Решение № 137 от 01.07.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Горна Оряховица , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20214120200368 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. В. П., чрез адвокат В. К. от АК - Благоевград обжалва Електронен фиш серия К № 2103224, издаден от ОД на МВР Велико Търново, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП й е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 лв.

Поддържа, че при издаване на фиша са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, като описаното в него административно нарушение е недоказано и немотивирано. Твърди, че електронния фиш не отговаря на изискването за съдържание и реквизити съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП и в него не се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН. Счита, че не е субект на твърдяното административно нарушение. Сочи, че към връчения електронен фиш, не е приложен снимков материал като доказателство за установяване на нарушението, и не става ясно дали заснемането с техническото средство, посочено в съдържанието на ЕФ му позволява да прави снимки и клипове като самостоятелно устройство.

1

Твърди, че бездействието на административния орган по връчване на ЕФ го е опорочило, а същевременно я е лишило от възможност за съдействие на контролните органи и защита срещу твърденията на административния орган.

От издаването до връчването на фиша са минали почти 3 години и е налице погасителна давност. Не било доказано, че нарушението е извършено извън населено място, от което възниквало съмнение за правилното прилагане на материалния закон. Липсвали доказателства относно местонахождението на пътен знак В-26 и не било доказано къде се е намирало АТС и било ли е в зоната на действие на този пътен знак. Твърди, че нарушенията са от категорията на съществените, тъй като пряко са засегнали правото й на защита и са основание за отмяна на обжалвания ЕФ. Моли съда да отмени електронния фиш като неправилен и незаконосъобразен.

ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ

НА

МИНИСТЕРСТВОТО

НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО - ГОРНА

ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.05.2018 г. в 13:31 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със стационарна видео - радарна система „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0 лек автомобил „Лексус РХ 450 Х” с рег. № *******, собственост на жалбоподателя Д. В. П., движещ се в посока към град Варна със скорост 115 км/ч, възприета от контролния орган като такава от 112 км/ч, /след приспадане на съответния толеранс, съобразно техническата характеристика на техническото средство от 3 км/ч/, при ограничение на скоростта за извън населено място 60 км/ч, обозначено с пътен знак В-26.

Констатирано е превишение от 55 км/ч. При това бил изготвен и снимков материал № S0000681F147. За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 2103224.

2

В съпровидителното писмо е посочено, че електронният фиш е връчен на 28.03.2021 г. и е влязъл в законна сила на 12.04.2021 г., но административнонаказващият орган не разполага и не представя доказателства относно датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя /писмо № 366000-13017/02.06.2021 г. – л.34/. На 27.04.2021 г.

П. депозирала жалба срещу електронния фиш, заведена с вх. № 366000-10218.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Електронният фиш е обжалван в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, с оглед твърденията в жалбата и предвид липсата на доказателства, представени от административнонаказващия орган. Жалбата е подадена чрез наказващия орган от лице, което има право да обжалва електронния фиш и е изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Електронният фиш съдържа предвидените в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити и е издаден по утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Следва да се има в предвид, че в случая разпоредбите на ЗАНН и по точно изискванията за съдържание на актовете за установяване на административни нарушения и наказателните постановления не намират приложение, доколкото в ЗДвП е предвиден специален ред за ангажиране административнонаказателната отговорност на водачите на МПС, посредством електронен фиш, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП. В процесния фиш има данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението 3

/включително наличието на ограничение на скоростта 60 км/ч, за извън населено място, въведено с пътен знак В-26/, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й плащане.

В него не са посочени конкретен издател, информация за реда на обжалване, дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл.57, ал.1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление.

Видно от справките на л.10 и 11 от делото, електронният фиш е издаден на 05.06.2018 г., т.е. 25 дни след посочената във фиша дата на извършване на нарушението – 11.05.2018 г., съвпадаща с датата на неговото заснемане. При това положение е спазен шестмесечния давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на фиша.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че бездействието на административния орган по връчване на електронния фиш го е опорочило, а същевременно я е лишило от възможност за съдействие на контролните органи и защита срещу твърденията на административния орган. Законът не регламентира срок, в който издаденият електронен фиш следва да бъде връчен на лицето по чл.188, ал.1 или 2 от ЗДвП. Поради това обстоятелството, че административнонаказващият орган не разполага и не представя доказателства относно датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя по никакъв начин не представлява нарушение на процесуалните правила, тъй като не е ограничило правото на жалбоподателя да инициира настоящото производство.

Към датата на настоящото произнасяне не е изтекъл срокът на абсолютната давност за административнонаказателно преследване, който съгласно чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК /ред. ДВ, бр.26 от 2010г./ е четири години и шест месеца и е започнал да тече на 11.05.2018 г.

Предвид изложеното е неоснователно оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на електронния фиш.

4

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приложените към изпратената в съда преписка разпечатки от видеозапис /л.8/, представляващи по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 11.05.2018 г. в 13:31 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, извън населено място, лек автомобил с рег. № ***** се е движел със скорост 115 км/ч. Регистрационният номер на автомобила и данните от паметта на техническото средство са ясно видими на изпратени разпечатки.

Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I- 4 в участъка от км 151+000 до км 156+000 към 11.05.2018 г. /л.31-л.33/, посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В-26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира извън населено място, по посоката на движение на автомобила на 6 м след мястото, на което е била монтирана стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580” /км 153+337/. Тези данни съответстват на изображението върху разпечатката от видеоклипа, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер *****. От друга страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система „MultaRadar SD 580” /л.15–л.19/ се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1м до 99м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео - радарна система, разположена при км 153+337. От схемата се установява и, че мястото на заснемане на нарушението при км 153+343 е означено надлежно с пътен знак Е24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи”, поставен при км 153+200.

От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р2687/08.02.2017 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- 5

Велико Търново до директора на дирекцията /л.13/ и от данните на интернет страницата на

МВР, общодостъпна на адрес http://www.veliko-tarnovo.mvr.bg/Paten_kontrol/default.htm, се установява, че мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видеорадарна система „MultaRadar SD 580” по реда, предвиден в Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.

Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

Видно от справката за регистрация на МПС на л.9 от делото, жалбоподателят Д. В. П. е собственикът на заснетия автомобил „Лексус РХ 450 Х” с рег. № *****.

В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП П. не е представила в ОД на МВР Велико Търново декларация с данни за различно от нея лице, управлявало собствения й автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш /писмо на ОДМВР – Велико Търново № 366000-13017/02.06.2021 г. – л.34/. Поради това и по аргумент от разпоредбите на чл.188, ал.1, изр.1 и изр.2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на Д. В. П. в качеството й на собственик на това моторно превозно средство.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, като на П. е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание за превишение над 50 км/ч - глоба от 600 лв.

Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 115 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 112 км/ч е в интерес на П., тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система „MultaRadar SD 580” /т.1.4 от цитираните по-горе методически указания на л.15–л.19/. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е 6 в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъжданото редуциране не води до промяна на правната квалификация на нарушението, тъй като фактически измереното превишение от 55 км/ч и приетото за установено превишение от 52 км/ч попада в хипотезата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, но води до промяна в размера на глобата, тъй като за всеки следващи 5 км/ч превишение над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. Ето защо в крайна сметка решението на издателя на фиша да приеме за установена скорост на движение на автомобила с 3 км/ч по-ниска от фактически измерената не се отразява на законосъобразността на електронния фиш.