Определение № 229 от 17.06.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229 гр. Кърджали, 17.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20255100500093 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.278, вр. с чл. 248, ал.3, изр.2-ро от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. № 271/24.02.2025 г., подадена от „П.“ ЕООД, гр.С., чрез представител по пълномощие, против Определение № 31/07.02.2025 г. по гр.д. № 167/202 г. на Районен съд – К., с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото Решение № 112 от 27.12. 2024 г., в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в полза на адв. Р.Р. от АК П.в за оказаната на ищеца по делото безплатна адвокатска помощ адвокатско възнаграждение до размера от 200 лв.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА е прекомерно, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото и обема на реално извършените процесуални действия по делото за защита на ищеца. Твърди се, че съдът не е определил размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид характера на предявените искове.

Посочва се, че в случая процесуалният представител на ищеца е депозирал исковата молба в съда и е извършил процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, като представените и събрани по делото писмени доказателства не са много, а и не са направени доказателствени искания. С 1 исковата молба бил предявен иск за прогласяване нищожността на клауза по договора, регламентираща две допълнително предоставени услуги, и по този начин с едни и същи доводи и възражения ищецът доказал недействителността на клауза за предоставени две допълнителни услуги, поради което следвало да се присъди едно общо възнаграждение за процесуално представителство по иска за нищожност на чл. VI от договора за потребителски кредит, в частта с договорените възнаграждения за допълнително закупените услуги Фаст и Флекси. Твърди, че няма основание да се присъжда адвокатско възнаграждение по двата иска, тъй като спорното правоотношение било едно.

Жалбоподателят сочи още, че поради естеството на делото и обема на извършените от адв. Р.Р. процесуални действия, следвало да му се присъди възнаграждение за безплатното представителство на ищеца в размер на 200 лв., като се позовава на цитирана в жалбата съдебна практика. Счита изводите на първоинстанционния съд, касателно присъдения адвокатски хонорар за неправилни, поради което иска отмяна на обжалваното определение и намаляване на размера на присъденото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца, съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от ответника по жалбата не е постъпил писмен отговор.

Въззивният съд като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 от ГПК, подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Производството по гр. д. № 167/2024 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по искова молба, подадена от Т. В. Г. от гр. К., чрез адв. Р.Р. от АК П.в, с която против „П.“ ЕООД, гр. С. са предявени: 1) иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит „П. № 40013722009/28.11.2022 г., на основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ГПК; и 2) иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 10а, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПК, чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП 2 за сумата в размер на 1 698 лв., представляваща недължимо платена по недействителни клаузи за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по договор за потребителски кредит „П. № 40013722009/28.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 08.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Към исковата молба ищецът е приложил договор за правна защита и съдействие, видно от който е договорено адв. Р.Н.Р. от АК - П.в да окаже на ищеца Т. В. Г. безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА - материално затруднено лице.

Във връзка с оказаната безплатна адвокатска помощ, адв. Р.Р. е направил искане за присъждане на деловодни разноски, съгласно представен по делото списък по чл.80 от ГПК /лист 70 от първоинстанционното производство/ в общ размер на 1 796.27 лв., от които 413.27 лв. за държавна такса, за депозит по ССЕ в размер на 150 лв. и адвокатско възнаграждение по установителния иск в размер на 763 лв. и по осъдителния иск в размер на 470 лв.

В първото по делото заседание съдът е назначил ССчЕ с депозит в размер на от 150 лева, вносим от ищеца.

С молба вх. № 1261/31.10.2024г. от ответника „П.“ ЕООД, чрез пълномощник юрк. И.Т., е направено уточнение, че всички задължения по кредита са погасени и същият е приключен, като общо платената сума по кредита е в размер на 4 698.38 лв.

