Решение № 5514 от 07.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5514 гр. С. 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110135848 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу „Т. С.” ЕАД срещу А. М. П., С. З. Й., А. С. З., С. А. Д. и К. А. Д., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр. С. ул. „О.“ № 1, ет. 4, ап. 3, с аб. №*****. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумите както следва: ответникът А. М. П. - сумата от 11,06 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 2,54 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., сума в размер на 6,15 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 06.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,54 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г .; ответникът С. З. Й. - сумата от 3,69 лв., представляваща стойността на незаплатената 1 топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 0,84 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., сума в размер на 2,05 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 06.2019 г.

– м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 0,51 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода о т 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г .; ответникът А. С. З. - сумата от 3,69 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 0,84 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., сума в размер на 2,05 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 06.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 0,51 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г .; ответникът С. А. Д. - сумата от 1,84 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 0,43 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., сума в размер на 1,03 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 06.2019 г.

– м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 0,26 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода о т 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г .; ответникът К. А. Д.

- сумата от 1,84 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 0,43 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., сума в размер на 1,03 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 06.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 0,26 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г.

Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата молба, в който не навеждат доводи за извършено плащане на процесните суми след завеждане 2 на исковата молба.

След постъпване на отговора на исковата молба ищецът е депозирал становище, в което завява, че претенцията е заплатена, като претендира единствено съдебни разноски.

Третото лице помагач на стрА.та на ищеца „Б.“ ООД не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят претендирА.та цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендирА.та стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната стрА. следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са неоснователни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да 3 заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната стрА. има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са стрА. по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и стрА. по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като стрА. по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертА.та нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване между в отношенията между ищеца и ответницата са отделени следните обстоятелства: че ответниците са собственици на процесния имот при сочените квоти, че същият е топлоснабден през релевирания период, както и че количеството и стойността на доставената до същия топлинна енергия са на посочената в исковата молба стойност.

С оглед наведените доводи от ответниците, които заявяват, че не оспорват иска, признават същия по основание и размер и навеждат доводи за извършено плащане в хода на процеса, то съдът намира за установени като безспорни всички правопораждащи факти от описания фактически състав.

Изявлението на ищеца за заплащане в хода на производството на претендираните суми е подкрепено от представените по делото от ответната стрА. писмени доказателства за заплащане в полза на ищеца на суми, като същото следва да се съобрази от съда като новонастъпил факт. С оглед становището на ищеца, имащо характера на признание на неизгоден факт и ползващо се с висока доказателствена стойност, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК сумите предмет на процесните искове следва да се приемат като погасени поради извършено плащане в хода на процеса, респективно исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.