Решение № 12643 от 11.11.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12643 гр. София, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110108320 по описа за 2022 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр.чл.79 ал.1 ЗС.

Производството по делото е образувано по искова молба от С. М. К. против З. И.

В., с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [*************], целият с площ от 663 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор № [***********] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-189/16.01.2012 г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план 70, при съседи на имота: имоти с идентификатори № ***, ***, [********] и ***, въз основа на продължило повече от 10 години давностно владение.

В първоначалната искова молба и последваща уточняваща молба ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, със стар пл.№ 71, находящ се в [*************] с площ от 542 кв.м., заедно с построените в него жилищна и стопанска постройки. Поддържа, че правото му на собственост върху гореописания имот е въз основа на наследствено правоприемство от баща му М.В. К., който от 1985 . до смъртта му на 18.03.2002 г. живял в него, както и ищецът и неговото семейство. Ищецът поддържа, че от 1985 г. до настоящия момент владее непрекъснато и необезпокоявано и недвижим имот с идентификатор № [***********], находящ се в [**********], с площ от 663 кв.м., който е съседен на описания по-горе наследствен недвижим имот. Сочи още, че до смъртта на баща му през 2002 г. владението върху процесния недвижим имот с идентификатор № [***********] се осъществявало от тях 1 двамата, а след това добросъвестно и необезпокоявано от ищеца. Ищецът твърди, че той и баща му винаги са преминавали през владения имот, за да достигнат до построената в собствения им имот жилищна постройка, тъй като до нея няма друг вход и достъп от към улица. Сочи, че още от 1985 г. двата имота били обединени с обща ограда, като през 1998 г. той еднолично подновил оградата, без да изменя границите, обособени с първоначалната такава. Поддържа, че във владения имот поставил охранителен павилион и парник от 18 кв.м., в който отглежда зеленчукова градина.

Отделно от предходното твърди, че във владения имот имал ограждение за кокошки, зеленчукова градина и насадени овощни дървета, през 2002 г. трайно прикрепил детска люлка, а през 2009 г. поставил 6 бр. пчелни кошери, докарал кемпер и монтирал метална тенис маса. Поддържа, че освен да облагородява имота, плащал данъците му и се грижел за него като негов собствен. Ответницата се появила през 2020 г. и заявила, че е собственик на имота, поради което ищецът я изгонил и не я допуснал. След това се появил и брокер, за да оглежда имота с цел продажба, който ищецът твърди, че също изгонил. След тези срещи, ищецът разбрал, че с протокол от проведено на 20.10.2017 г. заседание на комисия, назначена от Кмета на Столична община, е извършена промяна в кадастралния регистър на собствениците, а за процесния имот е съставен нотариален акт, по силата на който ответницата е призната за негов собственик въз основа на наследство и давност. Ищецът поддържа, че ответницата никога не е владяла имота, не е претендирала право на собственост и не я е виждал да го посещава. Нещо повече, твърди, че ответницата не живее в България повече от 20 години. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата обуславя правния си интерес от предявяване на настоящия иск за собственост въз основа на давностно владение, продължило повече от 10 години. Претендират разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника се излага становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на предявения иск.

Оспорват се твърденията на ищеца, че от 1985 г. владее непрекъснато и необезпокоявано процесния поземлен имот. Твърди се, че ответницата се легитимира като собственик на имота по наследство и давностно владение, за което има съставен нотариален акт от 1996 г. Поддържа, че процесния имот е закупен от баща й И.Н.В. с договор за покупко-продажба от 08.03.1968 г., а след неговата смърт през 1984 г. е останал в наследство на нея, брат й и тяхната майка. Ответницата твърди, че по споразумение с последните двама, имотът се владеел от нея, което продължавало и до настоящия момент. Предходното било обективирано и в Постановление от 27.12.1996 г. на нотариус В.Г.. Въз основа на продължило повече от 10 години спокойно, непрекъснато и поС.но владение, ответницата била призната за собственик на процесния имот. Не оспорва твърдението на ищеца, че от повече от 20 години живее преимуществено в Италия, но твърди, че всяка година се прибира в България, за да провери съС.ието на имота, да го наглежда и да плати дължимите данъци и такси. За да 2 се грижи за имота в нейно отсъствие ответницата била упълномощила трето за делото лице, за което представя пълномощно. Ответницата твърди още, че до смъртта на майка й през 2006 г. последната ползвала имота и се грижели за него, като тя, а не ищеца, била засадила сочените овощни дръвчета. Оспорва твърденията на ищеца, че е заплащал данъци за имота, който бил деклариран на името на ответницата. Последната не оспорва твърденията на ищеца, че до неговия имот няма достъп от към улица, поради което на последния е предоставено само право на преминаване, но това не означавало, че го е владял. Оспорва се и наличието на охранителен павилион, парник, кошери, кокошки и др. в имота през твърдения от ищеца период, като ответницата сочи, че при всяко нейно идване в България безпроблемно и невъзпрепятствано е имала достъп до имота и го е посещавала. Едва през 2021 г. разбрала за намерението на ищеца да завладее имота й, тъй като при опит за оглед на имота във връзка с обявяването му за продажба, било установено, че на входната врата е поставен катинар. В писмения отговор са развити и теоретични обосновки относно наличие на предпоставките на чл.79, ал.1 ЗС. По изложените доводи и съображения се иска прекратяване на производството, а по същество отхвърляна на предявения иск.

Претендират се разноски.

В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок, по делото са постъпили писмени защити и от двете страни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с нотариална заверка на подписите № 3018/08.03.1968 г., от който се установява, че М.В.

