Решение № 13692 от 11.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13692 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20231110157588 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от В. Й. А., чрез адв. Д., срещу „А1 ,0.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор № 5, на 25.01.2023 г., ведно с приложенията и заявленията към него, с тарифен план „А1 класик XS“ при месечна абонаментна такса в размер на 10.22 лв. с ДДС (8.52 лв. без ДДС) и договор за предоставяне на пакет от услуги, представляващи интернет и телевизия с Приложение № 1 от 27.01.2023 г. към договор № 5,, с тарифен план “75 Mbps+ TV170+ Ret Фев’22 – 2 г.“, в размер на 20.99 лв. с ДДС (16.66 лв. без ДДС).

Сочи, че по т. 8 от Приложение № 1 към договор № 5, – Услуги на тарифни планове А1 Класик (срок 1 или 2 години) от 25.01.2023 г. и т. 9 от Приложение № 1 към договор № 5, от 25.01.2023 г. – Специални условия за ползване на пакет от фиксиран интернет и телевизия (срок – 2 години) от 27.01.2023 г. било посочено, че „A1 България има право да променя МАТ веднъж годишно (но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на договора и/или приложението за услуги), като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година (Средногодишни ИПЦ, предходната година = 100), ако същият е равен или поголям от 1%. Индексираната МАТ е основа за извършване на индексация през следваща година. Информация за индексираната такса се включва в първата месечна фактура на абоната след извършване на индексирането.“.

Излага, че на база горепосочените клаузи „А1“ АД е индиксирало месечните такси, които потребителят е заплащал и е начислило суми по 4.78 лв. по пет подробно описани фактури.

Навежда доводи, че е налице проява на нелоялна търговска практика от 1 страна на ответника по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП и глава IV раздел III от ЗЗП, с която операторът въвел в заблуждение потребителя. Аргументира се, че е нарушен чл. 68е, ал. 2 ЗЗП и чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Сочи, че съдът следва да вземе предвид решение на СЕС по дело С-453/10. Намира процесните клаузи за нищожни на основание чл. 143, ал. 2 т. 19 ЗЗП, тъй като операторът не е представил на абоната подробна информация и не е разяснил реално икономическите аспекти при промяна на МАТ. Освен горното, било предвидено, че месечните такси могат единствено да се повишат. Твърди, че методът на индексиране не е ясен за потребителя. Излага, че не може да се приеме, че щом е заплащал ежемесечните такси, след тяхното увеличаване, потребителят се е съгласил с тях. Намира, че е платил увеличения размер на месечните такси след индексирането без правно основание. Моли съдът да прогласи нищожност на клаузите в т. 8 от Приложение № 1 към договор № 5, – Услуги на тарифни планове А1 Класик (срок 1 или 2 години) от 25.01.2023 г. и т. 9 от Приложение № 1 към договор № 5, от 25.01.2023 г. – Специални условия за ползване на пакет от фиксиран интернет и телевизия (срок – 2 години) от 27.01.2023 г., както и да осъди ответника да му заплати сума в общ размер от 23.90 лв. по фактури (фактура № 0468108883 от 26.05.2023 г. сума в размер на 4.78 лв.; фактура № ********** от 26.06.2023 г. сума в размер на 4.78 лв.; фактура № 0471081978 от 26.07.2023 г. сума в размер на 4.78 лв.; фактура № 042572349 от 29.08.2023 г. сума в размер на 4.78 лв.; фактура № 04740059095 от 27.09.2023 г. сума в размер на 4.78 лв.) ведно със законна лихва, считано от издаване на всяка една от посочените фактури. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответника оспорва иска като неоснователен. Твърди, че клаузата за индексация на МАТ не е нищожна, индекса бил ясен и леснодостъпен, приеман от национален орган и не представлява едностранно изменение на договора от страна на оператора.

Счита, че не е налице нелоялна търговска практика. Претендира разноски.

Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени два кумулативно съединени искове, а именно: 1/ иск с правна квалификация чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и 2/ иск с правна квалификация чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 105 от ЗЗК, вр. 45 от ЗЗД.

I. По иска с правна квалификация чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД:

1. В тежест на ищеца е да установи: а. сключване на договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги договор № 5, и договор за предоставяне на пакет от услуги, представляващи интернет и телевизия с Приложение № 1 от 27.01.2023 г. към договор № 5,; b. че клаузите, намиращи се в т. 8 от Приложение № 1 към договор № 5, – Услуги на тарифни планове А1 Класик (срок 1 или 2 години) от 25.01.2023 г. и т. 9 от Приложение № 1 към договор № 5, от 25.01.2023 г. – Специални условия за ползване на пакет от фиксиран интернет и телевизия (срок – 2 2 години) от 27.01.2023 г. са нищожни поради противоречие със закона.

2. В тежест на ответника е да докаже, че a. оспорените клаузи са действителни, b. са договорени индивидуално, c. на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора, d. че е налице методика за приложение на горепосочените клаузи, която е била предоставена на потребителя и тя е ясна и разбираема от потребителя.

3. По делото се установява, че В. Й. А. е сключил с „, договор № 5, на 25.01.2023 г., ведно с приложенията и заявленията към него, с тарифен план „А1 класик XS“ при месечна абонаментна такса в размер на 10.22 лв. с ДДС (8.52 лв. без ДДС) и договор за предоставяне на пакет от услуги, представляващи интернет и телевизия с Приложение № 1 от 27.01.2023 г. към договор № 5,, с тарифен план “75 Mbps+ TV170+ Ret Фев’22 – 2 г.“, в размер на 20.99 лв. с ДДС (16.66 лв. без ДДС).

