Решение № 939 от 06.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. София , 06.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело

№ 20211000500691 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение от 15.12.2020г. и допълнително Решение от 06.01.2021г.,постановени по гр.д. № 9506/2017г., І-17 състав на СГС, е признал за установено по предявен от „Юробанк България“АД срещу Й. Д. К. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, че ответни- кът дължи на ищеца сумата от 8 711.77 евро – изискуема главница по Дого- вор за банков кредит № HL 29930/10.12.2007г., ведно със законната лихва от 09.12.2016г. до окончателното изплащане и 5 642.24 евро договорна лихва за периода

20.08.2015г. – 07.12.2016г., за които суми е издадена заповед за неза бавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 72285/2016г. по описа на СРС, 56 състав, като искът за главницата за горницата до 80 758.74 евро, за дого ворна лихва за горницата до 7 175.51 евро и за такси в размер на 451.03 евро за периода 19.09.2015г.- 07.12.2016г. е отхвърлен. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 661.31 лв. и 1 170.10 лв. разноски за заповедното производство, на основание чл.78,ал.1 ГПК. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 6 294.54лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.

1

Решението е обжалвано и от двете страни – от ищеца в отхвърлените части, а от ответника - в уважената част, с изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност.

Всяка от страните депозира писмен отговор, с който оспорва въззивнаната жалба на другата страна.

Софийски апелативен съд, след като обсъди възраженията в жалбите във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от

ГПК, намира следното:

Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.

422, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземания, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист.

След обсъждане възраженията на страните и представените по делото доказателства, съставът на Софийски градски съд е приел, че на 09.12.2016г. зявителят „Юробанк България“ АД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на Й. Д. К. и И. Г. М. да бъде разпоредено да заплатят на заявителя 80 758.74 ев- ро главница по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 29930/10.12.2007г. и четири допълнителни споразумения, ведно със законната лихва от 09.12.2016г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 7 175.57 евро за периода 20.08.2015г. до 07.12.2016г.; такса в размер на 451.03евро за периода

19.09.2015г. – 07.12.2016г. и 7 204.93 лв., разноски по делото, за които е издадена заповедта. Длъжникът К. е подал възражение, поради което ищецът е предявил иска за установяване съществу- ването на задължението по заповедта за незабавно изпълнение. Прието е за установено, че страните по делото са обвързани от сключен на 10.12.2007г. договор за кредит, по силата на който ищцовата банка е предоставила на Й. Д. К. и И. Г. М. сумата от

75 000 евро, при годишна лихва, представляваща сбора от БЛП на банката за жилищни кредити в евро /6.35%/ плюс договорна надбавка от 0.15 пункта.

Установено е, че сумата по кредита е усвоена от ответника, с което банката е изпълнила основното си задължение по договора – да предостави заемната

2 сума.

По спорния въпрос дали е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, съставът на СГС е приел, че такава не е настъпила. Ищецът не е положил дължимата грижа да уведоми длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Нотариалната покана била изпратена до ответника само на адрес в гр.***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.2, ет.6, ап.44, където адресатът не бил открит, като не била из- пратена на посочения от последния в допълнителните споразумения адрес за кореспонденция в гр.***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.А, ет.2, ап.8, където банката е могла и е била длъжна да изпрати уведомлението за обявя- ване на кредита за предсрочно изискуем.

Съставът на СГС е обсъдил сключените между страните допълнителни споразумения към основния договор, с които просрочените задължения са преоформени чрез натрупване към редовната главница, с договаряне на 12месечен период на облекчено плащане на дълга със съответната фиксирана през същия годишна лихва, с посочено в съглашенията намаления. Към три от споразуменията е приложена методология за определяне на референтния лихвен процент /Прайм/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, под писани от кредитополучателя. Установено е, че към момента на сключване на допълнителните споразумения не е налице подзаконово нормативен акт на

БНБ, който да предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви, поради което уговорената в тях договорна клауза, създаваща такава възможност, е приета за нищожна на основание чл.26, ал.4 вр. чл.10,ал.3 ЗЗД и чл. 146, ал.5

ЗЗП. Направен е извод, че в този случай между страните са приложими клаузите на договора от 10.12.2007г., според които дължимата от кредитополучателите вноска е в размерите, посочени в него – 474.05 евро.

По въпроса за наличието на предпоставката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на определен брой вноски е прието за установено, че за периода от сключване на договора до 28.12.2015г. са постъпили суми на обща стойност 40 256.01 евро. За да се отговори на въпроса, съставът на СГС е приел, че първо следва да се прецени дали са налице нищожни клаузи поради неравноправност, допускащи банката да промени едностранно БЛП, според който се определя лихвеният процент по кредита.

След съобразяване с разпоредбите на приложимия в правоотношението меж3 ду страните ЗЗП и предвид посоченото от ответника нарушение на чл.143, т.

