Решение № 1233 от 14.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1233 гр. Варна , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500740 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е образувано по подадена от страна на ЦВ.

М. Б., чрез адв.П. жалба против Решение № 261399 от 25.11.2020 година, постановено по гр.дело № 10153/2019 година на ВРС, в частта, с която съдът е уважил исковите претенции на ищцата ЦВ. Й. Н. и е осъдил въззивницата да й заплати, както следва - сумата от 660 (шестстотин и шейсет) лева, съставляваща незаплатена наемна цена по договор за наем от 03.12.2015г., дължим за месец септември и месец октомври на 2018г., сумата от 318.56 (трита и осемнадесет лева и 56 ст.) лева – дължими и незаплатени режийни разноски, от които 164,05 лева за доставена и потребена ел. енергия за месец септември и месец октомври 2018г. и 154,51 лева доставена и консумирана вода за периода 06.07.2018г. – 09.11.2018г., както и сумата от 4 083.36 (четири хиляди осемдесет и три лева и 36 ст.) лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по стени и тавани на наетия имот, почистване на септична яма, отпушване на комин, и почистване на кучешки клетки,на осн. чл. 232, ал.2, пр.1-во, чл. 232, ал.2 прел.2-ро ЗЗД и чл.

233, ал.1 ЗЗД, както и сумата от 1 426.64 (хиляда четиристотин двадесет и шест лева и 64 ст.) лева съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

1

В жалбата се сочи, че съдът е тълкувал неправилно приложените по делото доказателства; че извода му не почива на реални такива и най – вече, че по делото са били допуснати съществени нарушения на съдо производствените правила, като не са били допуснати търсените експертни заключения.Излага се становище в подкрепа на недълживмст на търсените суми, като едновременно се заявява, че всеки месец въззивницата е надпмащала, така че реално не дължи пари.

С депозиран отговор в срока по чл.263 от ГПК, въззивамата Н., чрез адв.К. намира, че исканията по доказателствата са вече преклудирани, т.к. е била дадена възможност за събирането им в първата съдебна инстанция.Моли да бъдат отхвърлени, като съдът потвърди решението, като правилно.

След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:

Предмет на въззивната проверка е Решение № 261399 от 25.11.2020 година, постановено по гр.дело № 10153/2019 година на ВРС, в частта, с която съдът е уважил исковите претенции на ищцата ЦВ. Й. Н. и е осъдил въззивницата да й заплати, както следва - сумата от 660 (шестстотин и шейсет) лева, съставляваща незаплатена наемна цена по договор за наем от 03.12.2015г., дължим за месец септември и месец октомври на 2018г., сумата от 318.56 (трита и осемнадесет лева и 56 ст.) лева – дължими и незаплатени режийни разноски, от които 164,05 лева за доставена и потребена ел. енергия за месец септември и месец октомври 2018г. и 154,51 лева доставена и консумирана вода за периода 06.07.2018г. – 09.11.2018г., както и сумата от 4 083.36 (четири хиляди осемдесет и три лева и 36 ст.) лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по стени и тавани на наетия имот, почистване на септична яма, отпушване на комин, и почистване на кучешки клетки,на осн. чл. 232, ал.2, пр.1-во, чл. 232, ал.2 прел.2-ро ЗЗД и чл.

233, ал.1 ЗЗД, както и сумата от 1 426.64 (хиляда четиристотин двадесет и шест лева и 64 ст.) лева съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

О т фактическа страна няма спор, че с н.а. №96/2006 година, ищцата ЦВ. Й. Н. е била призната за собственик на 4/6 ид.части от жилищна сграда в 2 гр. Варна, район Приморски, местност „Малко Ю“ със ЗП 151 кв.м., състояща се от приземен етаж с площ от 135 кв.м.,втори етаж с площ от 151 кв.м., трети етаж с площ от 37 кв.м. и гараж с площ от 45 кв.м.

Не е спорно също така, че по силата на Договор за наем от 03.12.2015 година ищцата Н. е отдала под наем на ответницата Б. недвижим имот в гр.