С постановеното по делото Решение № 112 от 27.12.2024 г. Районен съд – К. е уважил исковете и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обявил за нищожен Договор за потребителски кредит „П. № 40013722009/28.11.2022 г., сключен между Т. В. Г. и „П.“ ЕООД, гр. С., поради противоречие със ЗПК и ЗЗД, и добрите нрави; и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е осъдил ответника „П.“ ЕООД, гр. С. да заплати на ищеца Т. В. Г. сумата в размер на 1 698 лв., представляваща недължимо платена по недействителни клаузи за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по Договор за потребителски кредит „П. № 40013722009/28.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора първоинстанционният съд е осъдил ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сумата в размер на 3

413.27 лв. за заплатена държавна такса и сумата в размер на 150 лв., съставляваща внесен депозит за вещо лице; на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА ответникът е осъден да заплати на адв. Р.Р. от АК - П.в сумата в общ размер на 1 233 лв. (763 лева за иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и 470 лева - за иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, съобразно материалния интерес за всеки един от исковете), представляваща възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ по делото.

С молба вх.№73/15.01.2025 г. с правно основание чл. 248 от ГПК, процесуалният представител на ответника е поискал изменение на постановеното по делото решението, в частта за разноските с мотив, че присъденото в полза на адв. Р. адвокатско възнаграждение е прекомерно, с искане за намаляването му до 200 лева, поради липса на фактическа и правна сложност на делото, предвид обема на извършените от него процесуални действия и при твърдения за злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ищеца по делото, с който молбата е оспорена като неоснователна.

С обжалваното пред настоящата инстанция Определение № 31/07.02.2025 г. районният съд е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта му за разноските. Приел е, че съобразно изхода на спора на процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в минимален размер, който не може да се намали под същия съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, и по арг. от чл. 2, ал. 5 от Наредба №1/2004 г. същото се дължи по всеки един от двата предявени иска, тъй като се защитават различни интереси и предметът на доказване по всеки един от исковете е различен.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са две - посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА , във вр. с чл. 38, ал. 1 ЗА : 1) да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 –3 ЗА и 2) в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т.е. да е постановено решение в полза на страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38, ал. 2 ЗА , във вр. с чл. 78 ГПК). В случая посочените условия 4 са налице. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 03.07.2024г. /лист 9 от първоинстанционното производство/, в който е отразено, че представителството е на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, и с оглед крайния изход от спора /уважаване на предявените искове/ в тежест на ответника следва възлагането на разноските, представляващи адвокатското възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв, по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК .

Досежно размера на дължимото възнаграждение са приложими общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА дв. В този смисъл справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа, като относима при преценката относно размера е Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. в ДВ, бр. 14 от 2025 г.), но която с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС не обвързва съда със задължителна сила -посочените размери на адвокатските възнаграждения служат като ориентир при допълнително съобразяване на същите с принципите за пропорционалност и справедливост.

В случая са предявени два иска, всеки с конкретна цена. Настоящата инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Разглеждането на делото е приключило в две съдебни заседания, в първото от които е извършен доклад по делото и е назначена съдебно-счетоводна експертиза, а във второ е изслушано заключението на вещото лице и е даден ход на делото по същество.

Пълномощникът на ищеца не се е явил лично в проведените ОСЗ, като извършената от него работа представлява изготвяне на искова молба, молба за отстраняване на нередовности по исковата молба, и даване на становище по заключението и по съществото на спора. Поради това правилно е прието, че определеният от съда размер на дължимото адвокатско възнаграждение по делото в размер от 763 лева за иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и 470 лева за иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, съобразно материалния интерес за всеки един от исковете е справедлив и обоснован. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от начина на 5 тяхното съединяване. Интересът по смисъла на чл. 7, ал. 2 се отнася до цената на всеки отделен иск, независимо от неговия вид. Поради това, за предявените от ищеца за всеки един поотделно искове, дължимите възнаграждения на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на ищеца, са в размери както следва: по първия иск с цена в размер на 8 633.68 лв. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1 163.37 лв. /400 лв.+763.37 лв./, а по втория иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 469.80 лв. (400лв.+69.80лв.). Т.е., със съдебния акт на пълномощника на ищеца е присъдено възнаграждение под минималния размер, изчислим по Наредба №1.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав не намира основания за намаляване размера на определеното от състава на Районен съд–К. адвокатско възнаграждение, което е съобразено с актуалната съдебна практика, с правната и фактическа сложност на спора, както и с обема на предоставената адвокатска защита. Присъденото възнаграждение е в по-нисък размер, а с него адвокатският труд е правилно възмезден. Следователно, като е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, районния съд е постановил правилен и обоснован акт, който следва да бъде потвърден.