Решение № 8572 от 30.06.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 8572

Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXI състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА административно дело № 20267050700898 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Ж. И. Д. от [населено място], общ. *****, против отказ на кмета на Община Ветрино, обективиран в писмо изх.№ към ЗДОИ-13-137 от 02.03.2026 г., постановено по заявление за достъп до обществена информация вх.№ ЗДОИ-13/26.08.2025 г.

В жалбата и в депозираната впоследствие уточняваща молба жалбоподателката поддържа, че оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Твърди, че след постановяване на Решение № 2044/18.02.2026 г. по адм. дело № 20257050702446/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което предходното произнасяне на административния орган е отменено и преписката е върната за ново разглеждане, кметът на Община Ветрино не е изпълнил дадените от съда задължителни указания. Според жалбоподателката органът отново е постановил отказ, без да изложи конкретни фактически и правни основания за това. Навеждат се доводи, че процесният акт не съдържа мотиви, от които да се установява какви проверки са извършени, в кои архиви е търсена исканата информация, кои документи са били прегледани и въз основа на какви фактически констатации е прието, че исканите преписки не съществуват или не се съхраняват в администрацията. Поддържа се, че вместо конкретни мотиви актът съдържа общи твърдения, които не позволяват ефективен съдебен контрол за законосъобразност. Жалбоподателката счита, че поисканата информация представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, тъй като е свързана с дейността на общинската администрация по отчуждаване на имоти, определяне на регулация на улици, тротоари и градинки и упражняване на правомощията на местната власт в областта на устройството на територията. Излага, че исканите преписки са създадени или следва да се съхраняват във връзка с административна дейност, поради което попадат в приложното поле на ЗДОИ. Поддържа още, че административният орган неправилно се е позовал на обстоятелството, че Община Ветрино е създадена през 1979 г. Според жалбоподателката преди тази дата административният център на общината е бил в [населено място], а при преместването му в [населено място] архивът е следвало да бъде прехвърлен. Сочи, че по делото липсват доказателства за унищожаване, бракуване или предаване на исканите документи на друга институция, поради което твърдението, че те не съществуват или не се съхраняват в общината, е недоказано. Навеждат се и възражения срещу приетото от органа основание за ограничаване на достъпа поради засягане интересите на трети лица. Според жалбоподателката административният орган не е посочил кои са тези лица, какви конкретни техни права биха били засегнати и коя част от поисканата информация попада в това ограничение. Твърди също, че не е проведена процедурата по чл. 31 ЗДОИ и не е извършена преценка за наличие на надделяващ обществен интерес. Жалбоподателката поддържа, че исканата информация  е необходима, за да формира мнение относно законосъобразността на действията на общинската администрация във връзка с отчуждаването и регулацията на имоти в [населено място]. Според нея предоставянето на достъп до тази информация би способствало за прозрачност и отчетност в дейността на органите на местното самоуправление. Поради изложеното се иска отмяна на отказа и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания на съда. Претендира и присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката лично поддържа жалбата си.

Ответникът – кметът на Община Ветрино, чрез депозирани по делото писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че при повторното произнасяне е изпълнил дадените с отменителното съдебно решение указания, като е извършил проверка на наличната архивна документация и е предоставил цялата съществуваща информация, с която общината разполага. Излага, че правото на достъп по ЗДОИ обхваща единствено налична и съхранявана от задължения субект информация, като законът не създава задължение за административния орган да издирва несъществуващи документи или да създава нова информация по повод подадено заявление. Според ответника в архива на общината не се съхраняват административни преписки, заповеди и други документи относно твърдените отчуждителни процедури, както и регулационни преписки от периода преди създаването на Община Ветрино. Поддържа, че липсата на такива документи представлява обективен факт, поради което исканата информация не може да бъде предоставена. Ответникът сочи още, че част от поисканата информация засяга права и законни интереси на трети лица, поради което достъпът до нея е ограничен от закона. В тази връзка счита, че не са налице предпоставки за предоставяне на достъп до съответните документи. Излага също, че чрез подаденото заявление жалбоподателката фактически се стреми да разреши спор относно регулацията, границите на недвижими имоти и други кадастрални въпроси, които не попадат в предметния обхват на производството по ЗДОИ. По изложените съображения счита, че оспореният акт е законосъобразен и моли жалбата да бъде отхвърлена.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по заявление за достъп до обществена информация вх.№ ЗДОИ-13/26.08.2025 г., подадено от Ж. И. Д. до кмета на Община Ветрино. В заявлението са отправени три искания за достъп до информация.

