Решение № 119 от 06.03.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Враца, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500400 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ТПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 2592/29.06.2023 г. на ЗАД "Армеец", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори М. И. и К. В., подадена чрез юрисконсулт И. Й., против Решение № 103/31.05.2023 г. по гр.д.№ 383/2022 г. по описа на Районен съд-Мездра, с което дружеството-въззивник е осъдено да заплати на В. С. С., ЕГН **********, сумата 2 490,88 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди; сумата 600,61 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 19.11.2019 г.-04.04.2022 г.; законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 650,00 лв., представляваща деловодни разноски.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Посочва се, че се касае до ПТП от 24.10.2019 г., документирано с протокол за ПТП № 1744703/24.10.2019 г., при което е увреден автомобила на ищеца. Въззивникът изразява несъгласие с изводите на районния съд, че това застрахователно събитие не попада в обхвата на изключенията от покритието и счита, че тези изводи са в пълна противоположност със събраните доказателства. Изтъква, че от заключението на изслушаната САТЕ се установява, че е налице проявена груба небрежност от страна на водача на застрахованото МПС, изразяваща се в предприемане на маневра "изпреварване" на неразрешено за целта място при наличие на непрекъсната разделителна линия тип М1 и пътен знак В24, както и че това е единствената безспорно установена причина за настъпването на ПТП.

Навежда доводи, че при обективните пътни условия водачът е бил длъжен да 1 се съобрази с пътната маркировка, наличното знаково стопанство и разпоредбите на закона и като не е сторил това е допуснал грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, застрашил е в изключителна степен здравето, живота и имуществото на участниците в движението и сам се е поставил в невъзможност да реагира на възникналата опасна ситуация, като по този начин не би управлявал и най-небрежния шофьор.

Според изложеното в жалбата, районният съд правилно е приел, че груба небрежност е налице, когато са нарушени основни правила за движение по пътищата, но без да се мотивира неправилно е приел, че предприемането на рисково изпреварване при условията на ограничена видимост не би могла да се квалифицира като груба небрежност. Развиват се съображения, че събитието не е непредвидимо за всеки правоспособен водач на МПС, тъй като водачът следва да има ясно и обективна преценка за пътната обстановка и предприемането на забранена маневра "изпреварване" сочи на грубо неполагане на дължимата грижа. Посочва се, че дори и най-небрежният водач би осъзнал възникналата опасност за собствения му живот и здраве, както и на тези на другите участници в движението, поради което от субективна страна е налице проявление на груба небрежност. Излагат се теоретични съждения относно правната същност на това понятие и се прави обобщение, че в случая е налице изключен риск по смисъла на т.14.5 от Общите условия за застраховка "Каско", поради което застрахователят не дължи обезщетение за претендираните вреди. В жалбата се посочва още, че застраховката "Каско" се сключва на базата на установени от застрахователя Общи условия, които стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема – чл.348, ал.КЗ. Подчертава се, че в случая от застрахователната полица е видно, че застрахованият е получил, запознал се е и се е съгласил с ОУ на застраховката при сключването на договора, поради което е обвързан от клаузите на същите, част от които са и изключените рискове.

В условията на евентуалност се развиват и съображения, че дори и да се приеме, че претенцията е основателна, то дължимото обезщетение следва да бъде намалено по реда на чл.395, ал.4 КЗ вр. т.76.1 от ОУ. Посочва се, че това възражение е било направено своевременно с отговора на исковата молба, но в противоречие с процесуалните правила не е било обсъдено от районния съд, поради което обжалваният съдебен акт се явява немотивиран и в тази част.

Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъдат отхвърлени предявените искове, а в условията на евентуалност – да бъде намалено дължимото обезщетение съразмерно с конкретния принос на застрахования водач С. за настъпване на произшествието. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 3278/15.08.2023 г. от В. С. С., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и изразява становище, че обжалваното решение е правилно и обосновано, че изводите на съда кореспондират с доказателствата по делото, че материалният закон е приложен правилно и не са допуснати процесуални нарушение. Поддържа, че са налице предпоставките по чл.405 КЗ за ангажиране отговорността на ответника за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение.

В отговора се посочва, че основният спор между страните е дали е налице груба небрежност, проявена от ищеца при реализиране на ПТП, при което е претърпял имуществени вреди. Въззиваемият счита, че от събраните 2 по делото доказателства не може да бъде направен категоричен извод за допусната такава небрежност, която да изключва отговорността на ответника.

Сочи, че не са налице хипотезите на чл.408 КЗ, при които застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение. Поддържа направеното възражение за нищожност на клаузата на т.14.5 от ОУ за застраховка "Каско" като неравноправна, противоречаща на закона и на добрите нрави.

