Решение № 4747 от 30.12.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4747 гр. Варна, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Д. при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Д. Гражданско дело № 20223110110919 по описа за 2022 година

С исковата молба е заявен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от Г. И. ****, ЕГН **********, живуща в гр.Варна, бул.****, № 27, ет.1. тел. ***; съдебен адрес за призоваване: гр. Варна 9000, ул.**** № 53, вх.Г, Партер, чрез адвокат Р. Т. Д. от АК Варна, тел. ****, против К. В. К., ЕГН **********, живущ в гр. Варна, ул.**** № 5 и Д. Б. К., ЕГН **********, живуща в гр. Варна, ул."****" № 5.

С Определение №230/09.01.2025г. съдът конституира като ответници в процеса Б. К. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „****" № 5, ет.2, Я. И. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна, кк.„****", ул.

„49" № 24 и Т. П. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.„****" № 5, ет.2,ап. 6.

Ищцата претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на присъдените й процесни имоти 1/2 идеална част от Жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, Община Варна, ул.**** №4, представляваща масивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от антре, две стаи, салон, лятна кухня, навес и тоалет, съставляваща имот с идентификатор ****.61.1 по КК и КР на гр. Варна, заедно с 1/2 идеална част от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 400 кв. м - понастоящем имот с 1 идентификатор ****.61.

Твърди, че е собственичка по давностно владение, упражнявано непрекъснато и необезпокоявано от 09.12.2005 г. до датата на предявяване на настоящия иск на следния недвижим имот: Жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, Община Варна, ул.**** №4, представляваща масивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от антре, две стаи, салон, лятна кухня, навес и тоалет, съставляваща имот с идентификатор ****.61.1 по КК и КР на гр.

Варна: заедно с дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 400 кв.м. - понастоящем имот с идентификатор ****.61. Така е описан този имот в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 11, том 11. per. № ****. дело № 193/ 23.06.2005 г. на нотариус ****, с район на действие PC Варна, per. № 116 на Нотариалната камара, с който акт имотът е придобит от нейната майка Т. П. Д., ЕГН **********.

Впоследствие, на 09.12.2005 г. майка й Т. П. Д. й прехвърля въпросния имот с предварителен договор за гледане и издръжка, докато е жива. Твърди, че от тази дата - 09.12.2005 г. досега тя стопанисва непрекъснато този имот, владее го сама като неин собствен /майка й нито живее в този имот, нито се занимава с него/. Твърди, че този имот се владее от нея дори от по-ранен момент от 23.09.2004 г., когато сключва граждански брак със съпруга си ****, който е поранен собственик на този имот и който свой имот той й показва още преди сключването на гражданския им брак. Впоследствие се случва така, че съпругът й **** е задържан на 14.03.2005 г. и в последствие - осъден за убийството на брат си **** **** и практически от тази дата насам тя се разпорежда с всички дела, касаещи имота и упражнява владението на имота.

Като доказателство за това, че тя е извършвала всички налагащи се действия и процедури, касаещи имота, прилага два броя заверени нотариално пълномощни от датите 24.03.2005 г. на Нотариус **** Варна и от 25.05.2005 г. на Нотариус **** - Варна, издадени й от вече покойната нейна свекърва ****, ЕГН **********. Твърд, че впоследствие - след задържането на съпруга й, в този имот се самонастаняват лица от ромски произход, които се налага тя самата да гони от имота, действайки от свое лично име и като пълномощник, сезирайки Прокуратурата и полицията. Твърди, че през всичките години - от 2005 година насам тя е уреждала плащането на всички данъци и консумативи, свързани с имота.

2

Твърди, че ответниците К. В. К. и Д. Б. К. претендират, че са собственици на 1/2 идеална част от описаните по-горе имоти и черпят правата си от един изповядан по необясним за нея начин нотариален акт за замяна на недвижими имоти не в гр. Варна, а в гр. **** - Нотариален акт за замяна № ****, том 1, peг. №869, дело №41/24.02.2006 г. на Нотариус **** Г., действащ в района на PC ****, peг. № *** от Регистъра на Нотариалната камара. В този нотариален акт на тях двамата им е прехвърлена 1/2 идеална част от владения и притежаван от нея недвижим имот, описан по-горе /чл.1, б."б" от Договора за замяна/. Твърди, че ответниците водят собственически иск срещу трето лице, различно от нея – нейната майка Т. П. Д., и в крайна сметка спечелвайки делото срещу нея - гр.д. № 4485/2006 г. по описа на ВРС - успяват да се отразят в КК и КР като собственици на 1/2 идеална част от процесния по делото имот. Изтъква, че това дело е водено от ответниците по този иск без нейно участие като страна и счита, че й е непротивопоставимо като факт от правния мир. Направеното в КК и КР отразяване на правата на двамата ответници като собственици досежно имотите - предмет на иска й създава една опасна правна привидност, която е в състояние да въведе в заблуждение и трети добросъвестни лица. Твърди, че доскоро тя по никакъв начин не е обезпокоявана от никого като владелец, претендиращ да е собственик на описаните по-горе имоти. Наскоро обаче, двамата ответници по иска й, въз основа на изпълнителния лист № ****/14.12.2021 г., с който са се снабдили по делото срещу майка й, са образували пред ЧСИ ****, peг. № ***. с район на действие ОС Варна изпълнително дело № *** г., по което срещу майка й е насрочен въвод във владение досежно присъдената им от съда 1/2 идеална част от имотите предмет на иска й - жилищната сграда и дворното място. При проведения въвод в 13.00 часа на 08.08.2022 г. помощникът на ЧСИ ****, изпълнил въвода заварва в имота нея, която е трето лице по смисъла на чл.523, ал.2 ГПК. Съобразно този законов текст тя заявява правата си върху присъдената на ответниците 1/2 идеална част от недвижимите имоти на горния адрес, при което Помощникът на ЧСИ **** отлага изпълнението, като й дава тридневен срок да поиска от ВРС спиране на изпълнението.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответниците, чрез пълномощник адв. Б. Ж. депозират отговор. Намират иска за допустим и неоснователен. Изтъкват, че предметът на предявения иск е напълно идентичен с предмета на решението по осъдителния иск, предявен през 2006г.

3 от ответниците срещу майката на ищцата, която тук се явява като „праводател" по предварителен договор. Твърдението на ищцата, че упражнява владение върху имота от 09.12.2005 г. се основава изцяло и само на предварителен договор, който тя претендира да е сключила с майка си Т. П. Д..

Твърдението по искова молба е, че владението върху имота било предадено лично и само на ищцата от майка й на основание на този предварителен възмезден договор на датата, на която е сключен, както и че от тази дата до датата на предявяване на иска - 18.07.2022 г., само ищцата /но не и нейният съпруг ****/ осъществявала владение необезпокоявано, непрекъснато и трайно, но не и явно. Процесуалният представител на ищцата е посочил още, че ответниците са предявили иск по чл. 108 ЗС, относно имота - предмет на иска, срещу трето лице, но не и срещу ищцата, поради което тя не била обвързана от решението по това дело, с което решение майка й Т. П. Д. е осъдена да предаде владението върху 1/2 ид. част от процесния имот.

Представили са изпълнителния лист №****/14.12.2021г., издаден въз основа на осъдителното решение по предявения иск, постановено по гр.д. 4485/2006 г. по описа на ВРС. Ответниците оспорват твърдението, че ищцата е владяла имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС от датата на предварителния договор.

