Определение № 244 от 06.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 244 гр. София, 06.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело № 20251110144072 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявени са осъдителни искове по чл. 233, ал. 1, изр. II от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД от А. Т. А. срещу „Бекстейдж-Т Ц“ ЕООД за заплащане на сумата 5385,00 лева/2753,31 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди по констативен протокол от 26.06.2025 г., настъпили по време на ползването на имот в гр. София, ул. „************, съгласно договор за наем от 28.08.2024 г., и сумата 3600,00 лева/1840,65 евро – неустойка по чл.30, ал.1, б. „а“ от договор за наем от 28.08.2024 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на искова молба до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за наем, по който в качеството на наемодател е предал на ответното дружество, като наемател, недвижимия имот за възмездно ползване срещу месечен наем от 1800 лв. за срок от 12 м. При предаването е подписан приемо-предавателен протокол за състоянието на вещта. Преди да изтече срока на договора, на 02.06.2025 г. ищецът получил електронно съобщение от ответника, че ще напусне апартамента, а на 26.06.2025 г. изпратил на адреса свой представител за получаване на ключовете и подписване на приемо-предавателен протокол.

Ответникът отказал да подпише протокол-опис и предал ключовете. Констативен протокол е съставен от представителя на ищеца и свидетел, в който са описали състоянието на имота и щетите, за които ищецът претендира обезщетение.

Оценява щетите на сумата 7185 лв., от която е приспаднал 1800 лв. – гаранционен депозит, даден от ответника при сключване на договора за наем.

Ответникът е поканен да възстанови сумата, като първоначално в електронна кореспонденция било постигнато решение чрез взаимни отстъпки, но така и не е сторено плащане. Ищецът претендира и уговорената в чл.30, ал.1, б. „а“ договора неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

Ответникът оспорва исковете с доводи, че уведомен за претенцията е предложил да се посети жилището, в т.ч. да се извършат необходимите СМР, но не е получил съдействие от ищеца. Оспорва описаните щети да са настъпили по време на ползването на наетия имот от негови действия или бездействия.

Твърди, че част от щетите са съществували при настаняване в имота или са некачествено изпълнени ремонтни дейности – счупена ревизионна плочка в банята, паднала върху тоалетната чиния, за които веднага е уведомил наемодателя, която той не е поправил. Относно щетите – „силно надраскания естествен паркет на множество места и „дълбоки изгнили и потъмнели петна по 1 паркета“, ответникът оспорва да са причинени от него. Паркетът е бил стар с видими следи от употреба при настаняванет, което е отразено и в приемопредавателния протокол. Поддържа, че след освобождаването на имота няма информация какво е правено или кой е влизал в него, и твърди, че при изнасянето стените са били в нормално състояние за жилище и без увреждания; а за холната маса - повърхността на масата била надраскана и със следи от топли съдове още при настаняването, а единственото петно, което останало от ползването на ответника били от чаша с чай, за което наемодателят е уведомен и строителната фирма „Катани Инженеринг“ за сметка на наемателя е изработила и монтирала чисто нова повърхност. Намира, че ако ищецът представя снимки с увреждания, то те са или стари снимки, или новата повърхност е била впоследствие отстранена, а по-голяма част от твърдените щети представляват естественото, нормално, износване на вещите, за които не се носи отговорност от страна на наемателя. Твърди се, че в деня на напускане на жилището не е канен да подпише приемо-предавателен протокол. Оспорва наличието на покана за плащане на неустойката за неспазено предизвестие; както и предпоставките за начисляването й, евентуално обезщетение би могло да се претендира само за неспазената част от срока. Оспорва съставения от ищеца констативен протокол.

Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва:

По иска по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД – ищецът трябва да установи сключен между страните договор за наем, предал държането на наемната вещ на ответника; през време на ползването на наетата вещ са причинени от наемателя процесните щети, размер на исковете, за което се указва, че не сочи доказателства. Ответникът следва да установи наведените фактически твърдения, че щетите се дължат на причина, за която не отговаря или че е заплатил претендираните парични вземания, за което се указва, че не сочи доказателства.

По иска по чл. 92, ал.1 от ЗЗД ищецът трябва да установи претенцията си по основание и размер, съобразно посоченото в искова молба, в т.ч. неустойката е уговорена чрез конкретна клауза в договора, сключен между страните; да е налице договорно неизпълнение, за което е уговорена, респективно е противоправно и виновно, и за което предварително е уговорена сума, която длъжникът ще дължи. За разлика от фактическия състав на обезщетението за вреди, този на неустойката не изисква доказване на причинна връзка и вреди.

При установяване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираното парично вземане, за което не сочи доказателства.

Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен договор за наем от 28.08.2024 г. за имот в гр. София, ул. „************, по който наемодателят ищец е предал държането на вещта на наемателя ответник, даден е гаранционен депозит от 1800 лв.; на 02.06.2025 г. ищецът получил електронно съобщение от ответника, че ще напусне апартамента, а на 26.06.2025 г. е фактически сторено.

Представените от страните документи и ел. кореспонденция подлежат на допускане. Искането по чл. 164 от ГПК на ответника е допустимо и относимо при условията на чл. 156 от ГПК и чл. 159, ал.2 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

2

УКАЗВА на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това покъсно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените от страните документи и електронна кореспонденция на хартиен носител като писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит трима свидетели на ответника, при режим на призоваване, от които Х В К за установяване на посочените обстоятелства в отговор на искова молба, и втори и трети свидетел, при условията на чл. 159, ал.

2 от ГПК, измежду посочените три лица – Д Ц М Ч А П.

УКАЗВА на ответника, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да посочи вторият и третият свидетел, който желае да бъде разпитан; адрес на свидетеля Х К; както и да внесе по сметка на СРС депозит за всеки един свидетел – сумата 40,00 лева/20,45 евро, или общо 120,00 лева/61,36 евро, и представи платежния документ по делото, с вписано основание на плащане – номера на делото. При неизпълнение на указанията в цялост и в срок доказателството не се събира.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.

Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.03.2026 година от 10,00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и препис на отговор на искова молба, с приложенията, чрез пълномощник.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3