К. /наследодател на ищеца в производството/ е закупил недвижим имот – вилно място от 960 кв.м., находящо се в землището на [********], при съседи: В.Т., М. И. Т., ТКЗСто, И.К.Р. и С.Р.Р., представляващо част от място от 2 000,00 кв.м.

По делото е приложен и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез замяна с ТКЗС № 65, том XXVII, дело № 4916/1866 г., от който се установява, че праводателя на наследодателя на ищеца е придобил чрез замяна полски имот, находящ се в землището на [***********], с пространство от два декара, при съседи: В.Т., М. И. Т., ТКЗС-то и ровина.

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено от СО, район [****] е, че ищецът С. М. К. е единствен наследник по закон на М.В. К., починал на 18.03.2002 г.

По делото е приложена скица – копие от неодобрен кадастрален план, издадена от Столична община, ОП „Софийски кадастър“ на 03.02.2000 г., от която се установява, че имотът, предмет на описания по-горе договор за покупко-продажба от 08.03.1968 г. е заснет през 1988 г. с пл.№ 71, нанесен в кадастрален лист № Б-13-5-А, 3 по графични данни съдържа 560,00 кв.м. и е извън регулация.

По делото е приложен протокол № 43/20.10.2017 г. от проведено заседание на комисия при Столична община, разглеждаща постъпили преписки с искане за изменение на планове на новообразувани имоти, включително за землището на с.П., съгласно §4к, ал.8, т.1,2 и 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от същия е, че З. В. /ответник в настоящото производство/ е подала заявление с вх.№ от 14.09.2017 г., съдържащо искане за вписване в одобрения регистър на собствениците към ПНИ като собственик на ПИ с идентификатор [***********] и площ 663 кв.м., м.“Хумни дол“, землище на с.П., район Н.И., въз основа на документи за собственост и решение по т.4 от протокол от 27.09.2017 г. на СО, район Н.И.. Видно още от протокола е, че комисията е констатирала, че в регистъра на ПНИ за същия имот е вписан М.В. К. с документ.

Установява се още, че комисията е взела решение за вписване промяна в кадастралния регистър на собствениците, като З. В. бъде вписана като собственик на процесния имот.

По делото е приложен и договор за покупко-продажба на недвижим имот, с нотариална заверка на подписите № 2879/14.03.1968 г., от който се установява, че И.Н.В. /наследодател на ответника/ е закупил вилно място от 500,00 кв.м., находящо се в землището на [********], при съседи: В.Т., М. И. Т., ТКЗС-то, И.К.Р., С.Р.Р. и Виденов К., представляващо част от място от 2 000,00 кв.м., което продавачът притежава с нотариален акт № 65, том XXVII, дело № 4916/1866 г. /описан по-горе/.

По делото е приложено постановление от 27.12.1996 г. на нотариус В.Г. по повод извършената проверка относно собствеността на имота, предмет на описания по-горе договор за покупко-продажба на недвижим имот, с нотариална заверка на подписите № 2879/14.03.1968 г.

По делото е приложен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по наследство и давностно владение № 79, том IV, дело № 3300/1996 г. от 06.03.1997 г. по описа на В.Г., нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд, от който се установява, че ответницата е призната за собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот: неурегулирано място с пространство от 650 кв.м., заснето пред 1982 г. като имот с пл.№ 70, нанесен в кадастрален лист Б-13-5-А/Б, по неодобрен кадастрален план на гр.София, [********], при съседи: В.Т., М. И. Т., И.К.Р., С.Р.Р. и М.В. К., заедно с построената на това място паянтова сграда – бунгало със застроена площ от 6 кв.м. Към нотариалния акт няма описани документи, послужили за издаването му.

От приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено от СО, район Л. се установява, че наследници на И.Н.В., починал на 23.06.1984 г. са неговата съпруга /починала на 27.04.2006 г./ и двете му деца, сред които е ответника З. В..

По делото е приложено удостоверение, издадено от Кметство – с.П. на 21.03.1991 г., в което е отразено, че „на името на н-ци И.Н.В., б.ж. на гр.София“ по 4 декларация № 173/14.05.1979 г. има записано в [************], място от 500,00 кв.м. и бунгало.

По делото са приложени скици, издадена на 11.05.2018 г. и на 25.03.2022 г. от СГКК – гр.София на поземлен имот с идентификатор [***********] по КККР на с.П., общ.Столична, одобрени със Заповед РД-18-9/16.01.2012 г. на ИД на АКГГ.

По делото е приложена и актуална данъчна оценка на поземлен имот с идентификатор [***********].

По делото е приложено пълномощно, с нотариална заверка на подписа рег.№ 4533/23.06.2017 г. по описа на Б.Й. – помощник нотариус по заместване при В.В., с район на действие СРС, с което ответника е упълномощил трето по делото лице да я представлява, в качеството й на собственик на имот с пл.№ 70 в [***********] По делото е приложен и договор, сключен на 04.07.2017 г. между ответника и трето за делото дружество, което да посредничи при продажба на ПИ с идентификатор [***********].

Видно от исковата молба с вх.№ 37686/25.02.2022 г. по описа на СРС е, че след образуване на настоящото производство, ответникът В. е предявила против ищеца в настоящото производство иск с правно основание чл.108 ЗС. По делото няма данни за хода на производството, но от служебно извършената от съда справка се установи, че до приключване на настоящите устни състезания, в производството по иска по чл.108 ЗС не е постановен краен съдебен акт.