Определение № 1371 от 14.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1371 гр. Варна, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20253100500430 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 103452/19.12.2024г. от М. Т. П., чрез адв. Б. Б. против определение по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК обективирано в Решение № 4423 от 06.12.2024г. по гр.д № 16542/2023г. по описа на Районен съд – гр. Варна в частта му с която е осъдена на основание чл.344, ал.2 от ГПК М. Т. П., ЕГН ********** от гр. Варна, *********, ап.15 ДА ЗАПЛАЩА НА С. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ******** до приключване на делбата с влязъл в сила акт сума в размер на 304,18 лева за едноличното ползване на делбения апартамент №15 с идентификатор №**********.207.1.15 по КК на гр. Варна, находящ се в гр.Варна, ************ с площ от 72.71кв.м.

Твърди се, че ищецът е направил отказ по време на бракоразводното им дело от иска си с правно основание чл. 57, ал. 2 от СК, то е погасена възможността му да претендира това по късно.

Моли да се отмени определение в обжалваната му част и да се отхвърли претенцията на С. Д. за заплаща на сумата от 304, 18 лв. на месец за еднолично ползване на делбения апартамент № 15

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК и е постъпил отговор на частна жалба от насрещната страна С. Д. Д., в който се излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалвания акт.

Варненски окръжен съд приема, че подадената жалба е редовна и допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, има необходимото съдържание.

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в частната жалба и приложените по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове за делба с правно 1 основание чл.34 ЗС на следните недвижими имоти:

1/ АПАРТАМЕНТ №15 с идентификатор №**********.207.1.15 по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ************ с площ от 72.71кв.м;

2/ ГАРАЖ с идентификатор №**********.207.1.21 по КККР на гр.

Варна с площ от 36.31кв.м;

Искане по чл.344, ал.2 от ГПК от С. Д. Д., ЕГН ********** срещу М. Т.

П., за постановяване, че до приключване на делбата делбения апартамент ще се ползва от М. Т. П., ЕГН **********, като тя бъде осъдена да заплаща на С.

Д. Д., за периода от решението по допускане на делбата до приключване на производството сумата от 447,75 лева месечно, ведно със законната лихва.

Искане по чл.344, ал.2 от ГПК от М. Т. П., ЕГН ********** срещу С. Д.

Д., ЕГН ********** за постановяване, че до приключване на делбата делбения гараж ще се ползва от С. Д. Д., ЕГН **********, като той бъде осъдена да заплаща на М. Т. П., ЕГН ********** за периода от решението по допускане на делбата до приключване на производството сумата от 300лв. месечно.

С решение № 5945 от 23.12.2019г. постановено по гр.д № 10785/2019г. на ВРС е прекратен брак между страните по настоящото дело С. Д. Д. и М. Т.

П., на основание чл. 50 от СК.

Видно от предоставения протокол от 17.12.2019 постановен по горе посоченото дело С. Д. отправил в бракоразводно производство искане претенция по чл. 57, ал. 2 от СК съдът да определи размера на наема по отношение на семейното жилище АПАРТАМЕНТ №15, от която последствие се е отказал и производството е прекратено в тази си част.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по реда на чл. 57, ал. 2 СК е по спорна съдебна администрация, но искът не е осъдителен за заплащане на наемна цена, а съдът следва да се ограничи единствено до определяне на същата. Виж. решение № 149 от 01.11.2023 г. по гр. д. № 638 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

Влезлите в сила решение по спорна съдебна администация не се ползват със СПН възможността да бъдат изменяни или отменяни при наличието на предпоставки за това. При спорната съдебна администрация съдът не решава материално правен спор а определя как следва да се развива правоотношението.

Отказът от иска в общия искова процес поражда сила на пресъдено нещо. Разпоредбата на чл. 233 ГПК не регламентира силата на пресъдено нещо като правна последица на отказа от иска, а посочва една от последиците й – непререшаемост на правния спор /арг. чл. 233, изречение второ ГПК/ - ТР № 7/2014 на ОСГТК на ВКС.

В случая на първо място с отказа си по чл. 57, ал. 2 от СК С. Д. не се отказал от правото си да търси обезщетение по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Както беше посочен по горе искът по чл. 57, ал. 2 от СК не е осъдителен, докато претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК е осъдителна, поради което липсва тъждество между двете.

На следващо място щом решението искът чл. 57, ал. 2 от СК, не се ползва със СПН и спора може да бъде пререрашеван от и отказа от същия не 2 преклудира възможността да се търси общетение

Предвид изложеното частна жалба с вх.№ 103452/19.12.2024г. от М. Т.

П., следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено като правилни и законосъобразно.

По разноските:

При този изход на делото на С. Д. Д.. следва да се присъдят сторените в настоящото производство съгласно представения договор за правна защита и съдействие разноски в размер на 400 лева.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК обективирано в Решение № 4423 от 06.12.2024г. по гр. д № 16542/2023г. по описа на Районен съд – гр. Варна в частта му с която е осъдена на основание чл.344, ал.2 от ГПК М. Т. П., ЕГН ********** от гр. Варна, *********, ап.15 ДА ЗАПЛАЩА НА С. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ******** до приключване на делбата с влязъл в сила акт сума в размер на 304,18 лева за едноличното ползване на делбения апартамент №15 с идентификатор №**********.207.1.15 по КК на гр. Варна, находящ се в гр.Варна, ************ с площ от 72.71кв.м.

ОСЪЖДА М. Т. П., ЕГН ********** от гр. Варна, *********, ап.15 да заплати на С. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ********, сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по частно въззивно гражданско дело № 430/2025г на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3