Решение № 4922 от 29.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4922 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20211100514426 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответницата в първоинстанционното производство И. Д. С. ,чрез адв.Р. В. срещу Решение № 20081443/30.03.2021год. постановено по гр.д.№ 7570/2020год. по описа на СРС,85 състав , в частта ,в която е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК ,че И. Д. С. ,ЕГН :

********** от гр.София,бул.**** дължи на „БАЛКАНТРЕЙД“ЕООД ,ЕИК : 110567943 с адрес в гр.Троян,ул.“Акад.Ангел Балевски“ № 23, сумата от 20 000 лева ,представляваща задължение по запис на заповед от 07.12.2018год.,ведно със законната лихва от 26.07.2019год. до изплащане на вземането ,за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 02.08.2019год. по гр.д.

№43309/2019год. на СРС,85 състав ,като И. Д. С. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 1 213,78лв. –разноски в заповедното производство ,както и 1 659,42лв. - разноски по делото.

Във въззивната жалба се излагат твърдения , че решението е недопустимо, неправилно и необосновано.Първоинстнационния съд допуснал съществени процесуални нарушения ,тъй като на страните не била указана съответната доказателствена тежест.Решението не съдържало мотиви и диспозитив по всички предявени в хода на производството искове ,предвид ,че липсвало произнасяне по предявени в отговора на исковата молба инцидентен установителен иск за установяване на неистинност на документ 1

,с правно основание чл.124,ал. 4 от ГПК вр. чл.193 от ГПК.В същото не били обсъдени приетите експертизи,а по делото била приета съдебно-графологична експертиза ,която бил извършена не по допустими методи и повторно заключение,идентично с първоначалното като на страната било отказано допускане на тройна съдебно-графологична експертиза.

По съществото на спора твърди ,че предявеният иск не бил основателен ,претенцията на ищеца се основавала на неистински запис на заповед ,издаден на 07.12.2018год. с падеж на плащане 30.03.20219год. за сумата от 20 000лв. ,като издател на заповедта се сочи лицето И. Д. С. в лично качество.Твърди ,че такова вземане на ищеца не съществува,а кредиторът следвало да насочи претенциите си към дружеството „Билтех“ЕООД.

Направено е искане съдът да се произнесе по иск с основание чл.124,ал. 4 от ГПК вр. чл.193 от ГПК като установи ,че автор на издадения на 07.12.2018год. запис на заповед не е ответницата и обяви документа за неистински ; да установи липсата на каузално правоотношение между страните ,за обезпечаване на което е издаден неистински запис на заповед ; да отхвърли предявения от ищеца иск като неоснователен и недоказан и прекрати изпълнението ,на основание чл.422,ал.3 от ГПК като обезсили издадената заповед и изпълнителния лист по делото в полза на „Балкантрейд“ЕООД.Претендира и деловодни разноски.

С Определение от 11.08.2021год. по в.гр.д.№6766/2021год. по описа на СГС,ГО IV-Г състав ,производството по депозираната въззивна жалба е било прекратено,а делото върнато на СРС с указания за уточнение на въззивната жалба и посочване изрично има ли искане за допълване на решението.

С молба ,вх.№25165253/16.11.2021год. въззивника И. Д. С.,чрез адв.Р. В. е уточнила ,че не желае допълване на решението по делото ,доколкото искът е с правно основание чл.422 от ГПК и предвид ,че оспорва истинността на записа на заповед ,от който ответната страна неправомерно черпи права.

В срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна„Балкантрейд“ЕООД,чрез адв.Ж. Д., в който се оспорва същата и се иска потвърждаване на обжалваното решение. Не са заявени доказателствени искания .

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл.

261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане

Софийският градски съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо.

Първоинстанционния съд е изяснил делото от фактическа страна като и пред настоящата инстанция страните не спорят по основните факти.Произнесъл се и по искането ,с което е бил сезиран като няма спор и по квалификацията на предявения иск.

2

Действително в отговора на исковата молба е било заявено от страна на ответника предявяване на инцидентен установителен иск,с правно основание чл.124,ал.4 от ГПК или за открИ.не на производство по оспорване истинността на частен документ по чл.193 от ГПК ,какъвто е оспорения от страната запис на заповед.В доклада на съда това искане ,което е било нередовно не е било отразено ,но страната не е оспорила своевременно доклада по чл.146 от ГПК и същия е бил обявен за окончателен.В последствие с молбата си от 16.11.2021год. въззивника изрично е уточнил , че не желае допълване на решението по делото ,поради което въззивният съд счита ,че тези му възражения не са предмет на разглеждане в настоящото производство.Следва да се отбележи ,че възраженията на страната пред първоинстанционния съд относно автентичността на процесния запис на заповед са били разгледани като са били уважени и доказателствените му искания с допускане на съдебно-графологична експертиза.

Ето защо настоящата инстанция следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неправилност на решението в атакуваната му част.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 26.07.2019год. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 02.08.2019год. по ч.гр.д.№43309/2019год. по описа на СРС,85 състав ,с която е разпоредено длъжникът И. Д. С. да заплати на кредитора „Балкантрейд“ЕООД сумата от 20 644,44лв. ,представляваща задължение по Запис на заповед от 07.12.2018год.,ведно със законна лихва от 26.07.2019год. до изплащане на вземането ,лихва в размер на 412,89лв. за периода 30.03.2019год. до 23.07.2019год. и 321,15лв. разноски по делото ,от които 421,15лв. държавна такса и 2 600лв. възнаграждение за адвокат.

