Определение № 31172 от 27.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31172 гр. София, 27.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. П. МИДОВА като разгледа докладваното от В. П. МИДОВА Гражданско дело № 20261110106364 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. Н. с ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв. Я. Д., срещу „ТАШЕВГАЛВИНГ“ ООД, ЕИК: 130358417, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 52 ЗЗД за сумата в размер на 15 000 евро, частичен иск от 30 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от 16.06.2023г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателнот плащане, както и иск по чл. 86 ЗЗД от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че по силата на Трудов договор № 1090 от 21.05.2021г., сключен с ответника, е назначен при последния на длъжността „ Арматурист“.

Сочи, че на 16.06.2023г. в гр. *****, претърпява злополука на машината за огъване на армировъчна стомана, щанд „Арматурен двор“, като същата с Разпореждане № 33223/04.09.2023г., издадено на осн. чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ – София-град, е била призната за трудова такава по чл. 55, ал. 1 КСО. Видно от Удостоверение с изх. № 5101-21534#3/26.01.2026г., издадено от ТП на НОИ – София-град, разпореждането не е обжалвано по реда на чл. 117 КСО и е влязло в законна сила на 25.09.2023г.

Ищецът посочва, че трудовата злополука е в резултат на неотместване на ръцете си, с които е придържал малък детайл, вследствие на което машината е 1 захванала първо дясната, а след това и лявата ръка, и е причинила счупване на 2-ри пръст на лявата ръка, открита конквасация(смазване) и открито счупване на 1-ви и 2-ри пръст на дясната ръка. Посочва, че преди настъпване на злополуката ответното дружество-работодател не го е запознало по ясен и достъпен начин за рисковете на работното му място, което е довело и до настъпване на процесната трудова злополука. Твърди, че в резултат на настъпилата трудова злополука получава травматични увреждания, които се изразяват в фрактура на 2-ри пръст на лявата ръка, открита фрактура на дистална фаланга на палеца на дясната ръка с кожен дефект, фрактури на проксимални фаланги на 2-ри пръсти на лява и дясна ръка и смазване на втори пръст на дясна ръка. Излага твърдения, че след настъпването на трудовата злополука му се е налагало да постъпва в болница многократно в периодите:

17.07.2023г.; 25.01.2024г. и последно на 17.09.2024г. за поредна хирургическа намеса. Поддържа, че вследствие на възникналата необходимост от операции в засегнатите зони е бил изправен пред трайна и постоянна невъзможност за пълноценно и функционално използване на двата си горни крайника, вкл. по време на възстановителния следоперативен период се е нуждаел от чужда помощ за задоволяване и на най-елементарните си битово-хигиенни нужди и потребности. Ищецът излага твърдения, че в резултат на настъпилите трайни последици от процесната злополука са настъпили ограничения в обема на захват на дясната ръка, поради което хватателните функции са компрометирани, като последното прави обективно невъзможно осъществяването на редица основани ежедневни дейности, създавайки трайно неудобство и дискомфорт. Посочва се, че вследствие на преживяната злополука е изпитвал интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, съпъстващо с цялостно емоционално и физиологически състресение и смущение, вкл. загубата на част от единия му пръст е довела до психилогическа травма и емоционален дискомфорт. Моли за уважаване на иска.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, чрез адв. Г. Ж., в който твърди, че искът е неоснователен.

Ответникът посочва, че действително ищецът е бил назначен при него на длъжност „Арматурист“ в Щанд „Арматурен двор“ с Трудов договор № 1090/21.05.2021г. Посочва, че ищецът е бил запознат с длъжностната характеристика за своята длъжност, вкл. са му били проведени и 2 документирани инструктажи за безопасност на работа, а именно: начален на 21.05.2021г., на работно място на 25.05.2021г., както и последен периодичен инструктаж от 06.01.2023г. Твърди, че ищецът е работил самостоятелно на една от машините и е изработвал бигли, които е следвал да съобразява по размер при тяхната изработка, като при обработката на един от детайлите той не е успял да реагира и да си махне ръцете своевременно, вследствие на което е настъпила процесната трудова злополука. Сочи, че от проверяващите органи било констатирано, че бигляра(машината) е в изправно състояние, като същата се е задвижила с педал, управляван от оператора – в конкретния случай ищеца.

