Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 142 от 14.10.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 147/2022
Вид
Решение № 142
Подписан
14.10.2022
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА, ГАЛИНА КОСЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Велико Търново, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000147 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Деймос Шипинг ЕООД, с ЕИК 117629333, със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.Райко Даскалов №21, вх.Б, ап.4, представлявано от управител И. К., против решение №211 от 18.12.2018г., постановено по т.д. №108/2017г., с което Окръжен съдРусе е осъдил Деймос Шипинг ЕООД-гр.Русе да заплати на Йола Шипинг България ЕООД-гр.София, представлявано от управителя Е. Д., следните суми, а именно: сумата 7 886,53 лева, представляваща обезщетение по договор от 01.02.2011г., равняващо се на ¾ от печалбата от търговски рейс извършен със самоходен сухотоварен кораб Хохрайн в периода 03.10.07.11.2011г., заедно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска-31.03.2017г. до окончателното й изплащане; сумата от 3 224,53 лева, представляваща обезщетение по същия договор, равняваща се на ¾ от печалбата от търговски рейс, извършен със същия кораб в периода 13.03.11.04.2012г., заедно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска-31.03.2017г. до окончателното й изплащане; сумата от 8 835,45 лева, 1 представляваща обезщетение по същия договор, равняваща се на ¾ от печалбата от търговски рейс, извършен с посочения кораб в периода 13.10.02.12.2012г., заедно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска – 31.03.2017г. до окончателното й изплащане; както и сумата от 8 543,06 лева, представляваща обезщетение по посочения договор, със същия произход но за периода 18.02.-29.03.2013г., заедно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска – 31.03.2017г. до окончателното й изплащане; като е отхвърлил следните претенции за заплащане на следните суми, а именно: сумата от 5 956,59 лева, представляваща обезщетение по договор от 01.02.2011г., равняващо се на ¾ от печалбата от търговски рейс, извършен със самоходен сухотоварен кораб Хохрайн в периода 29.05.-09.07.2011г.; сумата от 4 269,65 лева, представляваща обезщетение със същия произход но за времето 09.07.-24.07.2011г., както и сумата от 7 817,30 лева, със същия произход, за периода 10.08.-02.09.2011г., като погасени по давност; както и Русенският окръжен съд е осъдил Деймос Шипинг ЕООД-гр.Русе да заплати на Йола Шипинг България ЕООД-гр.София направените разноски в първата инстанция в размер на сумата от 2 503,46 лева, по съразмерност с уважената част от претенцията.

Жалбата е бланкетна. Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Русенския окръжен съд. Претендира за разноските.

Въззиваемият, ищец в първата инстанция, Йола Шипинг България ЕООД, с ЕИК 121690961, представлявано от управителя Е. К. Д., с процесуален представител адвокат Ц. И., от Адвокатска колегия-София, не представя писмен отговор.

В съдебно заседание не се явява представител на въззивника и извън бланкетната въззивна жалба същият не взема становище.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия адвокат Ц. И. оспорва изцяло въззивната жалба, тъй като счита същата за неоснователна. Моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение в частта в която се обжалва, въпреки че в нея не били посочени конкретни основания защо считат решението за неправилно. Не било възможно ответникът да е ползвал кораба няколко години и да не е получил никаква печалба, от която е длъжен да заплати на корабособственика договореният 2 дял. Управителят Е. Д. заявява, че поддържа казаното от адвокат Ц. И..

Като разгледа бланкетната въззивна жалба, взе предвид становището на въззиваемия, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима в частта с която се атакува уважената част от иска, тъй като е подадена от легитимирано лице - страна по делото, което притежава обжалваем интерес, подадена е в срок и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Недопустима е срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение, с която част от исковата претенция е отхвърлена като погасена по давност, поради липса на правен интерес у жалбоподателя, тъй като с нея е уважено направеното от същия възражение за изтекла погаситална давност

При обсъждане на основателносттта на жалбата Апелативният съд приема за установено следното.

Окръжният съд е отразил в решението си обективно съдържанието на исковата молба, допълнителната искова молба, отговора по чл.131 от ГПК и допълнителния отговор.

В тази връзка Въззивният съд няма какво да добави и се солидаризира с изложеното в първоинстанционното решение относно ищцовите твърдения, петитума в исковата молба, твърденията в допълнителната искова молба, и становището на ответника, отразено в бланкетен отговор и в допълнителния отговор.

Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269 ал.1 от ГПК въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо в неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и 3 допустимо, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.

Настоящият съдебен състав приема, че в първоинстанционното решение Окръжният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства, въз основа на преценка на същите поотделно и в тяхната взаимна връзка, е изяснил всестранно и правилно фактическата обстановка, и въз основа на нея е направил правилни изводи относно установените по делото факти и обстоятелства във връзка със спора между страните по чл.79 от ЗЗД, както и относно основния спорен въпрос в случая дали въз основа на сключения между страните договор от 01.02.2011г., с който ищецът е предоставил за ползване на ответника самоходен сухотоварен кораб Хохрайн, ответникът Деймос Шипинг ЕООД дължи на ищеца Йола Шипинг България ЕООД освен възнаграждение в размер на половината от ¼ от реализираната печалба от експлоатацията на кораба в уговорения период от време от 01.02.2011г. до 13.03.2015г. и ¾ от същата печалба за основната техническа поддръжка на кораба.

Въззивната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено въз основа на обективно и напълно изяснена фактическа обстановка, която възприема изцяло и не намира за необходимо да я възпроизвежда подробно в настоящото решение.