Посочено е че вземането произтича от Запис на заповед от 07.12.2018год.,който е представен в оригинал към заявлението.

Издател на ценната книга е И. Д. С. ,ЕГН : **********. За място на издаване на записа на заповед е посочено град София. За място на плащане е посочено гр.Троян,като падежа на плащане е 30.03.2019год. С посочения запис на заповед издателя се е задължил безусловно и без протест да изплати сумата от 20 000 лева на поемателя

„Балкантрейд“ЕООД и е положен подпис след издател.В същия се съдържа и текст ,съгласно който записа на заповед е във връзка с обезпечаване на вземане по договор за покупкопродажба БДХ004/04.12.2018год между „Балкантрейд“ЕООД и „Билтех“ЕООД,ЕИК :

203088502.

След издаването на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК ,длъжника И. Д. С. е депозирала възражение по чл. 414 от ГПК, поради което ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията по издадените записи на заповед пред СРС ,който е родово и местно компетентен съд .

В исковата молба се твърди ,че между дружествата „Балкантрейд“ЕООД и „Билтех“ЕООД възникнали финансови отношения по повод продажба и отдаване под наем ,като били натрупани от страна на „Билтех“ЕООД задължения в периода от 06.08.2018год. до настоящия момент в размер на 65 940,99лв.За обезпечаване на така възникналите 3 задължения ответника И. С. като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството - длъжник „Билтех“ЕООД издала в полза на ищеца запис на заповед на 07.12..2018год. с падеж на плащане на 30.03.2019год. за сумата от 20 000лв.,което задължение било поето в лично качество.

По делото е бил депозиран на 13.03.2020год. писмен отговор от И. Д. С. ,чрез адв.Р. В. ,с който е оспорен предявения иск като неоснователен.Основните твърдения на страната са ,че представения по делото запис на заповед от 07.12.2018год. е неистински ,тъй като ответницата не е положила подписа си на записа на заповед или друг документ със сходно съдържание.

С оглед заявеното от ответника оспорване автентичността (истинността по авторство) на записа на заповед, в първоинстанционно производство е допусната съдебнографологическа експертиза,по която вещото лице Валери Костадинов е дало заключение ,че ръкописния подпис ,положен в запис на заповед от 07.12.2018год. е положен от И. Д. С..

Тази експертиза е била приета от съда като предвид направеното оспорване от ответната страна е допусната повторна СГЕ,на основание чл.201 от ГПК.

В заключението си вещото лице С. Ц. по повторната СГЕ приело ,че подписът ,положен на мястото на „издател“ в запис на заповед от 07.12.2018год. ,с която И. Д. С. се задължава да плати на поемателя сумата от 20 000лв. е изпълнен от И. Д. С..

При тези данни ,за да уважи иска ,квалифициран като такъв по чл.422 в от ГПК вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД вр. чл.535 от ТЗ ,първоинстанционният съд е изложил съображения ,че процесния запис за заповед , издаден от ответника И. С. като физическо лице ,е съставен в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити.Отхвърлил е доводите на ответната страна ,че подписът положен за издател на записа на заповед принадлежи на ответницата И. С. като се е позовал на заключенията на първоначалната и повторна СГЕ.

Приел е че редовния от външна страна запис на заповед от 07.12.2018год. е единствен източник на установеното по реда на чл.422 от ГПК парично вземане ,освобождава ищеца от задължението да доказва каузалното правоотношение с издателя като причина за издаването на записа на заповед ,а доказването на последното в този случай е на ответника ,ако той е въвел своевременно в процеса такова възражение .Процесуалната позиция на ответника по делото е приел като общо оспорване на вземането по записа на заповед.След като е приел че не е доказано от ответната страна погасяване на вземането чрез плащане или друг способ,първоинстанционният съд е уважил претенцията на ищеца като е отхвърлил претенцията за забава върху главницата от датата на падежа .В тази част съдебното решение не е предмет на въззивно обжалване и е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция е допусната тройна съдебно-графологична експертиза ,предвид своевременно заявени от ответницата оспорвания на двете приети по делото заключения на изслушаните съдебно- графически експертизи .

С прието по делото заключение по съдебно-графическата експертиза вещите лица 4 след запознаване с оригинала на оспорения документ при ползване за сравнителен материал са направили извод, че подписа, положен за издател в оспорения документ е положен от ответника.

Вещите лица са посочили, че съвпадения са установени по общи и частни признаци на подпис в оспорен документ и текст и подпис в сравнителен материал: транскрипция,сложност на движението ,размер ,наклон ,форма и направление и количество на движението,вид на свързването и др.

Заключението на вещите лица е изготвено въз основа на сравнителни образци от подписа на ответника, чието авторство е безспорно за настоящия състав ,включително и след експериментално снет сравнителен материал от подписа на И. Д. С. ,положен пред две от вещите лица .Съответно заключението на вещите лица, относно авторството на оспорения подпис е категорично и мотивирано от извършените изследвания, поради което и съдът възприема заключението като обективно и обосновано и приема че именно ответникът е издател на менителничния ефект, вземането по който е предмет на установителния иск по делото.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск ,по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 535 ТЗ.

Разпечатката съдържа 47 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/596206f7-585f-44d0-ad60-ecf06f6282b5