Решение № 11353 от 30.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11353 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110163644 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /ищец/ срещу С.

С. З. /ответник/ установителни искове, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 670.55 лева - непогасена главница, дължима по договор за паричен заем № 283433/07.03.2019 г, сключен със „Сити Кеш “ ООД, задълженията по който са били прехвърлени на ищеца с договор за покупкопродажба на вземания /цесия/ от 05.07.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 04.05.2022г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 50.89 лева – договорна лихва за периода 26.06.2019г. – 31.10.2019г.; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 454.27 лева – мораторна лихва за периода 21.06.2019г. – 03.05.2022г.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по договора за кредит, но дължи претендираните суми към него, като извежда активната си правна легитимация от качеството си на цесионер, придобил вземането от кредитора съгласно договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 05.07.2021г., за което прехвърляне длъжникът бил уведомен с уведомително писмо, изпратено на 13.07.2021г. Към исковата молба е приложено уведомлението, което да бъде връчено на длъжника и по който 1 начин да бъде уведомен за прехвърлянето. Твърди, че ответникът и „Сити Кеш“ ООД са сключили договор за паричен заем № 283433 на 07.03.2019г., по силата на който заемателят се задължил да предостави на заемополучателя под формата на заем сума в размер на 1100.00 лева, която сума получателят удостоверил, че получил в брой. Заемополучателят се задължил да върне сумата на 34 броя равни седмични вноски от по 37.30 лева с първа падежна дата 14.03.2019г. и краен срок 31.10.2019г. Страните договорили, че при забава в плащанията се дължи договорна възнаградителна лихва в общ размер на 168.19 лева.

Уговорено било и обезщетение за забава в плащанията на една или повече месечни вноски в размер на законната лихва, което за периода на забава възлизало в размер на 454.27 лева.

При тези доводи се иска предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Представят се доказателства и се правят искания.

Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, подава писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че ищецът не разполага с материална легитимация да предяви иска. Твърди, че представените доказателства не дават възможност да се определи предмета на договора за цесия, включително, че част от него е процесното. Оспорва да му е редовно съобщена цесията. Възразява, че между него и „Сити Кеш“ ООД е сключен договор за паричен заем, тъй като представеният договор съдържа негов подпис само на последна страница, а щом не е подписал договора на всяка страница, то не се е задължил в цялост по него. В условията на евентуалност, твърди, че договорът съдържа неравноправни и нищожни клаузи, а именно чл. 3, ал. 5 относно определяне на ГПР, чл. 3, ал. 7 определящ фиксирания годишен лихвен процент, общият размер на които надхвърлял размера на главницата по кредита и водят до значително неравновесие между договарящите. Като нищожни поради накърняване на добрите нрави се оспорват и клаузите, уреждащи договорната лихва и неустойка в договора. Възразява се против размера на мораторната лихва с довод, че при изчисление с лихвен калкулатор, размерът и е по-малък.

Иска се извършените плащания, отнесени за погасяване на задължението по нищожните клаузи, да се съобрази от съда. Твърди, че извършените плащания са достатъчни за погасяване на дълга. При тези доводи моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, търсени от насрещната страна.

Прави доказателствено искане по чл. 183, ал. 1 ГПК.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит 283433/07.03.2019г., от който се установява, че „Сити Кеш“ ООД и С. С. З. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 1100.00 лева срещу насрещното му задължение да върне същата на 34 месечни вноски, считано от 14.03.2019г., както и да заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер от 168.19 лева. Предвидено било, че ако в срок до три дни след подписване на договора /чл.8 от договора/, заемополучателят не предостави договореното в чл. 6 обезпечение /според чл. 6 заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по 2 договора чрез поръчител или с банкова гаранция/ дължи неустойка в изначално определен размер от 907.81 лева, платима разсрочено на 34 вноски и на падежа на вноската за погасяване на главницата и договорната лихва.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.07.2021г., извлечение от Приложение № 1 към него от 05.07.2021г. и потвърждение за извършена цесия от „Сити Кеш“ ООД от 05.07.2021г., по силата на който „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило вземането си по процесния договор за паричен заем на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Осъщественото прехвърляне на вземанията по приложението е потвърдено с нарочно изявление от цедента, който е издал и пълномощно на цесионера, по силата на което последният имал право да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство.

