Решение № 1 от 04.01.2026, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Харманли, 04.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20255630200243 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Н. Н. Х. с ЕГН ********** от гр.

Харманли ул. *** срещу Наказателно постановление № 25-1253-001060 от 30.04.2025г на Началник група в ОДМВР Хасково, група Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали Хасково, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 9 от Закона за движението по пътищата , на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 9 ЗДвП .

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от страна на жалбоподателя, че не била посочена правилно датата на извършване на нарушението, като се излагат подробни и конкретни съображения в тази насока и произтичащи от тях друга група доводи – за необоснованост на фактическите констатации. Била налице непълнота в обстоятелствената част на процесния акт за установяване на административно нарушение на издаденото въз основа на него наказателно постановление от гледна точка необходимите реквизити.

С оглед изложеното в жалбата, моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от адв. А. П., който 1 поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган - Началник група в ОДМВР Хасково, група Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя становище по жалбата при изпращане в съда на административно наказателната преписка в насока доводите в нея да не се вземат предвид от съда и същата да бъде оставена без уважение.

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП.

С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния и материалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма.

На 10.03.2025г. било издадено от свид. П.М.П. на длъжност Началник група в ОДМВР Хасково, група Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали Хасково по отношение на жалбоподателя Н.

Н. Х. с ЕГН ********** от гр. Харманли ул. *** полицейско разпореждане с peг. 1253р-3333 от 12.03.2025г. от полицейски служител по чл. 165 ал. 1 т. 3 от ЗДвП, в което му било разпоредено като управител на фирма Титаник ООД и собственик на парцели ПИ*** и ПИ*** намиращи се на републикански път || 76, граничещ с тангентата на пътен възел Тополовград на АМ "Марица”, да не използва незаконната пътна връзка за пр еминаване на пътни превозни средства, влизащи и излизащи от крайпътния имот до узаконяването и, а към момента същата се използвала за преминаване ППС и не била узакнонена. С тези си действия лицето не изпълнява ло връченото му писменно полицейско разпореждане от контролен орган., е извърщил: не е изпълнил разпореждане дадено му по реда на чл.165, ал.1 т.З., с което виновно е нарушил чл.178 ал. 1 т.9 от ЗДвП.

Разпорежданията са връчени на адресата лично срещу подпис, според отрязването в разписките приложена към същото.

2

Акт за установяване на административно нарушение, серия GA №3279417 от 15.04.2025 бл. № 241232 за нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 9, вр. чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗДвП , бил съставен с адресат жалбоподателя, който лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, след запознаване със съдържанието, подписало, а в съответната графа за обяснение и възражение по акта, посочил, че няма възражения.

Такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не са постъпили.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган вписал фактическа обстановка, идентична с отразената в акта за установяване на административно нарушение, и на основание чл. 178, ал. 1, т. 9 от ЗДвП , наложил процесната административна санкция.

Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, а именно: Справка за нарушител/водач на Н.

Н. Х. ЕГН **********; НП №25-1253-001060/30.04.2025 г, издадено от Началник група към ОДМВР Хасково - оригинал; АУАН серия GA бл.

№3279417 – в оригинал; Докладна записка с рег. №1253р-5016/ 16.04.2025г.– в оригинал; Докладна записка с рег.№1253р-3329/ 12.03.2025г. – в оригинал;

Разпореждане с рег. №1253р-3333/12.03.2025г. – в оригинал; Обяснения с вх.Рег. №125300-4486/ 12.03.2025г. – в оригинал; Обяснения с вх. Рег.

№125300-7019/ 16.04.2025 г. – в оригинал; Снимков материал – 5 бр.;

Докладна записка с рег.№1253р-4954/ 15.04.2025 г – в оригинал; призовка с рег.№1253р-4955/15.04.2025 г - в оригинал; заверено копие на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.

Описаната фактическа обстановка в АУАН и НП и представените писмени доказателства обаче не кореспондират с гласните доказателствени средсва, чрез разпита на свид. Х. Ж. Х. и свидетеля М. Д. М. . В показанията на двамата свидетели липсва конкретизация относно съставомерни признаци от състава на нарушението по повдигнатото обвинение на жалбоподателя Н. Н.

Х. с ЕГН ********** с АУАН. Двамата свидетели не сочат, кога е съставено полицейско разпореждане с peг. 1253р-3333 от 12.03.2025г. от полицейски служител по чл. 165 ал. 1 т. 3 от ЗДвП, връчено ли е и кога и какви задължения са вменени на жалбоподателя и кои от тях не са изпълнени, а е бил задължен да изпълни, за да е налице съставомерността на деянието му по посочената за нарушена норма. Двамата свидетели Х. и М., първият изобщо не сочи срок, а вторият сочи 30 дневен срок за изпълнение на писменото разпореждане, който срок не съответства на срока посочен в полицейското разпореждане, АУАН и НП - „до узаконяването на пътната връзка”, поради което съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Х. и М.. Същите са повърхностни, не съдържат факти за съставомерни признаци от състава на нарушението по повдигнатото обвинение на жалбоподателя за времето – датата на нарушението и начина на извършването му и са вътрешно противоречиви и логически непоследователни. Съдът кредитира събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, прочетени по реда на чл.84 ЗАНН, вр.