Накратко по делото се установяват следните факти.

Доказано е по делото, че страните са сключили на 01.02.2011г. договор, по силата на който ищецът Йола Шипинг България ЕООД-гр.София е предоставило на ответника Деймос Шипинг ЕООД-гр.Русе самоходен сухотоварен кораб Хохрайн, за периода от 01.02.2011г. до 13.03.2015г.

Договорено е ответникът да заплаща възнаграждение за ползване на кораба в размер на половината от ¼ от чистата печалба за всеки търговски рейс и ¾ от чистата печалба да се заделят за резервни части и ремонт, които да се превеждат към сервиз CUMMINS-Румъния за поетапно комплектоване на необходимите резервни части във връзка с извършване на ремонт на главния двигател на кораба. С влезли в сила решения по в.т.д. №280/2016г. на Окръжен съд-Русе, в.т.д. № 287/2016г. на Окръжен съд-Русе; гр.д.

№6883/2016г. на Районен съд-Русе и гр.д. №6886/2016г. на Районен съд-Русе ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 7 755,52 лева, представляваща ½ от ¼ от реализираната търговска печалба за част от 4 периода на експлоатация на кораба. Безспорно е по делото, че ответникът не е заплатил на ищеца договорените ¾ от печалбата за техническата поддръжка на кораба. Видно от влезлите в сила съдебни решения размерът на печалбата за процесния период от време, в което ответникът е ползвал кораба, възлиза на 62 044,16 лева. По-конкретно реализираната печалба от отделните рейсове е следната: при рейс в периода 29.05.-09.07.2011г. реализираната печалба е 7 942,12 лева; при рейс в периода 03.10.-07.11.2011г. реализираната печалба е 10 515,37 лева; при рейс в периода 09.07.-24.07.2011г. реализираната печалба е в размер на 5 692,87 лева; при рейс в периода 13.03.-11.04.2012г. реализираната печалба е в размер на 4 299,37 лева; при рейс в периода10.08.02.09.2011г. реализираната печалба е в размер на 10 423,07 лева; при рейс в периода 13.10.-02.12.2012г. реализираната печалба е в размер на 11 780,60 лева и при рейс в периода 18.02.-29.03.2013г. реализираната печалба е в размер на 11 390,75 лева. Безспорно е, че ¾ от тази сума е в размер на 46 533,12 лева, който съгласно клаузите на договора между страните ответникът е следвало да преведе на ищеца за заплащане на периодичния основен ремонт на кораба. Безспорно е, че ответникът не е заплатил на ищеца тази сума. Видно от договора ремонтните работи във връзка с експлоатацията са за сметка на полвателя, а основните ремонти и ремонтите свързани със застрахователно събитие са за сметка на собственика. На 13.03.2015г. с договор за покупко продажба Йола Шипинг България ЕООД е продало плавателния съд на Рубишипс Транспорт ООД-гр.Русе. Видно от заключението на назначената в Окръжния съд съдебно икономическа експертиза, чието заключение Апелативният съд приема изцяло, като компетентно и обосновано, в счетоводството на ответника не е отразено да са акумулирани суми за ремонт на двигателя на процесния кораб, както и че не са изплащани суми на румънския сервиз или на други доставчици на стоки и услуги, за ремонт на главния двигател на процесния кораб. Ответникът е направил в допълнителния отговор възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираната сума.

Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства са достатъчни за пълното и всестранно изясняване на правно релевантните факти за случая и въз основа на тази обективно установена фактическа обстановка, в обжалваното решение първоинстанционния съд е формулирал правилни правни изводи, които Апелативният съд споделя.

5

В решението си Окръжният съд е дал правилната правна квалификация на предявения иск като такъв с правно основание чл.79 от ЗЗД за сумата 46 533,12 лева, представляваща неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника. Правилно Окръжният съд е приел, че в случая ответникът се е задължил, но не е заплатил на ищеца ¾ от реализираната търговска печалба от експлоатацията на процесния кораб в периода от 01.02.2011г. до 13.03.2015г., чийто размер съгласно влезлите в сила съдебни решения възлиза общо на сумата от 46 533,12 лева, представляваща ¾ от цялата реализирана търговска печалба в размер на сумата от 62 044,16 лева, тъй като в счетоводството на ответника липсват данни такава сума да е преведена на румънската или на друга фирма за основен ремонт на двигателя на процесния кораб, както и по делото не са ангажирани други писмени доказателства, които да установяват да е извършено плащане в този смисъл.

В частта, с която на основание чл.110 от ЗЗД във връзка с направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност, Русенският окръжен съд е отхвърлил исковата претенция за вземанията преди 31.03.2012г. т.е. за период 5 години преди датата на подаване на исковата молба – 31.03.2017г., в общ размер на сумата 18 043,54 лева, представляваща сбор от 5 956,59 лева за периода 29.05.-09.07.2011г.; 4 269,65 лева за периода 09.07.-24.07.2011г. и 7 817,30 лева за периода 10.08.-02.09.2011г., първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като ищецът не е подал жалба, а жалба от страна на ответника е лишена от правен интерес, поради което независимо че Деймос Шипинг ЕООД в крайно бланкетната си жалба не е посочил, че не обжалва тази част на решението, същото в тази му част е влязло в сила тъй като жалба от страна на ответника е недопустима предвид липсата на правен интерес от негова страна да обжалва отхвърлянето на предявения иск против него в тази му част.