Определение № 30756 от 25.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30756 гр. С., 25.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110103714 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от К. В. срещу Р. Е. З., А. И. З. и М. И.

З. иск за делба на следните недвижими имоти – УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, адрес на поземления имот: с. Р., Община Т., Област Л., ул. „*********“ № 52, площ 864 кв. м, трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Ниско застрояване /до 10 м/“, стар идентификатор - няма, номер по предходен план 64, съседи: поземлени имоти с кадастрални идентификатори *** , ***, ***, ***,

***, ведно с построените в имота сгради: СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 107 кв.м, брой етажи: 2, предназначение: ВИЛНА СГРАДА - еднофамилна, съседи - *** и СГРАДА с идентификатор ***, застроена площ - 10 кв. м /десет квадратни метра/, функционално предназначение - ГАРАЖ, брой етажи- 1, съседи - ***; и

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, адрес на обекта в гр. С., Район *********, ж.к. „*********-3“, бл. *********, вх. „Б“, ет. 2, ап. 39, тип жилище, апартамент - в жилищна сграда, бр. нива 1, площ 45.24 кв. м, заедно с прилежащото към него ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 7 с площ 1,97 кв.м. и 3,118% идеални части от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект: самостоятелни обекти с идентификатори ***, ***,

***, ***, а съгласно документ за собственост –

АПАРТАМЕНТ № 39, находящ се в град С., ж.к. „*********-3“ в блок № ********* „а“, вход „Б“, на II етаж, състоящ се от: една стая, кухня и други сервизни помещения, застроен на 45.24 кв. метра, при съседи: изток - градина, запад - aп. № 40, север коридор, юг - стена, заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 7 с полезна площ 1.98 кв. м., при съседи: изток - мазе № 33, запад - абонатна, севервъншна стена, юг-коридор, заедно с 3.118 % идеални части от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху мястото.

Ищцата К. В. твърди, че е родена на 25.09.2000 г. в гр. Р., И., от връзката на наследодателя И. Г. З. с ЕГН **********, починал на 15.10.2025 г. в гр. С., с майка й Т.

П. В. с ЕГН **********. Тъй като по време на раждането бащата на ищцата бил в брак с друга жена - ответницата Р. Е. З., от която имал двама сина - ответниците А. И. З. и М. И. З., същият, целейки да избегне опетняване на доброто си име и това на 1 семейството си, отказал да припознае формално ищцата за своя дъщеря. Въпреки че впоследствие и до края на живота си контактувал с нея и я подпомагал фактически и финансово, поради натиск от синовете си припознаването така и не се случило до смъртта му. Поради това ищцата предявила иск за установяване на произход от бащата, по който било образувано гр. дело № 1133 по описа за 2026 г. на Софийски градски съд.

Бракът между наследодателя И. Г. З. и ответницата Р. Е. З. бил сключен на 10.07.1968 г. и прекратен чрез развод по взаимно съгласие с влязло в сила Решение № 1336/25.11.2019 г. на Районен съд С.. По време на брака си съпрузите придобили в режим на СИО делбените недвижими имоти. След прекратяване на брака между наследодателя и ответницата Р. З. притежаваните от тях в режим на СИО имоти станали обикновена съсобственост при равни квоти. Съответно след смъртта на наследодателя неговият дял в тази съсобственост бил наследен от децата му. Моли за допускане на делба на процесните имоти при следните квоти: за Р. Е. З. 3/6 ид.ч., и по 1/6 ид.ч. за М. И. З., А. И. З. и К. В..

С исковата молба е направено искане за спиране на делото поради наличие на преюдициален въпрос – установяване на произхода на ищцата от наследодателя И. Г.

З.. Ищцата излага, че черпи правата си като наследник от претенцията си за произход от наследодателя И. Г. З., поради което моли за спиране на делото на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК, до влизане в сила на решението по подадената от ищцата в Софийски градски съд искова молба за установяване на произход от И. Г. З., по която е образувано гражданско дело № 1133/2026 г. на IV брачен състав на СГС.

С отговорите на исковата молба ответниците Р. Е. З., А. И. З. и М. И. З. изразяват становище за недопустимост на иска за делба с доводи, че ищцата няма качеството на наследник на И. Г. З., поради което считат, че не е активно легитимирана да предяви иск за делба на процесните имоти.

От извършените служебно справки се установява, че към настоящия момент е висящо гр. дело № 1133/2026 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, IV бр. състав, образувано по искова молба на К. В. срещу А. И. З. и М. И. З., с която от ищцата по настоящото дело е предявен иск за установяване на бащинство от И. Г. З..

Съдът намира възражението за недопустимост на предявения иск за делба за неоснователно, като аргументите за това са следните:

Съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК, в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Следователно въпросите съсобствени ли са имотите, предмет на дело за делба, между кои лица и каква е частта на всеки съсобственик, са такива по същество на спора, а не относно допустимостта на производството. Следователно, искът е допустим.

Връзката на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК представлява обективна материалноправна зависимост между две спорни правоотношения, при която съдебното установяване на едното (обуславящо) правоотношение пряко определя допустимостта или основателността на претенцията по другото (обусловено) производство.

Искът за установяване на произход от бащата, предявен след смъртта му срещу неговите наследници има пряко обуславящ характер спрямо съдебната делба на оставеното от наследодателя имущество поради следните причини:

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части.

2

Съдебното решение по иска за произход установява биологичната връзка с обратно действие (ex tunc – от момента на раждането), поради което признатото за дете лице придобива качеството на законен наследник към момента на открИ.е на наследството.

В първата фаза на съдебната делба съдът е длъжен с решението по допускане на делбата изрично и със сила на пресъдено нещо да определи кои са съделителите, кои са делбените имоти и какъв е размерът на дела на всеки един от тях. Докато въпросът за произхода не бъде разрешен с окончателен съдебен акт, остава неизвестно дали ищецът е част от кръга на съделителите.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В задължителната съдебна практика, установена с Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че наличието на висящ преюдициален спор е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. Делбеният съд е длъжен служебно да спре производството, независимо дали страните са направили искане за това или са се противопоставили.

Постановяването на съдебно решение по същество при наличие на основание за спиране води до процесуална недопустимост на постановения съдебен акт.

В разглежданата хипотеза искът за установяване на произход е предявен преди иска за съдебна делба. Това обуславя начална висящност на преюдициалния процес към момента на образуване на делбеното дело, като според практиката на ВКС обусловеното дело подлежи на задължително спиране независимо от това кое от двете дела е заведено по-рано. Съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права.

Такива са споровете за собственост, произход, осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за действителност на завещания, както и за възстановяване на запазена част. Споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се решават не само в делбеното производство. В съдебната практика и в правната доктрина няма колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство преди предявяване на иска за делба. В тази хипотеза, поради обуславящия му характер, съдът следва да спре делбеното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по иска, имащ за предмет спор от кръга на предвидените в чл. 343 ГПК. Когато преюдициалният иск е родово подсъден на окръжен съд, районният съд по делбата няма компетентност да го реши съвместно и е задължен да спре делбеното производство на основание чл. 229, ал. 1, т.

4 ГПК до приключването му.

С оглед на гореизложеното, производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. дело № 3892/2024 г. по описа на СГС, ГО, I-23 състав, което се явява преюдициално по отношение иска за делба.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр. д. № 3714/2026 г. по описа на СРС, 119 състав, до приключване на производството по гр. дело № 1133/2026 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, IV бр. състав с влязъл в сила съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Да се изиска справка от Софийски градски съд, ГО, IV бр. състав за движението на гр. дело № 1133/2026 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, IV бр. състав, както и заверен препис от постановен краен съдебен акт с данни за влизането му в сила, след три месеца, считано от влизане на настоящото определение в сила.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4