11 ЗЗП, е приета неравноправност на разпоредбата на чл.12 от договора, според която банката си запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните. Следователно, дава се възможност за едностранна промяна в условията на договора на непредвидено в него основание. Отделно от това, чл.6,ал.3 от договора предвижда промяна, включително чрез увеличение на цената на кредита, чрез увеличаване на БЛП, без потребителят да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването му, което е в разрез със забраната на т.13 на чл.143 ЗЗП. Договорът следва да се прилага ако е бил сключен и без неравноправните клаузи. Въз основа на експертно заключение съдът е приел, че по време на действие на договора, и на база нищожни уговорки в допълнителните споразумения, е прилаган лихвен процент, различен от този, при който кредитополучателят е приел да погасява задълженията си. Установената от заключението на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза постъпила сума от 40 156.01 евро е достатъчна да погаси задълженията на К. до октомври 2014г., включително за такси за управление в размерите, определени в чл.4,т.2 от договора на обща стойност 1 083.73 евро, или общо 39 955.83 евро.

Остатъкът от 200.18 евро и допълнително заплатените на 28.12.2015г. 100 евро са приспаднати от падежирали в хода на производството задълже- ния.

След 28.12.2015г. погасителни вноски по договора от 10.12.2007г. не са правени, поради което е направен извод за настъпила предсрочна изискуемост, необявена на кредитополучателя преди датата на подаване на исковата молба. Като се е съобразил с дадените в ТР № 8 от 02.04.2019г. по тълк.д. №

8/2017г. на ОСГТК указания, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквато е то в момента на приключване на съдебното дирене, като се вземат предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, първоинстанционният съд е приел, че искът следва да бъде уважен за вноските само за главница с настъпил падеж към устните състезания – 13.11.2020г., въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на исковата молба, които за периода ноември 2014г.- ноември 2020г. са на стойност 8 711.77 евро. Тъй като възнаградителната лихва е поискана само за периода до твърдяното от кредитора настъпване на предсрочна изискуемост, съдът не може да присъди такава,

4 чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството по реда на чл.422

ГПК.За периода 20.08.2015г. до 07.12.2016г. дължимата договорна лихва възлиза на 5 942.42 евро. Поради недоказване от ищеца на вида на претендираната такса от 451.03 евро – дали е за управление на кредита, за просрочие или друго, нито размерът й, искът е отхвърлен. Останалите 300.18 евро, недостатъчни да покрият задълженията за една вноска, са приспаднати от лихвите, съгласно уговореното в чл.17 от договора, поради това тяхната стойност е 5 642.24 евро.

Оплакванията във въззивната жалба на ищцовата банка са за: - неправилност и необоснованост на извода, че дългът не е обявен за предсрочно изискуем с връчване на нотариалната покана, като се позовава и на приетото в по-новата практика на ВКС разрешение, че правото е упражнено с предявяването на иска; - за неправилност на извода за наличието на неравноправни клаузи на основание чл.26,ал.4 вр. чл.10,ал.3 ЗЗД и чл.146,ал.5 ЗЗП, тъй като не била правена разлика между капитализиране на лихви и анатоцизъм, както и за неправилност на извода за неравноправност на клаузите, касаещи приложимия между страните лихвен процент.

Оплакванията във въззивната жалба на ответника са за неправилност и необоснованост на решението, без обаче да са посочени конкретни съображения. Развити са такива само досежно твърдението на ответника, че не е настъпила твърдяната от банката предсрочна изискуемост на дълга, поради невръчване на нотариалната покана, в който смисъл е обаче и приетото от състава на СГС.

След преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, експертно заключение във въззивното производство и с оглед становищата на страните в настоящото производство по повод обжалване на първоинстанционния акт, въззивният състав приема, че страните не спорят по следните релевантни за спора факти, а именно: Обвързаност на страните по делото от валидно сключен на 10.12.2007г. договор за банков кредит в раз мер на 75 000 евро, усвоен от кредитополучателя на 21.12.2007г., задълженията по който е следвало да бъдат погасявани на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница, в размер на 474.05 евро; преустановяване плащането на вноските на 20.08.2015г.; упражняване от страна на банката на потестативното право по чл.18, ал.2 от Договора за кредит да обя5 ви кредита за предсрочно изискуем и подаване на 09.12.2016г. на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена такава на 15.

12.2016г. по ч.гр.д.№ 72285/2013г. от СРС за сумите от 80 758.74 евро главница по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 29930/10.12.2007г. и четири допълнителни споразумения, ведно със законната лихва от 09.12.2016г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 7 175. 57 евро за периода 20.08.2015г. до 07.12.2016г.; такса в размер на 451.03 евро за периода 19.09.2015г. – 07.12.2016г. и 7 204.93 лв., разноски по делото, за които е издадена заповед; своевременно подаване на възражение от длъжника Й. К. по чл.414 ГПК и предявяване в срок от бан- ката кредитор на установителния иск по чл.422 ГПК.

Оплакването на ищцовата банка срещу направения от състава на СГС извод за недоказаност на надлежно уведомяване на длъжника за волята на банката да счита непогасения кредит за предсрочно изискуем, е неоснователно. Връчването на нотариалната покана само на адреса в гр.***, ж.к. „***“ бл. ***, вх.2, ет.6, ап.44, посочен в договора за кредит, на който лицето не е открито, без изпращане на съобщение на изрично посочения от кредитополучателя К. в допълните споразумения нов адрес за кореспонденция, а именно – в гр. София, ж.к. „***“, бл. ***, вх.А, ет.2, ап.8, води до споделяне на извода, че банката не е положила достатъчно усилия да доведе до знанието на длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем.