Решение № 15787 от 19.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15787 гр. С, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110133308 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от ГПК (чл. 124 във вр. с чл. 310, ал. 2 от ГПК)

Ищецът П. Г. П. е предявил срещу ответника ДА „НС“ обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено с с Решение № 277 на МС от 11 април 2024 г. за предсрочно освобождаване на заместникпредседател на ДА „НС“ – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "заместник-председетел на ДА „НС ".

Ищецът излага, че с Решение № 520 от 27 юли 2023 бил определен да заема длъжността „заместник-председател“ на ДАНС, считано от прекратяване на пълномощията му като народен представител (Решение на Народното събрание от 28.07.2023 г., обн., ДВ, бр. 67 от 4 август 2023 г.).

Твърди, че упражнявал длъжността до 11 април 2024 г., когато с Решение № 277 на МС бил предсрочно освободен. В Решението като основание за прекратяване на правоотношението били посочени разпоредбите на чл. 8, ал., т. 7 и ал. 5 от Закона за ДА „НС“ (ЗДАНС), чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА) и писмо с peг. № 06-41-4 от 9 април 2024 г. на председателя на ДАНС.

Ищецът не е бил информиран за мотивите за освобождаването си, не бил поканен да даде обяснения или да изрази становище, а със съображенията на председателя на ДАНС, респективно на МС се запознал само косвено, от интернет, където била публикувана Стенограма от заседанието, на което било прието въпросното решение. Счита, че дисциплинарното уволнение на основание чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС и прекратяването на трудовото му правоотношение са незаконни, поради което моли да бъдат отменени и да 1 бъде възстановен на заеманата преди процесното уволнение длъжност.

В исковата молба се развива, че съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДАНС председателят на Агенцията се подпомагал от двама заместник-председатели, които се определяли с решение на МС за срок 5 години по предложение на председателя на агенцията. Правомощията на заместникпредседателите се определяли с писмена заповед на председателя на агенцията (чл. 10, ал. 2).

Длъжността „заместник-председател“ ДАНС се заемала по трудово правоотношение в съответствие с разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 ЗА.

Пълномощията на заместник председателя се прекратявали предсрочно с решение на МС по предложение на председателя на агенцията на изчерпателно изброените в чл. 8, ал. 4 ЗДАНС основания. Пълномощията на заместник-председателя можело да се прекратят предсрочно и без предизвестие на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА - по преценка на органа, който го е назначил, за което той не бил длъжен да обосновава решението си или да излага мотиви.

Ищецът посочва, че тази възможност е сходна с предвидената в Кодекса на труда в чл. 328, ал. 2 КТ възможност за прекратяване по целесъобразност на трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието при сключване на договор за управление (т.нар. „екипност“). В този случай не било необходимо заповедта за уволнение да бъде мотивирана чрез посочване на фактическите основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Когато обаче счита, че са налице основания за предсрочно прекратяване на пълномощията по чл. 8, ал.

4, т. 7 ЗДАНС, Министерският съвет следвало да мотивира решението си с посочване на конкретни факти и обстоятелства, които обосновават извода за наличие на тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, респективно за виновно извършване на действия, които накърняват престижа на държавната агенция.

Разликата между двете основания за прекратяване на правоотношението била съществена. Твърдението за виновно извършване на тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения или виновно уронване на престижа на ДАНС засягало дълбоко правната сфера на засегнатото лице и неговия облик и репутация в обществото. Докато основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗА наподобявало чл. 328, ал. 2 КТ, то това по чл. 8, ал. 4 т. 7 ЗДАНС било по същността си дисциплинарно уволнение, но по специалния ЗДАНС. Затова и в този случай (при липсата на специални правила в ЗДАНС) следвало по аналогия да се приложи изискването за мотивиране на заповедта за уволнение по Кодекса на труда, съответно в тежест на органа по назначаването било да обоснове и докаже наличието на съответните фактически основания за предсрочно прекратяване на пълномощията.

Ищецът развива, че в правото на назначаващия орган е да прецени на какво основание (чл. 19а, ал. 2 ЗА или чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС) да прекрати правоотношението със заместникпредседателя на ДАНС. След като обаче процесното уволнение било извършено по чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС, той следвало да мотивира решението си и да докаже наличието на фактическите основания за приемането му. В конкретния случай вместо да изложи самостоятелни мотиви, Министерският съвет препратил към писмо с peг. № 06-41-4 от 9 април 2024 г. на председателя на ДАНС. От съдържанието на 2

Стенограмата по т. 12 от дневния ред от Заседанието на МС, проведено на 11 април 2024 г., ставало ясно, че предложението на председателят не само не съдържало конкретни данни или поне ясни твърдения за конкретни дисциплинарни нарушения, а само общи констатации за пренебрежително отношение към институцията, дискредитиране на постигнатото от Агенцията и уронване на престижа и авторитета й в обществото.

Ищецът счита, че процесното решение на МС е без законосъобразни мотиви и само на това основание уволнението следвало да бъде признато за незаконосъобразно.

На следващо място, в исковата молба се твърди, че по аналогия на изискванията за заповедта за уволнение, решението на МС за предсрочно прекратяване на пълномощията на заместник-председателя на ДАНС трябвало ясно и непротиворечиво да индивидуализира извършеното нарушение и то по начин, който е разбираем и който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна с оглед както на пълноценно и ефективно осъществяване на правото на защитата на засегнатото лице, така и с оглед съдебния контрол за законност на извършеното уволнение.

В конкретния случай, като е посочил едновременно основанието по чл.

19а, ал. 2 ЗА и това по чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС назначаващият орган допуснал неяснота и противоречие в акта за освобождаване от длъжност, водещи до невъзможност на ищеца да разбере на какво основание всъщност е предсрочно освободен.

За служителя било от значение дали е освободен по целесъобразност, тъй като назначаващият орган и председателят на ДАНС имат различна визия за екипа, който следва да ръководи държавната агенция, или пълномощията му са прекратени предсрочно заради негови виновни действия или бездействия, квалифицирани като тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, или такива, водещи до уронване на авторитета и престиж на ДАНС. Във втория случай актът за предсрочно освобождаване навлизал много дълбоко в личната сфера и засягал неговото добро име и репутацията в обществото (особено в конкретния случай предвид публичния характер на актовете и заседанията на МС). В първия случай защитата на лицето била ограничена до формална преценка за спазване на процедурата - дали длъжността попада в обхвата на чл. 19а, ал. 1 и дали правоотношението е прекратено от компетентен орган по съответния ред. Във втория случай обаче ищецът счита, че в тежест на назначаващият орган е да установи наличието на фактическите основания за уволнението, а на служителя следвало да бъде предоставена възможност да се защити срещу твърденията за тежка или системи нарушения и уронване на престижа на ДАНС.

Неяснотата и противоречието в съдържанието на акта за освобождаване от длъжност било самостоятелно основание за признаване на уволнението/прекратяването на правоотношението за незаконосъобразно.

Ищецът счита, че Решение № 277 от 11 април 2024 г. на МС е и материално незаконосъобразно, тъй като г-н П. П. не бил извършил приписваните му нарушения. Оспорва всички изложени в стенограмата от заседанието на МС твърдения като неверни, бланкетни и неподкрепени от 3 никакви конкретни факти, поради което те не можели да служат като мотиви за дисциплинарното уволнение на ищеца, а единствено уронвали доброто му име и професионалната му репутация.

Ответникът ДА „НС“ оспорва предявените искове. Излага доводи, че същите са допустими, но неоснователни.

В отговора на исковата молба се посочва, че в разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 ЗА е посочено, че правоотношенията, с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, сред които са и председателите на държавни агенции, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка. Посочва се, че по приложението на чл. 19а, ал.

2, вр. чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА била създадена задължителна съдебна практика, която сочи, че основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗА е специално, поради което когато се прилага заедно с друго, се явява определящо. При прилагането му не било необходимо да се излагат мотиви, поради което на съдебен контрол подлежало единствено дали освободеният служител е заемал длъжност, посочена в ЗА, и дали е освободен от оправомощен за това орган - решение по гр. дело № 3982/2016 г., четвърто г. о., ВКС и по гр. дело № 408/2010 г., четвърто г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4, т. 7 от ЗДАНС, пълномощията на председателя и на заместник-председателите на Агенцията се прекратявали предсрочно при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на агенцията, като прекратяването се извършвали при спазване на реда, определен с разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗДАНС - с решение на МС и по предложение на председателя на агенцията.

Ответната страна развива, че от съдържанието на текстовете на чл. 19а, ал. 2 от ЗА и чл. 8, ал. 4, т. 7 от ЗДАНС, било видно, че те можели едновременно да се прилагат, когато били налице специално основание за прекратяване на правоотношението на зам.- председател на ДАНС по целесъобразност, за да се обезпечи провеждането на единната държавна политика в конкретната сфера на обществени отношения, като ответникът оспорва, че нормата на чл. 8, ал. 4, т. 7 от ЗДАНС представлявала „дисциплинарно уволнение“ по смисъла на ЗДАНС. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 5 ЗДАНС трудовите правоотношения на заместник – председателите на ДАНС се прекратявали с решение на МС по предложение на председателя на агенцията, като законът не въвеждал конкретни реквизити за съдържанието на решението, включително нямало изискване то да съдържа мотиви. Законодателят бил предвидил тази възможност, за да обезпечи провеждането на единната държавна политика при осъществяването й в съответната сфера на обществени отношения - тази по защита на националната сигурност, чрез органите на изпълнителната власт с правомощия да провеждат съответната държавна политика.

Поради изложеното ответникът счита, че чл. 8 от ЗДАНС се явявал специална разпоредба, която императивно уреждала основанията за прекратяване правоотношенията на заместник-председателите на ДАНС. Тя уреждала и основанията за предсрочно прекратяване на правоотношението от органа по назначаването, какъвто бил и настоящият случай, при който МС 4 предсрочно освободил заместник- председателя на ДАНС – ищец в настоящия процес. Развива се, че в чл. 8 от ЗДАНС не се съдържала изрична препратка към други уредби, респективно Министерският съвет бил оправомощен да прекратява предсрочно правоотношенията на заместник- председателите на ДАНС само в изброените в чл. 8 хипотези. В този смисъл текстът на чл. 19а, ал. 2 на ЗА намирал приложение за тълкуване на основанието на чл. 8, ал. 4, т.