По т. 1 заявителката е поискала да се запознае с административни преписки, документи и архивни материали, свързани с отчуждаването на имот „Детска ясла“, кв. *, парцел * в [населено място], с площ около 5600 кв.м., включително всички налични документи относно правното основание за отчуждаването, съставянето на актове за общинска собственост, определянето на граници и площ, както и последващите действия на администрацията по отношение на имота.

По т. 2 е поискала достъп до административни преписки и документи относно отчуждаването на улици, тротоари и градинки в района на собствения  недвижим имот в [населено място], включително преписки, заповеди, планове, скици и други документи относно регулационни и отчуждителни процедури.

По т. 3 е поискала достъп до плана за улична регулация на [населено място], като е посочила, че желае да се запознае с него и при необходимост да получи копия от съответните документи.

По повод заявлението първоначално е било постановено решение на кмета на Община Ветрино, което е било оспорено по съдебен ред. По административно дело № 20257050702446/2025 г. по описа на Административен съд – Варна е постановено Решение № 2044/18.02.2026 г., с което административният акт е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания на съда относно формата на акта и необходимостта от излагане на конкретни фактически и правни основания.

След връщане на преписката административният орган е постановил Решение № 13/02.09.2025 г., с което е предоставил достъп по т. 3 от заявлението и частично по т. 1, а за останалата част е отказал достъп. С решението е посочено, че по т. 3 на заявлението на заявителката се предоставя наличната в общината информация относно плана за улична регулация на [населено място], като е приложено копие от съответния план. Относно т. 1 от заявлението е посочено, че се предоставя наличната информация относно плана за улична регулация и местоположението на имота „Детска ясла“, като за останалата част от искането е прието, че в общината не се съхраняват административни преписки и документи относно отчуждителните действия, за които се иска информация. По отношение на т. 2 от заявлението административният орган е приел, че исканата информация засяга интересите на трети лица и че не следва да бъде предоставяна без тяхното съгласие.

Недоволна от така постановеното решение, жалбоподателката е подала настоящата жалба.

В хода на съдебното производство е представена административната преписка по издаване на оспорения акт. Към преписката са приложени копие от план за улична регулация на [населено място], одобрен със Заповед № 530/14.02.1969 г., кореспонденцията между страните, както и писмените бележки на ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, притежаваща правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по ЗДОИ. Независимо от това съдът намира, че същият е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

На първо място, съдът констатира, че административният орган не е изпълнил в пълнота задължителните указания, дадени с предходното отменително решение на Административен съд – Варна. От мотивите на съдебното решение, с което преписката е върната за ново произнасяне, се установява, че на административния орган са дадени указания да изложи конкретни фактически и правни основания за постановения отказ и да формира волята си в законоустановената форма. Вместо това и при повторното произнасяне органът е възпроизвел по същество същите общи съображения, без да конкретизира какви действия по издирване и проверка на информацията са били предприети и въз основа на кои фактически данни е достигнато до извода, че исканите документи не се съхраняват.

Наред с това, съдът намира, че фактическото основание на отказа остава недоказано. Основната теза на административния орган е, че исканите административни преписки, архивни материали и документи не се намират в архива на общината и не се съхраняват от нея. В административната преписка и в съдебното производство обаче не са представени доказателства, от които да се установява по несъмнен начин извършването на пълна и всеобхватна проверка за наличието на исканата информация. Не са представени данни кои конкретни архивни масиви са били проверени, кои структурни звена са били ангажирани с издирването на информацията, какви документи са били прегледани и какви резултати са били установени от извършените проверки. Не са представени служебни справки, протоколи, доклади или други документи, удостоверяващи предприетите действия по издирване на информацията. Липсват и доказателства дали е извършвана проверка относно евентуално прехвърляне на архивни фондове при промяната на административния център на общината, дали информацията е предавана на други институции, както и дали са налице документи за унищожаване, бракуване или отчисляване на архивни единици по надлежния ред.

При това положение съдът не разполага с възможност да провери обосноваността на извода, че исканите документи не съществуват или не се съхраняват от администрацията. Само по себе си твърдението на административния орган, че определени документи липсват, не е достатъчно основание за отказ по ЗДОИ, когато не е подкрепено с доказателства за извършена реална проверка и за обективната невъзможност информацията да бъде предоставена.

Същевременно съдът намира, че мотивите на административния орган относно засягане интересите на трети лица също не отговарят на изискванията на закона. В акта липсва конкретизация кои са третите лица, чиито права биха били засегнати, какви точно права се засягат и коя част от исканата информация попада в обхвата на това ограничение. Не се установява и провеждане на процедура по чл. 31 от ЗДОИ за искане на съгласие от засегнатите лица. Изложените в тази насока съображения са общи и абстрактни и не позволяват извършването на ефективен съдебен контрол.