Решение № 4264 от 19.10.2026, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 782/2026
- Вид
- Решение № 4264
- Подписан
- 19.10.2026
- В сила
- 19.10.2026
- Състав
- Йорданка Матева, Мария Василева-Данаилова, Росен Буюклиев
Цитирани разпоредби
- Чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 103 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4264
Велико Търново, 19.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретар М.Н. като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА канд № 20267060600782 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Същото е образувано по касационна жалба на Щ. В. Щ. от с. Самуилово, обл. Сливен, [улица], чрез адв. Р. С. със съдебен адрес в град Пловдив, [улица], против Решение № 218 от 04.06.2026 г. по АНД № 1434/2025 г. по описа на Великотърновски районен съд (ВТРС), с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 25-1275-002804 от 05.09.2025 г., издадено от началник група в Сектор „ПП" ОД на МВР - В. Търново, с което на касатора за извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба" в размер на 200.00 лева и е намален размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца на 3 (три) месеца.
Касаторът оспорва решението като неправилно. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати съществени съдопроизводствени нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Изложени са доводи, че НП е незаконосъобразно и в тази връзка оспорва изводите на районния съд. Настоява, че приетите за достоверни и безпротиворечиви свидетелски показания са всъщност непоследователни и вътрешно противоречиви, доколкото по делото съществува противоречие относно начина на съставяне и предяваване на АУАН. Последното възражение наведено с касационната жалба е, че не е имало видимост и съответно сигнълът не е възприет от касатора, поради факта, че същият е подаден в тъмната част на денонощието. Алтернативно иска да се измени НП като се наложи глоба в размер на 50.00 лева и се намали размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от един месец. По тези изложени в жалбата съображения от съда се иска да отмени оспореното решение и да се постанови ново, с което се отмени, алтернативно да се измени наказателното постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея доводи за неправилност на оспореното решение.
Ответникът по касационната жалба – началник група в ОДМВР Велико Търново, сектор „Пътна полиция" Велико Търново при ОДМВР Велико Търново, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново, редовно призована, не се представлява.
Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено следното:
Жалба е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решение на ВТРС за правилно като съображенията на настоящия касационен състав са следните:
От фактическа страна Великотърновският районен съд е приел за установено, че на 28.08.2025 год. вечерта служители на РУ - В. Търново са получили сигнал от ОДЧ, че патрулен автомобил е претърпял ПТП, като от товарен автомобил превозващ дървени трупи е изпаднало дърво, което е ударило автомобила, като товарния автомобил се движи по ПП 1-4 в посока от гр. Варна към гр. София. След разпореждане да спрат автомобила, около 20.45 часа контролните органи са се намирали на ПП 1-4 в района на км. 130 в района на магазин „Технополис" в гр. В. Търново. Подаден е сигнал със стоп палка по установения ред. Водачът, не реагирал и не спрял на подадения сигнал, а продължил пътя си в посока гр. София, като на Южен пътен възел завил в посока гр. Стара Загора. Товарният автомобил е последван от патрулния автомобил с включени светлинен и звуков сигнал, на който водачът реагирал при излизането му от южния пътен възел в посока гр. Дебелец. При извършената проверка се установило, че товарния автомобил е управляван от Щ. В. Щ.. В присъствието на двама свидетеля, както и на водача е съставен АУАН серия GA № 4390015 от 29.08.2025 год., за това че при подаден сигнал за спиране от контролен орган (служител на РУ - Велико Търново) Щ. не спира най-вдясно по посоката си на движение или на оказаното от контролният орган място. Въз основа на този АУАН е издадено НП № 251275-002804, с което на Щ. В. Щ., за извършено от административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание - „глоба" в размер на 200.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице на дата 08.10.2025 г. и е обжалвано пред ВТРС в законоустановения срок.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на административнопроизводствените правила, в изискуемата от закона форма и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Преценено е, че нарушението е безспорно доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства като правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя /касатор понастоящем/ за това, че на посочените в НП място, дата и час, след възприет подаден от полицейските служители сигнал за спиране, не е спрял и е продължил движението си към град София. Намерил е, че наложените наказания са правилно индивидуализирани и същите са предвидени кумулативно. Същевременно е съобразено, че до влизане в сила на наказателното постановление е последвала законодателна промяна в чл. 175, ал.1 от ЗДвП - в сила от 07.09.2025 г., като новата редакция на санкционната норма предвижда наказание глоба в твърд размер от 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца. При съобразяване на принципа за приложение на по-благоприятния закон, залегнал в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, въззивния съд е изменил процесното НП досежно размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС" от наложения размер от шест месеца на три месеца, като е преценено, че този размер на наказанието е съответен на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН.
Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно.
Настоящата касационна инстанция намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Въззивният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилен извод за законосъобразността на НП. Правилни са изводите, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят до неговата отмяна. При съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН.
Противно на наведените в жалбата твърдения, настоящият касационен състав намира, че в обжалваното решение от ВТРС са обсъдени всички направени пред него възражения, които по своята същност се свеждат до недоказаност на вмененото нарушение и са идентични с тези, наведени и пред настоящия състав, като правилно същите са преценени за неоснователни.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 103 от ЗДвП задължава водачите на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая, както от събраните по делото писмени доказателства, така и от показания на изслушаните пред районния съд свидетели М. и Миновски - преки очевидци на нарушението, се установява, че на посочената дата и час, жалбоподателят като водач на описания товарен автомобил, след подаден по съответния ред от св. Миновски сигнал за спиране със стоп-палка, не е спрял на подадения сигнал, а е продължил движението си и е спрял едва на път 1-5 на излизане от южен пътен възел и то след подаден светлинен и звуков сигнал от патрулния автомобил. Съдът намира, че показанията на свидетелите досежно главния предмет на доказване съответстват на приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. на съставения АУАН, чиято доказателствена стойност не е оборена съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, поради което правилно ВТРС ги е кредитирал.
Поддържаните и пред настоящата инстанция възражения в смисъл, че касаторът в настоящото производство бил проверен в 20,45 ч. на 28.08.2025 г., което е „тъмната част на денонощието“ и поради това не бил възприел подаденият му сигнал със стоп-палка са в пълно противоречие с установеното по делото и остават недоказани. Елемент от фактическия състав на нарушението е фактът на подаване на сигнал от контролен орган, а че такъв е бил подаден е несъмнено установено и същевременно е изяснено как касаторът е реагирал на същия, а именно – не е спрял на указаното от органа място. Съдът намира, че независимо от залеза на слънцето, през лятото, в този часови диапазон, видимостта е отлична без изкуствено осветление. Независимо от това, дори и да беше приключил астрономическия здрач се презюмира, че товарният автомобил управляван от касатора е с включени светлини и последният е в състояние да възприеме пътната обстановка, в това число подаден му от контролен орган сигнал със стоп-палка. При това положение, настоящият състав намира, че описаното административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин като правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган като такова по чл. 103 от ЗДвП.
Неоснователно на последно място е възражението досежно разминаването в датите на АУАН и на извършеното нарушение. Очевидно нарушението е извършено на 28.08.2025 г., а АУАН е с дата 29.08.2025 г. В действителност законът не изисква тези дати да съвпадат, нито въвежда забрана съставянето на акта да продължи след настъпването на следващия календарен ден, каквато е настоящата хипотеза. В конкретния случай, св. С. /актосъставител/ посочва, че нарушението е извършено в 20,45 ч., тоест опитът да бъде спрян Щ. е бил в този час, но нарушителят е продължил движението си, извикан е екип на сектор „Пътна полиция“, който също не отива веднага, а лицето е спряно едва на път 1-5 на излизане от южен пътен възел. Последвала е обработка на случая, която е продължила доста време, предвид протеклият оглед на мястото на проверката и от органите на РДГ – Велико Търново във връзка с превозваните дървени трупи. Този процес е отнел достатъчно време за да се направи обосновано предположение, че АУАН е издаден от автоматизирана система след полунощ и резонно автоматично е възпроизведена датата на изготвяне, тоест 29.08.2025 г. Твърдението на касатора, че е бил пуснат след час и е напуснал града е в противоречие с фактите по делото, доколкото датата на която се издава АУАН се генерира автоматично, а очевидно нарушителят е положил подписът си и е присъствал при съставянето му.
Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и нарушената законова разпоредба, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Разпечатката съдържа 27 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59664f6f-5a11-46c5-8919-72703ff32a9b