Решение № 2340 от 14.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2340 гр. Пловдив, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330115074 по описа за 2025 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Н. М. М., че последният дължи на ищеца сумата от 287,63 лева (равняваща се на 147,06 евро), представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 13.12.2021 г. – 14.01.2025 г. за обект, находящ се в гр. П., **, както и мораторна лихва в размер на 45,75 лева (равняваща се на 23,39 евро) за периода 31.03.2022 г. – 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 24.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 2536/25.03.2025 г. по ч. гр. д. № 5475 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № ** за обект, находящ се в гр. П., **, доколкото се явявал собственик на същия.

Отчетът в обекта бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство, като били начислявани по 5 куб.м. вода месечно за един обитател.

Доколкото от страна на ответника не било изпълнено задължението за 1 заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода, ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 5475 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.

М. М. чрез назначения му особен представител – адв. И., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 5475/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 2536/25.03.2025 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от станата на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се гр. П., **, че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по 2 смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. С оглед установяване на качеството на собственик на ответника по делото е приобщена справка от Агенция по вписванията, от която се изяснява, че с договор за покупко – продажба от 21.12.2021 г., обективиран в нотариален акт № 193, т. 135 за 2021 г. на Служба по вписванията гр. П. ответницата е придобила собствеността върху процесния недвижим имот. Поради изложеното и съдът намира, че същата се явява собственик на процесния имот, респ. потребител на доставените до него ВиК услуги.

По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното:

Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.).

Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение – така чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този смисъл е и чл.20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив.

От приложените по делото карнети се установи, че отчетът в обекта е осъществяван при условията на липса на измервателно устройство. В този случай няма как количествата доставена вода да се отчитат по общия принцип, залегнал, както в Общите условия на В и К - гр. П., така и в наредбата, а именно - чрез водомера, който бива отчитан от инкасатор. Поради изложеното начисляването на потребеното количество вода се извършва по правилата на чл. 25 ал. 8 от ОУ, а именно по 6 куб. месечно при топлофицирано жилище и по 5 куб. месечно – при нетоплифицирано жилище, за всеки обитател. От приобщените по делото карнети се установява, че на ответника е начислявано минимално регламентираното количество доставена вода, а именно: 5 куб. месечно при нетоплофицирано жилище. С оглед изложеното, по делото се установи правилно начисляване на количествата доставена вода.

В хода на съдебното дирене е приета ССчЕ, изготвена от вещото лице П.

3

Н.. Съобразно заключението на вещото лице за периода 13.12.2021 г. – 14.01.2025 г. няма извършено плащане от страна на ответника към ищеца.

Общият размер на задълженията на ответника е както следва: 287,63 лева за главница и 75,08 лева за обезщетение за забава. Вещото лице е дало заключение, че задълженията на ответника за процесния период са завеждани коректно. Общият размер на задълженията на ответника за период от три години назад, считано от 24.03.2025 г. е както следва: главница в размер на 249,24 лева и 62,03 лева – обезщетение за забава.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производство.

От всичко изложено следва, че са налице всички материалноправни предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца, а именно: ответникът, в качеството му на потребител на услугите на ищцовото дружество, да му заплати стойността на доставената питейна и канална вода по отвеждане.

Основателно се явява възражението на особения представител на ответника, че част от претендираните суми са погасени по давност. Касае се за възникнали повтарящи се задължения за предаване на пари, с единен правопорждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определяеми, поради което несъмнено се обхващат от понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД /в който смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС/, респ. се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. От приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ следва, че дължимите суми от ответницата за консумирана питейна вода и отведена канална вода за тригодишен период назад от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК възлизат на 249,24 лева, равняващи се на 127,43 евро, а обезщетението за забава – на 62,03 лева, равняващи се на 31,72 евро. До този размер предявеният иск за главница следва да бъде уважен, а над него – до пълната претенция, следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава не е погасен по давност, доколкото претенцията е за тригодишен период назад от датата на депозиране на заявлението за издаване 4 на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което същата следва да бъде уважена в пълен размер.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковите претенции.

Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200,00 лева до 450,00 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение от 200 лева, равняващи се на 102,26 евро. Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото е 475,13 евро, от които 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение; 75 лева, равняващи се на 38,35 евро – за държавна такса; 204,52 евро за депозит за особен представител и 130,00 евро – депозит за ССчЕ. Съразмерно на уважената част от предявените искове, разноски на ищеца следва да бъдат заплатени в размер на 420,42 евро.

Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство съразмерно на уважената част от исковите претенции, а именно – сумата от 33,93 евро, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.

М. М., ЕГН: **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, сумата от 127,43 евро (сто двадесет и седем евро и четиридесет и три евроцента), представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 24.03.2022 г. – 14.01.2025 г. за обект, находящ се в гр. П., **, както и обезщетение за забава в 5 размер на 23,39 евро (двадесет и три евро и тридесет и девет евроцента) за периода 31.03.2022 г. – 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 2536/25.03.2025 г. по ч. гр. д. № 5475 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенциията за заплащане на сумата над 127,43 евро до пълния претендиран размер от 147,06 евро, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 13.12.2021 г.23.03.2022 г. като погасена по давност.

ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН: **********, ДА

ЗАПЛАТИ на

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 сумата в размер на 420,42 евро (четиристотин и двадесет евро и четиридесет и два евроцента), представляваща разноски в настоящото производството, и сумата в размер на 33,93 евро (тридесет и три евро и деветдесет и три евроцента), представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № № 5475 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив, съразмерно на уважената част от исковите претенции.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Да се издаде на особения представител на ответника – адв. И., РКО за сумата в размер на 2 0 4 , 5 2 евро за осъществено процесуално представителство на ответника по настоящото производство.