Варна, местност „Е.“, в които срокът на договора за наем е уговорен за 12 месеца, считано от 03.12.2015г., като при липса на предизвестие за прекратяване на договора преди изтичане на срока е уговорено, че той ще се счита за продължен за неопределен срок.Страните уговорили и наемната цена, която възлизала на сумата от 330 лева месечно, платима от 8-мо до 12то число на текущия месец за всеки следващ месец. Задължението за плащане режийните разноски - ел. енергия, пода и попивна яма е вменено в тежест на наемателя.

С исковата молба се представят служебен бон за заплатена ел. енергия на адрес на потребление в *** за периода 29.08.2018г.-27.09.2018г. на стойност от 92,87 лева, както и за периода 28.09.-28.10.2018г., на стойност от 71,36 лева.

От представените фактури за заплатени ВиК услуги се установява, че за периода 06.07.2018г.-29.10.2018г., стойността на използваните ВиК услуги възлиза на 41,73 лева, а за периода 29.10.2018г.-09.11.2018г. в размер на 112,75 лева.

Представена по делото е оферта от 05.03.2019г., изготвена от търговско дружество „Лъки КД“ ЕООД, за осъществяване на СМР на обект в *** по възлагане от ищцата, на стойност от 3955,82 лева с ДДС, от които за измиване и пристъргване на латекс по стари стени в размер на 192 кв.м. сумата от 349,44 лева, за измиване и пристъргване на латекс по стари тавани в размер на 82 кв.м. сумата от 250,92 лева, грундиране на стари стени и тавани преди боядисване в размер на 274 кв.м. на стойност от 865,84 лева и двукратно боядисване преди ремонт в размер на 274 кв.м. на стойност от 1830,32 лева.

Представена е фактура №403/10.04.2019г. от търговско дружество „Лъки КД“ ЕООД на стойност от 3955,82 лева с вкл. ДДС, досежно 3 извършени СМР, като получател на счетоводния документ е посочена ищцата.

Представена е фактура № 182/08.12.2018г. на стойност от 336 лева с вкл. ДДС с получател ищцата, за осъществена дейност по почистване на попивна яма 1 бр. на стойност от 120 лева, отпушване на комин 80 лева и почистване на кучешки клетки 80 лева.

С отговора на исковата молба се представят квитанции за заплатена ел. енергия на обект на потребление в гр. Варна, местност „Е.“ за периода 29.07.2017г. - 28.07.2018г.Представени са по делото разписки за платен наем за периода 08.2016г.-07.2018г.

По искане на ищцовата страна пред ВРС са били разпитани свидетели Б.

М. С. – без дела и родство със страните.Той сочи, че познава страните по спора, като излага, че преди ответницата да наеме етажа от жилищната сграда, той е живял там до 2015г. Свидетелят посочва, че след като се изнесъл и доколкото имал уговорка с ищцата е осъществил дейност по пребоядисване на ползваният от него етаж. Жилището било предадено от свидетеля във вид годно за живеене, почистено и обзаведено. Посочва, че в жилището е нямало течове. Попивната яма на двора била почиствана от ищцата, като същата била почистена 2 месеца преди свидетелят да освободи имота. Намиращият се в жилището комин е бил в изправност. В имота е нямало през време, в което той го е ползвал разположени кучешки клетки. Свидетелят споделя, че след месец октомври на 2018г. му се обадила ищцата, като той посетил имота и констатирал, че навсякъде по стени, тавани и холова гарнитура било опушено от сажди, като вредите били по всички помещения на етажа. В жилището имал много натрупани боклуци. Коминът през 2018г. свидетелят не може да посочи дали е бил отпушен доколкото не го е проверявал, не е отварял попивната яма към този момент за да провери състоянието й. В двора на имота са били разположени 3 кучешки клетки, които не са били изчистени.

