Решение № 163 от 24.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Варна, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Наказателно дело за възобновяване № 20233000600328 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.380 от НПК, вр.чл.70-73 ЗАНН, и е образувано по искане на Апелативна прокуратура Варна за възобновяване на АНД № 818/2023 г. на Районен съд Варна.

В предложението, поддържано от вносителя в съдебно заседание пред въззивната инстанция, се твърди необходимост от възобновяване на административно-наказателното производство на основание чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН. Лицето, срещу което е било водено това производство – Й. Ж., и процесуалният му представител – адвокат К. К., считат, че не са налице основания за възобновяване.

След съобразяване с фактите, изложени в предложението за възобновяване, материалите от досието на делото, и относимите правни норми, съставът на апелативния съд счита, че то не може да бъде уважено.

Делото срещу Й. Ж. се е разглеждало по Особените правила в Г лава ХХVIII НПК "Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание".

С постановлението по чл.375 от НПК Ж. е бил обвинен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“, пр.2 от НК – за това, че на 17.10.2022 г. в гр.Варна, при управление на товарен автомобил, е нарушил чл.40, ал.1 и 2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на 1

Румяна Константинова, като след деянието направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалата. Предвид наказуемостта по приложимия материален закон – лишаване от свобода до две години или пробация, и формата на вина – непредпазливост, държавното обвинение излязло с предложение обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

С решение № 465/23.03.2023 г. по АНД № 818/23 г. на Районен съд Варна, обвиняемият бил признат за невиновен в извършването на инкриминираното деяние. Съдът не е уточнил при наличието на коя от четирите хипотези, предвидени в нормата на чл.304 от НПК, оправдава Ж., но видно от мотивите е приел за недоказано по безспорен и категоричен начин, той да е извършил вмененото му престъпление.

Срещу оправдателното решение не е подаден протест, респ. първоинстанционното производство не е било проверено по въззивен ред, при което на 08.04.2023 г. постановеното по него решение е влязло в сила с последиците на окончателен съдебен акт, тъй като е извън предмета на касационното обжалване.

Предвиденият в закона способ за контрол на влезлите в сила решения, постановени по реда на чл.378, ал.4 от НПК, е възобновяването на дела, което само е посочено като правна възможност в чл.380 НПК, но при пълна липса на процедурни правила. Последната норма не предвижда включително дори основанията за такъв вид възобновяване, нито препраща към други аналогични разпоредби в Наказателно процесуалния кодекс, а единствено сочи, че предложението се разглежда по реда и в сроковете, определени в Закона за административните нарушения и наказания , от което следва, че проверката се извършва по правилата за възобновяване на административно наказателните дела по същия закон. Тези правила са уредени в чл.70-73 от ЗАНН, а в частност основанията, при наличието на които съответните актове подлежат на възобновяване, са изчерпателно изброени в чл.70, ал.2, т.1-8 ЗАНН. Сред тях вносителят на предложението се е спрял на основанието в чл.70, ал.2, т.5, относимо в случаите, при които деянието, за което е приключило административно наказателното производство, съставлява престъпление.

Правилният прочит на тази разпоредба, историята на нейното въвеждане - първоначално като чл.70, б.“д“ от ЗАНН /изменение, направено със Закона за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс, ДВ бр.63 от 2017 г./, мотивите към съответния законопроект, взаимовръзката й с направените едновременно други изменения в ЗАНН и НПК, както и съдебната практика, недвусмислено сочат, че идеята и целта на законодателя е била да отдаде и гарантира приоритета на наказателното над административно наказателното производство, с цел елиминиране на последиците от нарушаването на забраната non bis in idem по чл. 4, § 1 от 2

ЕКПЧ, при колизия между административно-наказателната и наказателната отговорност. С измененията в НПК и ЗАНН, обн. в ДВ бр.63/2017 г., в сила от 5.11.2017 г., е изградена система от мерки за преодоляване на двойната наказателна репресия чрез степенуване на отговорността и реализиране на онази, която съответства на нивото на обществена опасност на извършеното деяние.

Очевидно е, че подобна на горната хипотеза в случая не се констатира, и липсват материалноправните предпоставки за възобновяване на административно наказателното производство по АНД 818/2023 г. по описа на РС Варна, тъй като е несъстоятелно да се твърди, че негов предмет е било деяние, счетено първоначално за административно нарушение, а в последствие оказало се престъпление. По настоящото дело не е била налице конкуренция на административно наказателен и на престъпен състав, и прокуратурата изначално е избрала единствено правилния подход, приемайки, че е налице престъпление. Формално правилно е било и решението да се инициира производството по реда на чл.375 и сл. от НПК, но въпросите дали са допуснати в неговите рамки процесуални нарушения, каквито се твърдят в искането за възобновяване, или нарушения на материалния закон, не могат да бъдат поставяни в текущата процедура.

В случая, правилността на първостепенния съдебен акт, е следвало да бъде проверена по реда на инстанционния контрол, в рамките на който въззивният съд би бил компетентен да даде търсените отговори, респ. при констатация за допуснати нарушения – да ги отстрани, или върне делото за ново разглеждане. Но районната прокуратура, след като е внесла предложението по чл.375 от НПК при оскъдна доказателствена наличност, се е дезинтересирала от участие в съдебното производство, вместо да участва активно и при нужда да настоява за ангажиране на нови доказателства, а при произнасянето с оправдателно решение, не е сторила нужното да инициира въззивна проверка. Едва след влизането в сила на окончателния съдебен акт, и както е видно, след инициатива на пострадалата, се предприема търсене на защита в настоящото производство, което обаче не предоставя същите възможности за апелативния съд, който е ограничен от законодателя в рамките единствено на процедурата по ЗАНН.

А основание по този закон не е налице – нито посоченото в предложението, нито някое от визираните в останалите седем точки на чл.70, ал.2 други хипотези, което да се отнесе, дори и по аналогия, към казуса, поставен с предложението за възобновяване на апелативната прокуратура. В сила е приключило в една инстанция, и непроверено за законосъобразност и правилност решение, което ползва лицето, срещу което е постановено, това решение не е резултат от престъпления, свързани с доказателствата или компетентните органи, ангажирани по произнасянето му, наличието на извършено престъпление е било посочено още с внасянето на постановлението по чл.375 от НПК от районната прокуратура, и не са налице новооткрити обстоятелства или доказателства с решаващо значение. Дали 3 съдията в районния съд е приложил закона, който е трябвало да бъде приложен, е материално правен въпрос по законосъобразността, който стои извън тясното специфично приложно поле на чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН, към което случаят не е относим, а той не се обхваща и от останалите хипотези, при които, съгласно чл.70 от ЗАНН, се възобновяват административно наказателните производства.

По изложените съображения настоящият състав на Апелативен съд Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на Апелативна прокуратура Варна за възобновяване на АНД № 818/2023 г. на Районен съд Варна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4