Решение № 4952 от 03.11.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4952

Пазарджик, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VIII състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

При секретар ЯНКА ВУКЕВА и с участието на прокурора ЕЛИЦА ЗДРАВКОВА МИНДАЧКИНА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА административно дело № 20257150700976 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по иск от Е. В. Ч. от гр.Сърница против срещу Национален осигурителен институт. Ищецът твърди, че с разпореждане №112-00-380-3 от 05.03.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица й било отпуснато парично обезщетение за безработица, което тя обжалвала пред директора на ТП на НОИ–Пазарджик. Предвид липсата на правни познания и опит, в хода на административното производство била представлявана от упълномощен от нея адвокат, за което заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

С решение №1012-12-123#1 от 14.04.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик жалбата срещу горното разпореждане била отхвърлена. С решение №3075/04.07.2025 г., постановено по адм. д. №446/25 г. по описа на Административен съд - Пазарджик било отменено решение №1012-12-123#1 от 14.04.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него разпореждане.

Счита, че направените разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица съставлявали имуществена вреда. Поради особеностите на предвиденото в специалния закон – в КСО - административно производство, то не можело да бъде обжалвано директно пред съда. В КСО липсвал специален ред, по който страната, оспорваща административен акт по административен ред, може да търси направените разходи по повод на оспорването. В АПК въпросът с разноските в административното производство бил уреден в чл. 12. ал. 3 от АПК - не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в АПК или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред. В глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред" по АПК липсвала норма, уреждаща този въпрос. В съдебното производство на основание чл. 143 от АПК съдът се произнасял по отговорността за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Съдебната практика приемала, че липсвал процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред, поради което претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване на акт по административен ред, поради липсата на друг специален ред, следвало да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Твърди, че разноските за адвокатско възнаграждение при обжалване на разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ–Пазарджик представляват имуществена вреда. Излага подробни съображения за наличие на предпоставките чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди Национален осигурителен институт да заплати на Е. В. Ч. от гр.Сърница сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв. за обжалване по административен ред на разпореждане №112-00-380-3 от 05.03.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Пазарджик, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендира разноски в настоящото производство.

Ответникът Национален осигурителен институт чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че в случая не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като излага подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик намира иска за основателен, тъй като бил осъществен фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ - налице бил незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, както и претърпени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от този акт.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане №112-00-380-3 от 05.03.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Пазарджик на Е. В. Ч. е отпуснато парично обезщетение за безработица. Разпореждането е оспорено с жалба вх.№1012-12-123 от 20.03.2023г. пред Директора на ТП на НОИ-Пазарджик. Към жалбата е приложено пълномощно от 14.03.2025г. с което адв.К. е упълномощена да представлява жалбоподателя, като изготви и подаде жалба срещу разпореждане №112-00-380-3 от 05.03.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Пазарджик. Приложен е и договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство пред директора на ТП на НОИ – Пазарджик във връзка с обжалването на горното разпореждане с договорено възнаграждение в размер на 500 лв., платено в брой към датата на сключване на договора.

С решение №1012-12-123#1 от 14.04.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик жалбата срещу разпореждане №112-00-380-3 от 05.03.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пазарджик е отхвърлена. С решение №3075/04.07.2025 г., постановено по адм. д. №446/25 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, е отменено решение №1012-12-123#1 от 14.04.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него разпореждане.

Предявеният иск е допустим – според чл.203, ал.1 от АПК е необходимо същият да е предявен след отмяна на административен акт – в случая е отменено разпореждане, издадено от административен орган - ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пазарджик - във връзка правомощията му по КСО и в изпълнение на административна дейност. Установено е по делото, че процесното разпореждане е отменено от компетентния орган, като решението му е влязло в сила. В закона не е предвиден специален ред за обезщетяване на разноските, направени в хода на административното производство, поради което предявеният иск се явява допустим за разглеждане по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Разгледан по същество искът е основателен.

Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа, който го е издал - административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения по чл. 54ж, ал. 1 от КСО.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. За да възникне право на обезщетение в това производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Безспорно е с оглед събраните по делото доказателства наличието на първата предпоставка – административен акт, отменен по съдебен ред. Производството по оспорване на разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пазарджик се е развило по реда на КСО, като е преминало през задължителната фаза на оспорването по административен ред.

Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното разпореждане. В случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на неблагоприятното за нея разпореждане. Неоснователно е възражението на ответника, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Такова предвиждане имаше в разпоредбата на чл.120, ал. 2 от КСО, обосноваваща недължимост на платеното адвокатско възнаграждение при обжалване по административен ред, но същата с решение № 6/05.06.2025г. по конст. дело №28/2024г. на Конституционния съд е обявена за противоконституционна.

Разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от КСО предвижда пред ръководителя на съответното ТП на НОИ да се подават жалби, като в т. 2, б. "б" са посочени разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Обжалването по административен ред е задължително, доколкото в чл. 118, ал. 1 от КСО е регламентирано, че пред административен съд може да се обжалва единствено решението на ръководителя на ТП на НОИ.

Адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производствата по чл. 117 от КСО при обжалване на разпорежданията, е основно право на всеки гражданин – за да защити интересите си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато те са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи, обезщетения и др. по КСО. Административният орган с издаването на атакувания административен акт е дал повод на лицето да потърси адвокатска защита. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не е било издадено незаконосъобразното разпореждане №112-00-380-3 от 05.03.2025г., за което законодателят е предвидил задължително обжалване по административен ред. С оглед което за лицето не е налице друг ред за защита и репариране на имуществените вреди, претърпени в резултат на заплатено адвокатско възнаграждение за оспорване на издаденото му разпореждане по административен ред пред горестоящия орган, освен този по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Да се приеме разбирането, че страната изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в подобни случаи е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение, противоречи на разпоредбите на Конституцията и на принципите на правовата държава. / решение № 7780 от 11.07.2025 г. на ВАС по адм. д. №4375/2025 г., III о., докладчик съдия Мариника Чернева, решение № 9078 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1140/2025 г., III о., докладчик съдията Любка Петрова и др./. Установява се от събраните по делото доказателства, че адвокатът е осъществил реално предмета на договора за правна защита и съдействие и му е заплатено уговореното възнаграждение, дължимо и на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

По отношение на претендирания размер на обезщетението следва да се съобрази, че съгласно относимата разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа за процесуално представителство за дело по Кодекса за социално осигуряване е 500 лв., поради което договорения размер на адвокатския хонорар от 500 лв. не е прекомерен. Последния размер съдът преценява като съразмерен на осъществената правна защита и съдействие и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА.

По изложените съображения съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ - за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение в административното производство по реда на чл. 117 от КСО. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата от 500лв, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане.