Решение № 404 от 08.05.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Бургас, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20262120200864 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба от „К. Т. 91“ ЕООД, ЕИК:

102207753, адрес: гр. Бургас, ***, представлявано от управителя А. Р.

М., срещу Наказателно постановление № 874807-F869919/16.02.2026г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 550 евро.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление поради незаконосъобразност. В открито съдебно заседание „К. Т. 91“ ЕООД, редовно призовано не изпраща представител.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Ч., която счита, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.26 - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 18.02.2026г., а жалбата е депозирана на 04.03.2026г., видно при проследяване на пратката на сайта на Еконт Бургас). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в 1 контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

При извършена проверка на 29.12.2025г. в 13:00 часа и съставен протокол cep. АА № 0171957/29.12.2025г. в търговски обект - ресторант Авеню, находящ се в Бургас, бул.

Транспортна №51, стопанисван от „К. Т.-91“ ЕООД с ЕИК: 102207753 се установи че в обекта се предлагат алкохолни и безалкохолни напитки, които съгласно параграф §15д, ал.1, т.2 на Преходните и Заключителни разпоредби от ЗДДС, след 31.12.2024г. ресторантьорските услуги следва да се отчитат в данъчна група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС.

В проверяваният обект има монтирано и работещо фискално устройство модел DATECS (Датекс) FP2000, с потвърждение в НАП №4674891/23.11.2023г. с индивидуален № DT924907 и фискална памет № 02924907. При изведена КЛЕН се установило, че в издаден ФКБ№ 0053043/02.01.2025г. за извършена продажба на Пещерска обикновена, свински език в масло, минерална вода 0,400 и салата „Авеню“, че същите е отчетени в данъчна група „Г“ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС, вместо в данъчна група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС.

Актосъставителят М. приел, че с горното жалбоподателят, в качеството си на лице по чл.3 не е спазило задължението си да регистрира всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите в обекта, което е нарушение на разпоредбите на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на Министерството на Финансите, с оглед което издала cep. AN № F869919/03.02.2026 г. Въз основа на този акт на 16.02.2026г. било издадено и процесното НП.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ30-875/23.06.2025г.

Съдът счита, че в случая описаното поведение на търговеца е съставомерно по следните причини:

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, министърът на финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл.27, ал.1 на същата Наредба, лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на 2 стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група „В“ – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

Съгласно параграф §15д, ал.1, т.2 на Преходните и Заключителни разпоредби от ЗДДС, след 31.12.2024г. ресторантьорските услуги следва да се отчитат в данъчна група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС. С оглед на изложеното, в конкретния случай безспорно се установи, че при извършената проверка се констатирало, че плащания са регистрирани в група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9%, вместо в група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20%. По изложените аргументи така описаното се явява нарушение по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Нарушението е правилно съотнесено и към приложимата санкционна норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС, поради което и следва да бъде потвърдено.

Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна и се изразява в разминаване между правно дължимото и фактическото състояние при осъществяване на тяхната дейност. Ето защо и наказващият орган правилно е преценил, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като на съдията – докладчик е служебно известно, че при процесната проверка са констатирани няколко нарушения, осъществени от жалбоподателя, което навежда към извода за по – висока степен на обществена опасност на същия.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, АНО е направил искане за присъждане на такива /в становището си по делото – л.21/. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се 3 определи възнаграждение в размер на 50 евро.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 874807-F869919/16.02.2026г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ във връзка с във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя К. Т. 91“ ЕООД, ЕИК: 102207753, адрес: гр. Бургас, ***, представлявано от управителя А. Р. М., е наложена „Имуществена санкция” в размер на 550 евро.

ОСЪЖДА К. Т. 91“ ЕООД, ЕИК: 102207753, адрес: гр. Бургас, бул.

„Транспортна“ № 51, представлявано от управителя А. Р. М., д а заплати на НАП-София, сумата в размер на 50 /петдесет/ евро, представляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4