Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 431 от 08.02.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 8963/2024
Вид
Решение № 431
Подписан
08.02.2025
Състав
Орлин Чаракчиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. *, 08.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20243110108963 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Х. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. * срещу Ю. В. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. *, обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 01.01.2021 г. до 16.07.2024 г. в резултат на вдигане на шум - денонощно силно лаене на куче порода „*“, собственост на ответника, намиращо се и под негов надзор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 16.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2013,26 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.01.2021 г. – 15.07.2024 г.

В исковата молба ищецът чрез адв. З. С. сочи, че е пенсионер и живее сама на адрес в гр.* а апартаментът на ответника е срещу нея. Поддържа, че от края на 2020 г., началото на 2021 г., ответникът отглежда в дома си куче, порода „*”, което превърнало животът на ищцата в ад, поради денонощният му. Сочи, че когато ответникът и съпругата му са извън дома си през деня, кучето застава на вратата и лае ярностно при всеки шум от влизане и излизане на хора във входа, от отваряне и затваряне на асансьора, от преминаване на хора през стълбищната площадка. Излага, че положението е влудяващо нетърпимо и през нощта, като от три години не е имала спокоен сън. Излага, че кучето лае и от звука на отваряне на входната врата с чип и понякога лае пордължително, понякога до сутринта. Сочи, че е изтощена до краен предел, изпитва хронична умора и след всяка безсънна нощ не е в състояние да изпълнява ежедневните си задължения. Излага, че е на 68 години и страда от редица заболявания, най-сериозното от които захарен диабет на инсулиново лечение, усложнен с диабетна полиневропатия, с множество усложнения. Наред с това сочи, че има дългогодишна исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, дискова херния и двустранна коксартроза, страда от болки в дясната раменна става и тазобедрените стави, като за всички заболявания има издадено Експертно решение на ТЕЛК № * от 204/14.12.2016 г. към МБАЛ „*, с 92 % ТНР без чужда помощ. Поддържа, че тези заболявания изключително много се повлияват от нервнопсихическото състояние.

Сочи, че вследствие системния тормоз от непрестанния кучешки лай на кучето на ответника здравето се е влошило, най- вече психически. Наложило се да завиши единиците инсулин, който си бие ежедневно, за да компенсира високата кръвна захар, както и таблетките, които да компенсират завишеното в такива моменти кръвно налягане. Сочи, че от поведението на 1 животното получава хипертонични кризи, наложило се неколкократно да взема успокоителни. Излага, че не рядко кучето усеща собствените движения в нейния дом и започва яростно да лае. Сочи, че приятелките и нейна братовчедка с 82 % загуба на слуха, които идвали на гости казали, че положението е нетърпимо. Излага, че не срещнала съдействие от ответника на молбите да затварят кучето в някоя стая, а не да го оставят безконтролно да обикаля целия апартамент. Поддържа, че жалбите от 2021 г. до Община *, до Район „*” и до Началника на I РУ на ОД на МВР- * останали без последствие, като от Община * единствено дали предписания на ответника без ефект. Сочи, че по пр.пр. № */2021 г. на ВРП получила постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 11.05.2021 г. Сочи, че кучето е оставено да се разхожда свободно из целия апартамент и постоянно чува отвътре: „Виктория, ела тук!”, а през това време то стои на входната им врата и не спира да лае. Поддържа, че кучето ежедневно е оставяно само в апартамента, чувства се изоставено и не спира да лае. Излага, че с писмо от 16.11.2023 г. управителят на ЕС уведомил ответника, че следва незабавно да преустанови нарушението, но без резултат.

Поддържа, че в последните месеци ответникът си купил друго куче от същата порода. Сочи, че в резултат от лаенето на кучето е претърпяла душевни болки и страдания, поради чувство за несправедливост, безпомощност, унижение, притеснения, стрес, тревоги, загуба на сън, физически неразположения, чувство на емоционална непълноценност и неравнопоставеност.

Поддържа, че за претърпените неимуществени вреди се дължи обезщетение от 5000,00 лв. ведно със законната лихва от 01.01.2021 г. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Ю. В. Я., чрез адв. Р. В., с който предявеният иск се оспорва изцяло по основание и размер.