Изтъкват, че предварителния договор няма достоверна дата по смисъла на чл. чл. 181, ал. 1 ГПК, в който е уредено, че частният документ има достоверна дата за трети лица от деня в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Представеният предварителен договор, като частен документ се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му. Той не съставлява доказателство нито относно факта на владението, който се твърди от ищцата, нито относно датата и мястото на съставянето на документа (решение № 748/ 17.02.2011 г. по гр. д. № 801/ 2009 г., IV г. о., решение № 197/ 23.12.2014 г. по гр. д. № 7364/ 2013 г., III г. о.). Поради изложеното, тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила приемат, че искът е напълно голословен - към исковата молба не са представени доказателства, удостоверяващи владението от страна на ищцата.

Изтъкват, че поради това, че няма достоверна дата, този договор поначало не 4 може да се противопостави на ответниците не само в настоящия процес, но не може да им се противопостави и като доказателство за установено владение от ищцата отпреди предявяване на иска по делото, в което е постановено осъдителното решение, в изпълнителното дело, в което следва да се осъществи въвода им в имота срещу длъжника по изпълнителния лист и майка на ищцата Т. П. Д.. Продавач по представения предварителен договор е майка на ищцата и длъжник по изпълнителния лист, издаден въз основа на влязлото в сила осъдително решение по иска за собственост на ответниците. Твърдят, че те са именно трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. По смисъла на този текст от закона „трето лице" е това лице, което или черпи права от лицето, подписало документа или такова лице, което не е неучаствало в съставянето на документа, поради което би могло да бъде увредено от неговото антидатиране. Приемат, че в случая предварителният договор е очевидно антидатиран с нарочно подбрана дата отпреди датата на предявяване на иска по чл. 108 ЗС срещу Т. П. Д.. Предварителния договор за пръв път е представен с исковата молба и поради това именно тази и само тази дата може да се възприеме като достоверна дата на същия този договор. Твърдят, че пасивната легитимация на Т. П. Д. по иска за собственост на ответниците се основава както на вписания договор за придобиване на имота от 31 май 2005 г., така и на приетото по делото въз основа на нейно изявление, че упражнява фактическата власт върху имота. В тази насока твърдението, че ищцата била получила владението от майка си още през декември 2005 г. се намира в противоречие с установеното по делото в тази насока, вкл. и от изявленията на ответницата по иска за собственост. Все в същата насока всички твърдения на ищцата за пребиваването на съпруга й в затвора и за издавани на нейно име пълномощни нямат никакво отношение към твърдение, че е владяла за себе си имота. Приемат, че ищцата е извършвала действия с позволението и съгласието на майка си и съпруга си, каквито били и изявленията на майка й и съпруга й по време на делото в продължение на около 15 години. Ответник по иска за собственост /в началото осъдителен, а след смъртта на майката на **** - установителен/ бил съпругът на ищцата, а искът срещу него бе установителен, защото той не осъществяваше фактическа власт върху имота, излежавайки през цялото време на процеса присъдата си в затвора. Изтъкват, че е налице възражение, че след като предварителният договор с майката на ищцата е възмезден по време на брака й с ****, то всякакви права и престации 5 по този договор, вкл. и предаването на владението, се счита за предадено в полза на двамата съпрузи. **** е ответник по иска и постановеното решение е прекъснало във всички случаи давността спрямо него, а неговата съпруга също е под действието на това решение като негов наследник. Твърдят, че за установяване на владение от страна на ищцата няма никъде никакви данни и обективно такива не могат да бъдат достояние на трети лица, след като това владение се основава само на предварителен договор, който не се регистрира никъде. Или, такова владение не изпълнява и изискването да е явно, т. е.доведено до съзнанието на действителните собственици. В такъв случай, от ответниците не би могло да се изисква да насочат иска си срещу ищцата още през 2006 г., а тъкмо напротив - те са извършили необходимото да се осведомят за това кое лице е легитимиран владелец на имота съобразно с данните от имотния регистър и при полагане на необходимата грижа са предявили иска си срещу легитимираните владелци. Липсата на достоверна дата на предварителния договор дава основание и за още едно възражение.