Приложено е уведомление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до С. С. З. за извършената цесия, като няма данни същото да е било връчено на адресата преди завеждане на производството, но същото е част от книжата по делото като приложение към исковата молба, връчено на насрещната страна лично.

Представените доказателства дават основание на съда да заключи, противно на възраженията на ответника, че ищецът е легитимиран да търси вземането по силата на сключения със заемодателя договор за цесия. В приложението към договора е описано цедираното вземане в достатъчна степен на конкретизация. Както се посочи по-горе, уведомлението за извършената цесия няма данни да е изпратено и получено от длъжника.

Доколкото с получаване на препис от исковата молба и доказателствата към нея ответникът е уведомен за извършената цесия с уведомления изходящи от цедента, то ирелевантно е дали предходното уведомяване е достигнало до знанието му. В този смисъл е т.2 на ТР 1/ 2009 г. практика - Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.

Хипотезата се прилага и при връчване на особен представител. В продължение, изложеното, дава основание да се приеме, че длъжникът е разбрал за прехвърлянето.

Спорен е също размера на дълга с оглед възражението на ответната страна, че договора и отделни негови клаузи се явяват нищожни, в частност клаузата за неустойка за обезпечаване на заема.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е установило следното: заемната сума в размер на 1100.00 лева е била получена от заемополучателя в брой на 07.03.2019г.; заемателя е извършвала плащания по договора в общ размер от 1024.00 лева, както следва: 64.00 лева на 13.03.2019г., 65.00 лева на 26.03.2019г., 65.00 лева на 31.03.2019г., 62.00 лева на 08.04.2019г., 350.00 лева на 07.05.2019г., 120.00 лева на 30.05.2019г., 128.00 лева на 17.06.2019г., 128.00 лева на 27.06.2019г.; така извършените плащания кредиторът е отнесъл за погасяване на задължения по 3 следните пера: неустойка 477.25 лева, лихви 117.30 лева, главница 429.45 лева.

ГПР по договора възлиза на 49.9%, а при включен в него разход по договора под формата на неустойка ГПР би бил 2237.87%; при отнасяне на постъпилите плащания към неустойката непогасен остатък от заема възлиза на 1175.71 лева, от които главница 670.55 лева, лихви 50.89 лева, неустойка по чл. 14, ал. 1 283.26 лева, мораторна лихва 171.01 лева при неотнасяне на постъпилите плащания към неустойката, вземанията възлизат в общ размер на 292.22 лева, от които 200.24 лева главница, 4.85 лева лихви, 41.02 лева неустойка по чл. 14, ал. 1 и 46.11 лева мораторна лихва.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Сключеният между „Сити Кеш“ ООД и С. С. З. договор е такъв за паричен заем.

Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор), възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за начисляване на неустойка при неизпълнение на поетото от заемателя задължение за обезпечаване на заема.

Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/ и е вписан в публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ.

Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били погасени в цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания в общ размер от 1024.00 лева не са достатъчни да покрият чистата заемна сума и уговорената договорна лихва, още повече, че плащанията са правени след падежа на вноските по утвърдения погасителен план при допуснати продължителни по време просрочия, поради което неизправната страна е била задължена към кредитора за лихви за забава, т.е. част от заплатената сума покрива закъснителни лихви.

Установено е също, че към датата на депозиране на заявлението, съответно на подаване на исковата молба, носител на вземанията по договора е ищеца. Уведомлението за цесията е било осъществено с връчване на книжата по делото, което е признат способ за валидно известяване на цесията на длъжника, съгласно непротиворечивата практика на съдилищата по този въпрос, обективирана в множество актове (така и в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). По този начин, изпълнена се явява и разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, като практиката приема еднозначно, че това съобщаване може да се изпълни и от цесионера, ако е бил упълномощен за това от цедента, както е в настоящия случай (така и в Решение № 137/02.06.2015г. по гр.д.№ 5759/2014г. на ВКС, III ГО). Т.е. цесията е породила своето действие по отношение на ответника в производството. По изложените мотиви остават несподелени възраженията на ответника в този смисъл.

4

Вземането е изискуемо в претендирания размер, защото към датата на подаване на исковата молба и заявлението по чл. 410 ГПК е настъпил крайният срок за издължаване на кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. По тази причина още с доклада си по чл. 140 ГПК, обявен после за окончателен, съдът е указал на страните, че служебно ще следи за действителността на договора.