Поддържа, че действително е съсед на ищцата и притежава куче порода „*“. Оспорва тежащото един килограм куче да лае денонощно, включително когато минават хора. Сочи, че още през 2021 г. в резултат на съставения констативен протокол от 26.02.2021 г. от общината взел мерки кучето да няма достъп до коридора на апартамента и го затваря в друга стая, когато го няма. Излага, че при последващи проверки нищо не било констатирано, както и че никой от останалите съседи по апартамент, които са дори по-близко от ищцата не са се оплаквали от силен или непрестанен лай. Сочи, че е засичал лично, както и съседи, как ищцата умишлено ходи да дразни животното, блъскайки по вратата. Излага, че ищцата е подала оплакване по повод мини-пинчер на съсед, като идвала и полицаи, които останали изненадани от сигнала. Сочи, че на събрания на ЕС ищцата отправя заплахи, закани и обиди към ответника и към останалите собственици в сградата. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Моли за присъждане на разноски.

В о.с.з. ищцата се явява лично и с адв. З. С., чрез която поддържа изразената позиция по същество.

В о.с.з. ответникът се явява лично и с адв. Р. В., чрез който поддържа изразената позиция по същество.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно експертно решение № */14.12.2016 г. на ищцата е определена 92 % трайна неработоспособност с водеща диагноза „неинсулинозависим захарен диабет с усложнение“ и срок на определения процент, вид и степен на увреждане 01.12.2019 г.

Ищцата е представила по делото сигнал от нея до Кмета на Община * от 21.02.2021 г. и до Кмета на Кметство „*“ – * за това, че от декември 2020 г. нейният съсед Ю. Я. отглежда куче, което лае много силно, 24 часа в денонощието, когато някой мине по стълбите или когато тя е близо до входната врата на жилището си.

Като доказателство по делото ищцата е представила констативен протокол № */26.02.2021 г. съставен от служители на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община *, съгласно който на 26.02.2021 г. в работното помещение на звено „Контрол и регистрация“ се е явило лице, отгеждащо куче порода „чихуахуа“, което твърди, че кучето лае, тъй като е малко на възраст и се приучава на хигиенни навици, като се отглежда от месец на адреса. Лицето е споделило, че живущата в ап. 5 пуска жалби срещу всички живущи в блока. С протокола е дадено предписание на лицето да вземе мерки домашният любимец да не създава неудобство по -голямо от обичайното на живущите в съседство.

Съгласно писмо от „*, в качеството на управител на ЕС с адрес: гр. *, ул. *“ № 47 до 2 ответника Ю. Я. от 16.11.2023 г., полседният се уведомява, че има постъпили многобройни сигнали от собственици в сградата относно денонощно лаене и скимтене на кучето му.

Посочено е, че в резултат от тормоза, ежедневено се ограничава възможността на жалбоподателите да използват собствените си имоти и че собствениците са споделили, че са системно притеснявани от непрекъснатият лай на кучето. Ответникът е уведомен, че следва незабавно да преустанови нарушението на задълженията му по ЗУЕС и Правилника за вътрешния ред.

Съгласно т.4 от протокол за проведено общо събрание на собствениците на жилища в жилищна сграда находяща се в гр. *, ул. * от 24.04.2024 г., на което са присъставали петима собственици, ищцата е поискала от общото събрание да предупреди присъстващия ответник да вземе мерки за лаенето на кучетата, които отглежда, а той е отговорил, че е взел достатъчно мерки, а тя трябва да спре да го дразни като ходи близко до входната му врата.

Ответникът е представил множество писмени доказателства - жалба до ВРП от * като управител на ЕС с адрес: гр. *, ул. *“ № 47 срещу Х. П. и друга етажна собственичка Вяра *, постановление за прекратяване на ДП № */2017 г. от 05.11.2018 г. по жалбата, протоколи и списъци на присъствалите лица от проведени ОС на собствениците на жилища в тази ЕС на 16.03.2017 г., 29.06.2017 г. ,27.10.2017 г. и 05.12.2019 г., от съдържанието, на които се установява, че в блока в който живеят ищцата и ответника е налице междусъседски кофликт по повод поставена от ищцата камера за видеонаблюдение, както и поради твърдения, че тя не плаща такси за общите части.

