разпространение на тютюн, но придаването на роля на подсъдимата остава на нивото на общи и абстрактни квалификации, без ясно и конкретно описание на изпълнителното деяние. В обстоятелствената част е посочен продължителен период – от 01.01.2023 г. до 11.09.2024 г., но в рамките на този период не е индивидуализирано нито едно конкретно деяние на подсъдимата, нито е описан дори един конкретен епизод, който да инкорпорира изпълнително поведение. Този времеви диапазон представлява само формален контур, който не е изпълнен със съдържание относно действителни прояви на обвиняемата. Така структурирано обвинението не позволява да се установи нито фактическо участие на подсъдимата в ОПГ, нито конкретни действия, които да формират изпълнителното деяние.

Липсата на индивидуализация на обективната и субективната страна обуславя невъзможност обвиняемата да узнае действителното съдържание на вмененото й престъпление и значително ограничава правото й на защита по чл. 55 НПК.

2

Наред с пороците на обвинението относно участието в организираната престъпна група, следва да се подчертае, че и второто обвинение – за държане на акцизни стоки без бандерол по чл. 234 НК – страда от сходни съществени недостатъци. В обвинителния акт е посочено, че в дома на подсъдимата е намерено количество тютюн, определено като незаконна акцизна стока, но без да бъдат изложени факти относно начина на придобиването му, предназначението му, трайността на държането, съзнанието на подсъдимата за незаконния характер на стоката, както и причинната връзка между това държане и всички други твърдени в акта обстоятелства. Не е индивидуализирано дали цялото количество, описано в протокола за претърсване, е предмет на обвинението, нито дали това количество е свързано с изпълнителното деяние на престъплението. Липсата на конкретика относно обективната и субективната страна на деянието води до невъзможност съдът и обвиняемата да установят фактическия обхват на твърдяното престъпление, респективно до невъзможност подсъдимата да упражни пълноценно правото си на защита. Този порок също представлява съществено и отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4 НПК.