Решение № 2816 от 27.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2816 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. К. като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20251100514190 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от Е. Д. К.- длъжник по изп.дело № 20227810400201 по описа на ЧСИ Г.Д. с рег.№ 781 на КЧСИ срещу: 1/ мълчалив отказ на съдебния изпълнител по посоченото изп.дело по искане на жалбоподателката-длъжник за намаляване на такси и разноски по делото, заявено с молба от 29.09.2025г. и 2/ отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, обективиран в съобщение с изх.№ 12628/30.10.2025г. , съгласно молба-уточнение на предмета на жалбата от 30.03.2026г.

Жалбоподателка – длъжник в изпълнителния процес заявява искане за отмяна на атакуваните актове на съдебния изпълнител като незаконосъобразни. Жалбоподателката обосновава незаконосъобразността на отказа за прекратяване на изпълнителното производство, поради издължаване на вземанията към взискателката, с факта, че от нея е изплатено в пълен размер на взискателката уравнението на дела й, съгласно решението по извършване на делбата. По отношение на подадената от взискателката съделител касационна жалба срещу решението по извършване на делбата твърди, че тя не касае постановеното от съда разпределение на ползването на делбените имоти. Като допълнителен довод касаещ незаконосъобразността на отказа за съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство в молбата –уточнение на жалбата от 30.03.2026г. жалбоподателка се позовава на липса на задължение за нея, тъй като дължимото на взискателката обезщетение за ползването в размер на 350 лв.- месечно и дължимите 1 разноски са заплатени на 25.11.2025г. Що се отнася да незаконосъобразния мълчалив отказ на съдебния изпълнител за намаляване на таксите и разноските по изпълнението, постановен по нейна молба от 29.09.2025г. жалбоподателката твърди, че е налице умишлено антидатиране на документи от съдебния изпълнител с цел да бъде установено просрочие на жалбата й , касаеща тези такси и разноски. Позовава се на решението на СГС под № 6439 от27.10.2025г. по гр.дело № 11543/2025г. , с което изрично е прието, че не подлежат на възмездяване такси и разноски, които не са доказани. Възразява, че не дължи на ЧСИ Г.Д. такси и разноски, които са направени по изп.дело , което е било висящо пред ЧСИ М.Ц. – до прекратяване на последното. С изложените доводи, подробно развити в жалбата и молбата-уточнение към нея от 30.03.2026г. жалбоподателката мотивира искането си за отмяна на обжалваните актове на съдебния изпълнител. Заявява искане за спиране на основание чл.438 от ГПК на изпълнителното производство с молба от 20.03.2026г. Заявява искане за присъждане на разноските, направени за настоящото съдебно производство.

Насрещната страна по жалбата - взискател в изпълнителния процес Б. Д. Ф.-П., оспорва жалбата като неоснователна по доводи, подробно развити в писмено възражение. Поддържа, че жалбоподателката обърква предмета на настоящото изпълнително производство и това- предмет на изп.дело № 862/2025г. отново по описа на ЧСИ Г.Д.. Моли съда да съобрази, че предмет на принудително събиране по настоящото изп.дело №201/2022г. е определеното от съда обезщетение като привременна мярка на делбата, а предмет на изп.дело № 862/2025г. е сумата, присъдена й като уравнение на дела в размер на 80 847,00лв. По уточнението на жалбата, препис от което е редовно връчено на страната по електронната поща на процесуалния й представител на 17.04.2026г., /което редовно връчване от съда е дължимо в изпълнение спазването на императивните норми на чл.8 и чл.9 от ГПК/ - страната не заявява становище в определения от съда срок. Заявява искане за присъждане на разноските за настоящото съдебно производство.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ Г.Д. с рег.№ 781 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата в частта, с която се атакува мълчаливия отказ на съдебния изпълнител за намаляване на такси и разноски по изпълнението, постановен по молба на жалбоподателката- длъжник от 29.09.2025г. е НЕДОПУСТИМА. Нормата на чл.435,ал.1 и ал.2 от ГПК изчерпателно и лимитивно изброява действията и актовете на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от страните в изпълнителния процес. Законовата норма не предвижда правна възможност за обжалване на мълчалив отказ на съдебния изпълнител. Ето защо и жалбата срещу такъв следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