Страните по делото са ангажирали и гласни доказателства в процеса посредством разпита на водените от ищцата свидетели *.

Свидетелката * сочи, че познава ищцата от дете и са семейни познати. Поддържа, че ищцата е болна от диабет, с множество заболявания и увреждания и за това често ходи да помага, почти всеки ден, някой път по два пъти. От около четири години ищцата имала проблеми. Тя живее на втория етажи, на който асансьорът не спира, поради което за нейния апартамент следва да се мине през стълбището, като още отдолу започвал да се чува някакъв лай. Животното лаело всеки път когато свидетелката минава, а шумът е ужасен и от него ищцата много се разстройва. Кучето усещало всеки човек, който минава и се дразни, още от влизането му във входа. Виждала е кучето докато го разхождали и то било много малко, но лаело силно и високо. Свидетелката сочи, че понякога стои по няколко часа при ищцата, друг път минава бързо и докато е при нея кучето не спира да лае. Поддържа, че заедно с ищцата писали жалби до всички институции, включително полиция, ВРП и до община *.

Навсякъде давали предписания. Излага, че е чувала лично ищцата да говори със собственика да вземе мерки, но отговорът бил „то е куче, ще лае“. Въпреки всички предписания от институциите към момента положението било ужасно. Излага, че когато ходила след нова година вече сякаш се чували две животни. Ищцата казала, че от полицията или общината казали на ответника да вземе мерки, ако може животното да се затваря някъде където да не се чува шума.

Втората свидетелка водена от ищцата сочи, че с нея са приятелки и живеят на една и съща улица. Излага, че много често ходи в ищцата и когато през 2020 г. се оправила от ковид отишла да я види, чула кучешки лай още от влизането във входа, от който ищцата се оплакала. Кучето живеело в апартамента срещу този на ищцата, на втория етаж.

Свидетелката сочи, че не го е виждала. Много често ищцата отивала при нея за да си почине от лаят, като била болна и вдигала кръвно и захар. Собственикът казал на ищцата, че това е куче и трябва да лае. Тя казала на свидетелката, че е ходила в общината и полицията, като звъняла и на кварталния, но понеже кучето продължавало да лае, явно не били взели мерки.

Понякога свидетелката стояла по 3-4 часа при ищцата и чувала как лае кучето, още от влизането през вратата на входа.Последно ходила при ищцата в петък и кучето се чувало. Тя нервничила, била болна и правела кризи, а кучето непрекъснато лаело и през нощта.

Свидетелката излага, че ищцата се обаждала по телефона между 20-21-22 ч. и давала да чуе как лае кучето, явно докато някой минава нагоре. Поддържа, че кварталният бил идвал и казвал, че знае, че кучето лае.

Свидетелката * сочи, че знае за какво е делото и че кучето на ответника не лае нощно време. Сочи, че спи много леко и ако то лаеше нощно време задължително щеше да го чуе, защото живее точно над ответника. Поддържа, че кучето не лае непрестанно. Поддържа, че го била чувала да лае много силно когато е провокирано от човек стоящ до вратата и говорещ на високоговорител по мобилния си телефон. Излага, че е била свидетел на това как ищцата е провокирала кучето. Тогава лаят бил нетърпим и свидетелката излязла от 3 вкъщи, а когато погледнала към втория етаж видяла ищцата до вратата на ответника да говори по мобилен телефон на високоговорител като се чувала и отсрещната страна. От съседи била чувала веднъж, че кучето е провокирано от ищцата, която блъскала вратата. От ответника знае, че когато тръгват за работа кучето се затваря в някоя от стаите и няма достъп до коридора, за да не идва до входната врата. Свидетелката била чувала, че ищцата е подавала жалба срещу друг съсед с куче мини-пинчер, но не знае със сигурност, защото тогава живеела в чужбина. Била чувала и че ищцата е заплашвала и обиждала ответника и други собственици с думите, че във входа живеели простаци. Казвала ги на общо събрание.