Решение № 2745 от 02.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2745 гр. Пловдив, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330116462 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 79 и чл. 86 от ГПК.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощник юрисконсулт Р. С.- Ч., е предявил против С. Т. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.

„********“ № ***, ет. ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4711/ 11.07.2023 г., по частно гр. дело № 10068/ 2023 г. на ПРС, III гр. с-в суми, както следва: главница в размер на 255, 15 лева, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода 23.11.2022 г.- 22.01.2023 г. по партидата на длъжника с клиентски № *******, отнасяща се за обект на потребление, находящ се в град П., ул. „**********“ № ***, бл. ****, вх.***, ап. ****, с ИТН: *****, както и сумата от 14, 41 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.01.2023 г.- 09.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 01.11.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона за енергетиката, продава ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. Обектът, чийто собственик е ответникът, находящ се в гр. П., ул. „*********“ № ***, бл. ****, ап.

***, ет. ***, ап. ****, е снабдяван с ел. енергия, като същият се индивидуализира с измервателна точка № *********, а за ответника е открит клиентски номер *******.

1

Потребителят имал задължението да заплаща консумираната ел. енергия и мрежови услуги в сроковете по общите условия, като в изпълнение на задълженията си като краен снабдител, ищецът доставил за периода 23.11.2022 г. – 22.01.2023 г. ел. енергия на обща стойност 255,15 лева. При забава в плащането, ответникът дължи и лихва от деня на забавата, която в конкретния случай, възлиза на сумата от общо 14,41 лева за периода 11.01.2023 г. – 09.07.2023 г. Предвид неизпълнение на задълженията на ответника да плати начислените суми, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното частно гр. дело № 10068/2023 г. на ПРС, ІІІ гр. с., била издадена заповед по чл. 410 ГПК за горните вземания, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите установителни претенции в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Моли се предявените искове да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 10.07.2023 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските за заповедното и настоящото производство. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска, като представя допълнително и писмени становища.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба, от особения представител на ответницата, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Ищецът не бил представил безспорни доказателства, че ответникът не бил заплатил исковата сума, представляваща консумирана електроенергия за периода 23.11.2022 г. – 22.01.2023 г., като при липсата на годни доказателства за това, счита че претенцията за заплащането й, както и претенцията за заплащане на законна лихва за периода 11.01.2023 г. – 09.07.2023 г., се явяват неоснователни. Представените към исковата молба доказателства, независимо, че установяват правото на собственост на ответницата и обстоятелството, че тя е клиент на ищцовото дружество въз основа на заявление, не установяват по безспорен начин основанието и размера на претендираната сума. Счита предявените искове за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание особеният представител не се явява, но представя писмено становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 4711/ 11.07.2023 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 10068/ 2023 г. на ПРС, III гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 255, 15 лева, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода 23.11.2022 г.- 22.01.2023 г. по партидата на длъжника с клиентски № **********, отнасяща се за обект на потребление, находящ се в град П., ул. „***********“ № ****, бл. *****, вх. ***, ап. ****, с ИТН: ******, както и сумата от 14, 41 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.01.2023 г.- 09.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 01.11.2023 г. до окончателното й изплащане и разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 2 от ГПК, в която връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като писмени доказателства по делото са приети процесните две фактури за консумирана ел. енергия, както и ОУ на ищеца за продажба на ел. енергия.

Представени са още нотариален акт за собственост на имота на ответницата, както и подадена от лицето декларация за достъп до ел. мрежата.

По делото е прието заключение по съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н. И., според която ответницата е потребител на ел. енергия в процесния имот, в който за съответния период е доставяна ел. енергия. Фактурите били надлежно осчетоводени, като цената за консумираната ел. енергия и достъп до мрежата била правилно изчислено, съобразно решенията на КЕВР.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Според нормата на чл. 98а от ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 35 ал. 1 от общите условия на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупкопродажба на ел. енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

Потребител на ел. енергията по смисъла на чл. 4 ал. 2 от ОУ е физическо лице, собственик на електрифициран имот. Видно от наличната по делото справка от Агенцията по вписванията, както и от представения нотариален акт, ответникът е собственик на присъединен към мрежата имот, за което има подадена декларация, а така лицето има качеството клиент на дружеството. Съгласно чл. 11 т. 1 от ОУ потребителят има задължението да заплаща стойността на използваната в обекта ел. енергия, като според чл.

18 ал. 1 и ал. 2 от ОУ плащанията следва да са веднъж месечно, по съответно утвърдените от държавния регулатор цени, в срок от 10 дни, след което се начислява и лихва за забава.

Вещото лице при извършената по случая проверка също е установило, че ответницата е битов потребител на ел. енергия и в имота й за съответния период е доставяна ел. енергия, за което са издавани фактури. Отчетът е бил електронен, изразходените количества енергия според измервателния уред съвпадат с тези, отразени във фактурите, като счетоводството на дружеството е редовно водено, според законовите изисквания и стандарти. Налице е и правилно остойностяване на потребената ел. енергия според цените й, определени от държавния регулаторен орган, поради което и правилно е изчислено количеството енергия.

3

Размерът на главницата по двете фактури е общо 255, 15 лева, а на лихвата за забава- 14, 41 лева, които суми съвпадат с търсените по исковата молба и при така изложените обстоятелства претенцията се явява напълно доказана, както по основание, така и по размер.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществуват вземания за главница и лихви, които произтичат от валидно възникнало правоотношение между страните, по отношение на които претенции вече е била издадена заповед за изпълнение.

Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото производство, които са направени и се претендиратвнесени държавна такса в размер на 75 лева и депозити за вещо лице по допуснатата СТЕ в общ размер на 600 лева, както и за особен представител на ответника в размер на 400 лева, а също и юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, което с оглед на фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. На особения представител се дължи възнаграждение от внесения за него депозит, което е дължимо независимо от изхода на делото, като за съответната сума при поискване ще бъде издаден РКО на адвоката за изплащането й.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4711/ 11.07.2023 г., издадена по частно гр. дело № 10068/ 2023 г. на ПРС, III гр. с-в, С. Т. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „********“ № ****, ет. ***, ап. ***, ДЪЛЖИ „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от членовете на СД- В. К. и Ж.

С., следните суми: главница в размер на 255, 15 лева (двеста петдесет и пет лева и петнадесет стотинки), представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода 23.11.2022 г.- 22.01.2023 г. по партидата на длъжника с клиентски № *********, отнасяща се за обект на потребление, находящ се в град П., ул. „********“ № ***, бл.

******, вх. ***, ап. *****, с ИТН: ********, както и сумата от 14, 41 лева (четиринадесет лева и четиридесет и една стотинки)- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.01.2023 г.- 09.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 01.11.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА С. Т. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „*******“ № ***, ет. ***, ап.

4

***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от членовете на СД- В. К. и Ж. С., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 25 лева (двадесет и пет лева)- държавна такса и сумата от 50 лева (петдесет лева)юрисконсултско възнаграждение, както и направените по настоящото дело разноски, както следва: 75 лева (седемдесет и пет лева)- държавна такса, 400 лева (четиристотин лева)възнаграждение за назначения на ответника особен представител, 600 лева (шестстотин лева)- внесен депозит за вещо лице по СТЕ и 100 лева (сто лева)- юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________