От разпита на втория свидетел, в полза на ищцовата страна - Д. Д. О., става ясно, че тя живее там от от 10.04.2018г.Свидетелката описва жилищната площ и разпределение, като сочи още, че вторият етаж на сградата, който е обитаван от ответницата и таванският етаж са били на един общ електромер, като уговорката между свидетеля и ответницата е била, на последната да бъде 4 предавана сума за заплащане на ел. енергия в размер такъв, какъвто е посочен от последната.Водомерът на всеки етаж е бил отделен. Свидетеля посочва, че включително и за последния месец октомври на 2018г. е предала лично на ответницата нейната част от стойността на ел. енергия, които тя дължи за плащане. Свидетеля посочва, че ответницата се е изнесла от жилището на 22.10.2018г., като до този момент е живяла в него. Лично й е указала помощ при изнасяне на багаж от жилището. При изнасяне на ответницата от жилището констатирала, че същото било мръсно, имало наличие на сажди навсякъде по стени и тавани. Клетките на двора за кучета не били изчистени, като същите съдържали косми, отпадъци и екстременти. За състоянието на комина и септичната яма свидетеля няма наблюдение.

Пред ВРС е била назначена и изслушана, а и неоспорена Съдебно техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че средно – пазарната стойност за осъществяване на СМР в помещенията възлиза на стойност 3 873 /три хиляди осемстотин седемдесет и три/ лева.

Така установеното от предходната и настояща инстанции дава основание да се приеме следното от правна страна:

Налице е предявен иск по смисъла на чл.232 ал.2 от ЗЗД, вр.чл.233 ал.1 от ЗЗД, които е разпределил доказателствената тежест върху страните и е дал повод на решаващата инстанция да изследва въпроса за дължимостта и заплащането на претендираните суми.Налице е интерес от страна на ищцата / въззиваема понастоящем/ да докаже съществуването дължимите престации.От своя страна ответника / въззивник / е следвало да ангажира доказателства, освобождаващи го от заплащане на тези задължения.

Безспорно е, че пред ВРС единствено ищцовата страна е навела основания и е приложила доказателства, като всяко едно от тях е обслужвало интереса й.Такива, освен твърдения и представени ограничен брой касови бонове, от страна на въззивницата, не са били представени.Съвкупния извод от тълкуването им дава повод на ВОС да прецени, че извода на предходната е правилен.

На първо място, представения от страните Договор за наем лимитативно изброява техните права и задължения – заплащане на наемна цена, 5 консумативи и разходи за т.нар. попивна яма.Освен горното обаче също в Договора се сочи, че наемателя е задължен да предаде имота, в състоянието което го е приел.От материалите по делото – в частност представените от ищцовата страна писмени доказателства става ясно, че при напускането си на 20 октомври 2018 година, въззивницата Б. не е изплатила два месечни наема, сумите претендирани като консумативи за вода и електричество, почистване на попивната яма, комина и общите части. Изложените от нея твърдения, че е заплатила търсените наеми, консумативи и разходи за общите части не се споделят и от настоящата инстанция.Това е така, защото тези твърдения не почиват реално на представени доказателства от нейна страна – представените с отговора против исковата молба писмени документи не способстват за изясняване на спора, напротив – те касаят предходен период, а не сумите търсени от ищцовата страна.Също некоректно се сочи, без да се доказва, че въззивницата е наплащала всеки месец, така че реално не дължи пари.

Съвсем правилно, в съответствие с доказателствата по делото и установената практика от съдилищата ВРС е приел, че следва да се репарира ищцовата страна със сумата от 3 873 /три хиляди осемстотин седемдесет и три/ лева за осъществяване на СМР в помещенията обитавани от ответницата.Съдът е базирал виждането на представеното Съдебно заключение, прието и неоспорено от страните.Нещо повече - твърдените от страна на ищцата обстоятелства се доказват, освен от наличните писмени документи, и от изслушаните пред ВРС свидетели.Първия свидетел, в лицето на Б. М. С. свидетелства за състоянието на втория етаж, обитаван от въззивницата след нейното напускане – навсякъде по стени, тавани и холова гарнитура е било опушено от сажди, като вредите били по всички помещения на етажа; имало множество натрупани боклуци; липса на грижа за общите части.