4. В т. 8 от Приложение № 1 към договор № 5, – Услуги на тарифни планове А1 Класик (срок 1 или 2 години) от 25.01.2023 г. и т. 9 от Приложение № 1 към договор № 5, от 25.01.2023 г. – Специални условия за ползване на пакет от фиксиран интернет и телевизия (срок – 2 години) от 27.01.2023 г. било посочено, че „A1 България има право да променя МАТ веднъж годишно (но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на договора и/или приложението за услуги), като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година (Средногодишни ИПЦ, предходната година = 100), ако същият е равен или по-голям от 1%. Индексираната МАТ е основа за извършване на индексация през следваща година. Информация за индексираната такса се включва в първата месечна фактура на абоната след извършване на индексирането.“.

5. От 27.05.2023 г. дължимите суми по Договор № 5,, ведно с приложенията към него от 25.01.2023 г. и по Приложение №1 към договора от 27.01.2023 г., са индексирани с обявения от Националния статистически институт (НСИ) средногодишен индекс за предходната година, а именно с 15.3%.

6. Вследствие на индексацията на МАТ В. А. е платил суми, които надвишават МАТ с 23.90 лв., както следва по Фактура №0468108883 от 26.05.2023 г. - 4.78 лв.; Фактура №********** от 26.06.2023 г. - 4.78 лв.; по по Фактура №0471081978 от 26.07.2023 г. - 4.78 лв.; по Фактура №0472572349 от 29.08.2023 г. - 4.78 лв.; по Фактура №0474059095от 27.09.2023 г. - 4.78 лв.

7. Между страните е спорно дали клаузите на т. 8 от Приложение № 1 към договор № 5, – Услуги на тарифни планове А1 Класик (срок 1 или 2 години) от 25.01.2023 г. и т. 9 от Приложение № 1 към договор № 5, от 25.01.2023 г. – Специални условия за ползване на пакет от фиксиран интернет и телевизия (срок – 2 години) от 27.01.2023 г. са нищожни.

3

8. Съдът намира горепосочените клаузи за нищожни – в този смисъл е и Решение № 5166 от 20.12.2023 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 10182/2023 г.

9. Ищеца може да се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

10. Настоящият съдебен състав счита, че двете горепосочените клаузи не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като са част от стандартни, изготвени предварително и типови договори на ответника и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

11. Отделно от това следва да се посочи, че по делото липсват данни, че включването на спорните клаузи в договора е в резултат на изричното й предварително обсъждане и съгласие на потребителя по отношение на тяхното съдържание, а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 ЗЗП.

12. Според съда оспорените клаузи са неравноправни защото не отговарят на изискването за добросъвестност и едновременно с това са неясни и увреждат, създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка може да доведе до увреждането на последния – арг. от чл. 143, чл. 145, чл. 147, ал.

1 ЗЗП. Също така оспорените клаузи противоречат и на чл. 143, ал. 2, т.

13, т. 19 от ЗЗП, като в случая не попада в изключението по чл. 144, ал. 4 от ЗЗП, тъй като клаузите за индексиране на цените и методът за промяна на цените не е описан подробно и ясно в договора.

13. Според чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП – неравноправна е тази клауза, която предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.

Приложението на тези норми е изключено в случаите, установени в чл.

144, ал. 4 ЗЗП.

14. Съдът счита, че за да се приложи изключението на чл. 144, ал. 4 ЗЗП е необходимо методът за индексиране и промяна на цените да е описан по ясен и недвусмислен начин и потребителят да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената – по арг. от решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на III г. о. ВКС.

15. Не е достатъчно за приложението на изключението по чл. 144, ал.4 ЗЗП посочването в спорната договорна клауза на обективните обстоятелства, независещи и извън контрола на дружеството предоставящо телекомуникационни услуги, които могат да доведат до промяна на размера на месечните такси по договора, а следва да са отнапред 4 установени и методиката и математическият алгоритъм за начина на формиране на изменението, и обвързаността на конкретния размер на промяната на месечните такси с конкретния размер на изменението на индекса на потребителските цени, за да се предотврати възможността търговецът да изменя произволно размера месечните абонаментни такси по договора без да се съобрази с конкретното променено ниво на индекса на потребителските цени – аргументи от решение № 424 от 2.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. ВКС.

16. В случая, от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза на вещото лице М. М., която съдът кредитира в пълна степен, се установява, че „, няма методика за приложение на индексацията, цените се увеличават с процента който е приет от НСИ за средногодишен индекс на потребителските цени.

17. Индексацията на МАТ е приета без анализ на разходите формиращи крайните цени за потребителите, нито анализ как инфлацията засяга тези специфични разходи. Индексирането е автоматично, без да се използва методология за отчитане на вида, количествените изражения и относителна тежест на всеки от компонентите, които формират цените на оператора. Не е направен анализ и няма методика как инфлацията влияе на разходите на А1. Вещото лице е посочило, че индексирането на цените с точния процент инфлация, без да се отчита конкретното въздействие върху разходите на бизнеса и динамиката на пазара може да е индикация за необосновано повишаване на цените. Горното може да бъде избегнато при подход, който гарантира, че ценовите решение коректно отразяват повишаването на разходите в резултат на инфлацията. Вещото лице е изложило, че това е необходимо, тъй като потребителката кошница, която се използва от НСИ включва широк диапазон стоки и услуги, като не всички се отразяват пряко на разходите на А1, а следователно и върху формирането на цените.