В останалата част на жалба, с която се атакува отказът на съдебния 2 изпълнител да прекрати изпълнителното производство , поради погасяване на вземането на взискателя чрез плащане, който отказ е обективиран в съобщение с изх.№ 12628/30.10.2025г. /л.487 от изп.дело/, съдът приема, че жалбата е допустима. Жалбата е депозирана в срок - отказът е съобщен редовно на жалбоподателката на 07.11.2025г. чрез ССЕВ, съгласно правилото на чл.26,ал.2,предл.последно от Закона за електронното управление, а жалбата е депозирана чрез ССЕВ на 21.11.2025г.- в законоустановения двуседмичен срок по чл.436,ал.1 от ГПК/. Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнителното производство по изп.дело № 201 / 2022г. е образувано по молба на Б. Д. Ф.-П. чрез процесуалния й представител- адв.В. П.- за събиране на дължимите от жалбоподателката-длъжник Е. Д. К. суми по изп.лист от 18.02.2021г., издаден от СГС по гр.дело № 12099/2019г. С изп.лист длъжника Е. К. е осъдена да заплаща на Б. Ф.-П. ежемесечно сума от 350,00лв. срещу ползването на ½ ид.ч. от описания в изп.лист недвижим имот , считано от датата на влизане в сила на съдебния акт по чл.344,ал.2 от ГПК до окончателното приключване на делбеното производство.

От извършената от съда служебна справка бе установено, че срещу постановеното въззивно решение по делбеното дело с рег.№ 3270/ 28.05.2025г. по гр.дело № 11926/2023г. по описа на СГС, 2-ж състав са депозирани касационни жалби от двете страни по делото, поради което не е налице предпоставката на чл.344,ал.2 от ГПК- окончателно извършване на делбата с влязло в сила решение, която е определяща за установяване на крайния момент на дължимостта на вземането , произтичащо от същата правна норма.

Ето защо, към датата на постановяване на настоящото решение, за жалбоподателката- длъжник продължава да съществува задължението по чл.344,ал.2 от ГПК, което е предмет на принудително събиране по изпълнителното дело. Нещо повече, първоначално постановеното определение по чл.344,ал.2 от ГПК по гр.дело № 12099/ 2019г. на СГС е изменено с определение с рег.№ 11988 от 20.06.2025г. по гр.дело № 11926/20123г., като жалбоподателката-длъжник е осъдена да заплаща на взискателката по-голяма ежемесечно дължима сума от 450,00лв до окончателното извършване на делбата, което също е предмет на обжалване.

При така установеното наличие на изпълняемо право , което продължава да съществува до момента на приключване на съдебната делба с влязло в сила решение за извършването й, законосъобразен се явява атакуваният отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство.

Плащането на сумата от 80 847,00лв., с което от жалбоподателката-длъжник с молбата й от 10.09.2025г. /л.428 от изп.дело/ е мотивирано искането за прекратяване на изпълнителното производство , поради плащане на дълга, е ирелевантно към предмета на принудително изпълнение по изпълнителното дело. Плащането на тази сума има правно значение за погасяване на дълга на жалбоподателката към взискателката за уравнението на дела във връзка с извършването на делбата, но тя няма погасителен ефект към продължаващите 3 да съществуват ежемесечни задължения на жалбоподателката-длъжник, произтичащи от определението на съда по чл.344,ал.2 от ГПК.

С оглед изложените мотиви съдът приема, че жалбата в частта, с която се атакува отказът на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. При установената частична недопустимост, съответночастична неоснователност на жалбата, съдът приема, че обусловеното от допустимостта /основателността на жалбата искането по чл.438 от ГПК – за спиране на изпълнителното производство следва да бъде оставено без уважение.

С оглед изхода на делото жалбоподателката дължи на насрещната страна по жалбата разноските, направени от последната в настоящото съдебно производство в размер на 400,00лв. /204,52 евро/ - адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е. Д. К.- длъжник по изп.дело № 20227810400201 по описа на ЧСИ Г.Д. с рег.№ 781 на КЧСИ в частта, с която се атакува мълчалив отказ на съдебния изпълнител по посоченото изп.дело по искане на жалбоподателката-длъжник за намаляване на такси и разноски по делото, заявено с молба от 29.09.2025г. .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Е. Д. К. длъжник по изп.дело № 20227810400201 по описа на ЧСИ Г.Д. с рег.№ 781 на К Ч С И в частта, с която се атакува отказът на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, обективиран в съобщение с изх.№ 12628/30.10.2025г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.438 от ГПК, заявено от Е. Д. К. длъжник по изп.дело № 20227810400201 по описа на ЧСИ Г.Д. с рег.

№ 781 на КЧСИ с молба от 20.03.2026г.- за спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело, като неоснователно.

ОСЪЖДА Е. Д. К. да заплати на Б. Д. Ф.-П. разноски за настоящото съдебно производство в размер на 400,00лв. /204,52евро/.

Решението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му. В останалата част решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5