3 чл.283 от НПК.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 1, т. 3 от закона за движението по пътищата, определени от министъра на вътрешните работи служби следят за състоянието на пътя и пътните принадлежности и издават писмени предупреждения, сигнални писма или разпореждания до собствениците или до администрацията, управляваща пътя, и до фирмата, поддържаща пътния участък, за отстраняване на установени неизправности по тях. По силата на чл. 178, ал. 1, т. 9 от ЗДвП действаща към инкриминираната дата /ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./, наказва се с глоба от 2000 до 7000 лв който не изпълни дадено му по реда на чл. 165, ал. 1, т. 3 разпореждане.

Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН в присъствие на лицето, сочено в него като нарушител и при обезпечаване правото му на зашита в пълен предоставен от закона обем, като екземпляр от акта му е надлежно връчен. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно минимално необходимите реквизити, които следва да съдържа и конкретно на т. 3 и т. 4 на цитираната норма. Същата се отнася до изискването да се опише нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, за да бъде наясно лицето, което се привлича към административнонаказателна отговорност за какви факти се цели ангажирането на такава, както и да се обезпечи възможността за съдебен контрол. Твърдения за тези факти следва да са изложени точно, ясно, конкретно и безпротиворечиво и да се отнасят до всички обективни признаци от състава на нарушение. В случая е посочено, че като управител на фирма Титаник ООД и собственик на парцели ПИ*** и ПИ*** намиращи се на републикански път || 76, граничещ с тангентата на пътен възел Тополовград на АМ "Марица”, да не използва незаконната пътна връзка за преминаване на пътни превозни средства, влизащи и излизащи от крайпътния имот до узаконяването и издадено във връзка с чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗДвП и връчено му на 10.03.2025 г. в съответното качество, като посочен е срок узаконяването на пътната връзка, като конкретна дата, до която това най – късно е следвало да стане. Тези обстоятелства не могат да се извличат по тълкувателен или логически път от съответните документи, дори и те да са цитирани, както в случая с процесното полицейско разпореждане.

По този начин, в АУАН са вписани две дати на нарушението първата – 15.04.2025г. в 10,07 часа, датата на съставяне на АУАН, втората – 10.03.2025г., датата на издаване на разпореждане с рег. № 12533333/12.03.2025г. е невъзможно да бъде проверено инкриминираната дата на 4 извършване на деянието, което води до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Освен това, дори да не бъде споделен доводът за допуснато процесуално нарушение от гледна точка необходимостта от пълно описание на обстоятелствата, преценката на актосъставителя, че деянието е извършено на две дати на 15.04.2025г. в 10,07 часа, датата на съставяне на АУАН и на 10.03.2025г., датата на издаване на разпореждане с рег. № 12533333/12.03.2025г. е неправилна.

Посочването на две инкриминирани дати на нарушението -15.04.2025г. и 10.03.2025г. в АУАН и НП като такива на извършване на нарушението, представлява съществено нарушаване процедурата по издаването на НП и е формално основание за неговата отмяна, тъй като води до невъзможност за преценка по същество осъществяването на останалите обективни и субективни признаци на деянието. Посочените две дати на инкриминираното деяние води до неяснота относно това за какво нарушение се наказва нарушителя и проверката на НП по същество е невъзможна. По този начин несъмнено се ограничава правото на защита на наказаното лице.

Констатираното нарушение не може да бъде отстранено при съдебното разглеждане на спора, поради което наказателно постановление следва да се отмени само на това основание.

На следващо място нито една от датите посочени като инкриминирани дати на нарушението, се явява правилна по същество.

Жалбоподателят е привлечен за нарушение, квалифицирано по чл.

178, ал. 1, т. 9, вр. чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗДвП , макар да наподобява по последици т. нар. продължени нарушения, е формално по своя характер, т. е. не е предвидено настъпването на вредни последици, за да е съставомерно деянието. Осъществява се чрез бездействие – когато в законоустановения срок не се предприеме определено правно дължимо действие, за което е издадено разпореждането и се счита за довършено на датата, следваща деня, до който най – късно това действие е можело да бъде изпълнено в съответствие с даденото разпореждане и оттам със закона. В случая, с процесното писмено разпореждане, на жалбоподателя, който се явява негов адресат, е даден срок за изпълнение посочен като „най – късно узаконяване на пътната връзка”.