Развиват се съображения, че въпреки носената доказателствена тежест ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за предприета от ищеца маневра "изпреварване" при наличие на пътна маркировка М1, която да е единствената причина за настъпване на събитието. Посочва се, че ищецът е оспорил съставения протокол за ПТП, като се навеждат доводи, че механизмът на произшествието не е възприет от длъжностното лице, поради което протоколът няма материална доказателствена сила досежно отразените в него обстоятелства. Сочи се също, че протоколът е подписан от ищеца с възражения, което е още едно основание за липса на обвързваща доказателствена сила. Излагат се аргументи, че липсва и протокол за оглед.

Въззиваемият твърди, че е предприел необходимото за предпазване на застрахованото имущество като веднага е преустановил изпреварването и се е прибрал незабавно в дясното платно за движение. Изтъква, че при безспорно установеното, че участниците в ПТП са изтеглили автомобилите си на значително разстояние от мястото на възникването на ПТП, за да не пречат на движението до пристигането на органите на МВР, че съставителят на протокола за ПТП не е очевидец, че липсва оглед на местопроизшествието при наличието на разногласие между участниците относно начина на възникване на ПТП, не би могло да се приеме, че е допусната груба небрежност от негова страна. Поддържа, че изпреварването е предприето в разрешен за това участък от пътя и веднага е преустановено при появата на непрекъсната осова линия. При тези съображения счита, че предявеният иск е основателен, като съответно основателен се явява и акцесорния иск.

В отговора се сочи, че ищецът е оспорил писмото на ОПУ-София, както и заключението на САТЕ, което почива единствено на писмените документи и е без връзка със съществуващото фактическо положение на място. Подчертава се, че в с.з. самото вещо лице заявява, че е възможно на място да не съществуват отразените в писмената документация пътни знаци и маркировка или да съществуват други такива. Според въззиваемия, изявленията на вещото лице, както и фактът, че на изпреварвания автомобил не са нанесени повреди, подкрепят тезата му, че изпреварването е започнало в разрешената част на пътя, но не се е осъществило поради промяна в маркировката.

Излагат се и съображения, че районният съд правилно се е произнесъл по въпроса дали решението на РС-Ботевград, с което е отменено наказателното постановление, има обвързваща сила за гражданския съд.

В обобщение се сочи, че не са налице хипотезите на чл.408, ал.1, т.3 и чл.395, ал.4 КЗ, че не е допуснато нарушение на задълженията на застрахования по т.50.2 и т.50.3 от ОУ, както и че не са събрани доказателства ищецът да не е пазил и ползвал застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, да не го е поддържал в добро техническо състояние или да не е предприел всички обичайни и разумни предохранителни мерки за предпазването му от вреди.

Прави се искане за оставяне на жалбата без уважение и присъждане на 3 направените разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по искова молба на В. С. С., с която против ЗАД "Армеец" АД са предявени следните обективно съединени осъдителни искове:

1/ Иск за сумата 2 490,88 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;

2/ Иск за сумата 600,61 лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното обезщетение за периода от 19.11.2019 г. до предявяването на иска – 04.04.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 24.10.2019 г. е реализирано ПТП на път Е-79, при което е увреден управляваният от ищеца лизингов автомобил марка "Дачия", модел "Дъстер", рег.№ ВР *** СВ, по отношение на който е била налице валидна застраховка "Каско" по полица № 00008822826, сключена с ответното застрахователно дружество.

Посочва се, че ищецът е уведомил незабавно застрахователя и е образувана преписка по щета № 10019030128328, но с писмо изх.№ Л803/19.11.2019 г. ответникът е отказал да заплати застрахователно обезщетение на основание чл.14.5 от Общите условия по застраховка "Каско" на МПС с мотивите, че при реализиране на ПТП ищецът е допуснал груба небрежност, предприемайки маневра изпреварване при забрана с пътна маркировка М1, и не е положил минимално дължимата грижа за предпазване на автомобила от увреждане.

Според ищеца, при постановяване на отказа ответникът е имал предвид представените със заявлението писмени доказателства, между които АУАН и НП, които обаче са били оспорени от него. Посочва се, че НП е отменено изцяло с решение от 14.08.2020 г. по НАХД № 101/2020 г. по описа на РС-Ботевград, поради което не е налице основание да бъде отказано изплащане на обезщетение по сключения застрахователен договор.

В исковата молба се твърди, че по указание на застрахователя ищецът е извършил ремонт на автомобила в доверен сервиз, за което е заплатил сумата 2 490,88 лв. и е представил на ответника фактура, като с молба вх.№ 110198/22.10.2021 г. е уведомил ответника за отмененото НП и е поискал изплащане на застрахователно обезщетение, но отново е получил изричен отказ.

Ищецът оспорва като нищожна клаузата от ОУ, даваща право на застрахователя да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при наличие на груба нищожност, поради противоречие със закона и поконкретно с разпоредбата на чл.408 КЗ и навежда теоретични доводи относно съдържанието на понятието "груба небрежност. С изложеното обосновава и правния си интерес от предявяването на исковете за защита на правата си по съдебен ред.