Установено е било, че машината не е дефектирала и е могла да спре, ако ищецът е боравел коректно и е махнал крака си от педала, който стартира задвижването

. Навежда твърдения, че дори и машината да била дефектирала ищецът е следвал да не се доближава до движещите се елементи, докато същата не спре движението си. Посочва се, че трудовата злополука е настъпила в резултат на неспазване на Инструкцията за безопасност на труда и работа с машина за огъване на армировъчна стомана, като същото е било констатирано и от проверяващите органи. Ответникът навежда твърдения, че ищецът е бил наясно, още със назначаването му на работа от 21.05.2021г., със спецификите на извършваната трудова дейност, както и с управлението на машините за изработване на арматурни заготовки. Ответникът релевира възражение за съпричиняване на трудовата злополука, като твърди, че ищецът умишлено я е причинил, а при условията на алтернативност е проявил груба небрежност, с която е допринесъл за настъпването на увреждането като резултат от злополуката. Ответникът твърди, че ищецът не е използвал лични предпазни средства и не е проявил внимание при извършване на възложената работа, което е пряка причинно-следствена връзка с възникналите травми на лява и дясна ръка. Излага твърдения, че ишецът е бил материално стимулиран, като са му били изплащани премии след преназначаването му в дружеството на длъжност „ Склададжия“, вкл. са му били изплащани периодично в брой финансови средства извън изплащаните работни заплати, както и застрахователно обезщетение по валидно сключена застраховка „ Трудова злополука“, тъй като дружеството-работодател е застраховано лице съгласно застрахователна полица № E23370000019 от 09.01.2023г при ЗД „ Булинс“ АД, поради което претендираното обезщетение следва да се намали по арг. чл. 200, ал. 4 КТ. Оспорва размера на претендираното обезщетение от ищеца, тъй като 3 същото е несправедливо и неотговарящо на възрастта на същия, фактическото му физическо състояние и възстановяването му след трудовата злополука, липсата на намалена работоспособност с ТЕЛК, вкл. и неотговарящо на социално-икономическите условия. Твърди, че липсват доказателства за настъпили тежки усложнения или за невъзможност за пълно възстановяване, вкл. липсват доказателства и за значителни последици за психиката на ищеца, по-големи от обичайните за подобен тип увреждания. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

При твърденията на страните, обективирани в исковата и отговора на исковата молба:

Правна квалификация:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да установи, че 1/ страните са били обвързани от трудово правоотношение, по време на действие на трудовия договор на 21.05.2021г. 2/ ищецът е претърпял злополука, която е призната за трудова по надлежния ред, 3/ в резултат на злополуката са му причинени описаните в исковата молба неимуществени вреди, а също и размера на вредите, 4/ както и че същите са в причинна връзка с вредите от злополуката.

В тежест на ответника по делото е да установи обстоятелствата, на които основава възражението си за съпричиняване, поради умишлено причиняване на трудовата злополука или проявена груба небрежност от работника.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на ответника.

Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.3 ГПК):

Между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по Трудов договор № 1090 от 21.05.2021г., за длъжността „ Арматурист“.

Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 4

ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК): Не са налице По представените доказателства и отправените доказателствени искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Доказателственото искане на ищеца и ответника за изслушване на гласни доказателствени средства следва да бъде уважено, като допуска до разпит по 1 свидетел на всяка от страните при режим на довеждане.

Следва да остави без уважение искането да се изиска от СРП досъдебно производство № 957/2023 г.

Доказателствените искания за изготвяне на заключения по СМЕ и СПсЕ следва да бъдат уважени, с които да се даде отговор на поставените от ищеца въпроси в исковата молба.

Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника, да представи заверени копия от всички проведени инструктажи, както и копия от всички болнични листи за временна неработоспособност, следва да бъде уважено, доколкото е необходимо за установяване на спорните факти.

Основателно е искането на основание чл. 192 ГПК съдът да задължите Дирекция „Инспекция по труда - София", с адрес: гр. *****, да представи заверени преписи от всички АУАН и издадени въз основа на тях НП във връзка с настъпила трудова злополука на 16.06.2023 г. в гр. София, призната за такава, на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО, с Разпореждане № 33223 от 04.09.2023 г. на длъжностно лице от Териториално поделение на НОИ - София-град, както и заверен препис от наложените на „ТАШЕВ-ГАЛВИНГ" ООД, ЕИК:

130358417, принудителни административни мерки с дадени задължителни за изпълнение предписания с протокол за извършена специална проверка от Дирекция „Инспекция по труда" със седалище гр. София.

Основателно е искането на ответника за конституиране на трето лицепомагач на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят 5 по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 6 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 06.10.26 г. – 10.30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че найкъсно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на е д и н свидетел на ищеца и един свидетел на ответника, п ри режим на довеждане за установяване на посочените в исковата и отговора на исковата молба обстоятелства.