Решение № 1277 от 23.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1277 гр. В. 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20263110203919 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на В. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Д.Ч. обл. В. ул. „С.“ № 3, подадена чрез пълномощника му адвокат В. Ш. от Адвокатска колегия – В. със съдебен адрес: гр. В. ул. „А.К.“ № 15, против Наказателно постановление № 26-0460-000479 от 07.07.2026 г., издадено от ВПД началник група в П. Районно управление – З.П. при Областна дирекция на МВР – В. с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140, ал.

1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255.65 евро (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента), равняващи се на 500.01 лева, и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

В жалбата се излагат подробни съображения за материална незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят поддържа, че не е собственик на управлявания товарен автомобил, а го е ползвал като служебен, като нито той, нито собственикът са знаели или са били уведомени за извършеното служебно 1 прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство по реда на чл.

143, ал. 10 от ЗДвП. Позовава се на задължителната съдебна практика, установена с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, според която липсата на уведомяване на собственика изключва вината на водача и съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, както и да му присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения процесуален представител адвокат Ш., който поддържа жалбата на изложените в нея основания, не ангажира допълнителни доказателства и моли наказателното постановление да бъде отменено, като претендира присъждане на направените разноски съобразно представен договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна – П. Районно управление – З.П. при ОДМВР – В. редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. С писмени бележки с вх. № 77161 от 02.10.2026 г. и със съпроводителното писмо при изпращане на преписката оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.05.2026 г. около 12:23 часа в гр. В. в района на с. о. „А.М.“, по ул.

„Я.С.“ в посока ВСУ „Ч.Х.“, пред магазин „Стармаркет“ (до № 133), жалбоподателят С. управлявал товарен автомобил марка „Д. модел „Д.“, с регистрационен номер **, собственост на Веселин Костадинов Николов.

Автомобилът бил с поставени на определените за целта места регистрационни табели.

Движещият се автомобил бил спрян за проверка от полицейски наряд в състав мл. инспектор П. И. П. – командир на отделение при П. РУ – З.П. при ОДМВР – В. (актосъставител) и мл. инспектор С.А.А. При извършената служебна проверка в Автоматизираната информационна система (АИС) на 2

МВР контролните органи установили, че регистрацията на управлявания товарен автомобил е служебно прекратена, считано от 03.02.2026 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, въз основа на автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд поради липса на сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На място актосъставителят съставил срещу жалбоподателя С. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3332353 от 14.05.2026 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП. С акта като доказателства били иззети СУМПС № 285924783, СРМПС част ІІ № 014430206 и два броя регистрационни табели с № **. Актът бил предявен на водача и подписан от него без възражения. На същата дата, 14.05.2026 г., била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0460-000157 по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП за временно отнемане на СУМПС.

Тъй като в деянието били констатирани признаци на престъпление по чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), с Мотивирана резолюция № 260460-М000053 от 14.05.2026 г. на началник група при П. РУ – З.П. административнонаказателното производство било прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, а материалите били изпратени на Районна прокуратура – В. където била образувана преписка с вх. № 8479/2026 г. (ЗМ № 203/2026 г. по описа на П. РУ при ОДМВР – В.).

С Постановление от 18.06.2026 г. по преписка № 8479/2026 г. прокурор при Районна прокуратура – В. отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК поради липса на извършено престъпление от субективна страна и прекратил преписката, като изпратил материалите на наказващия орган за преценка относно реализиране на административнонаказателна отговорност. В постановлението на прокурора изрично е прието, че водачът В. А. С. не е знаел, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена, като липсват доказателства и собственикът на автомобила да е бил редовно уведомен за дерегистрацията.

От приобщената справка от Гаранционния фонд и писмените материали по преписката се установява, че до собственика на автомобила Веселин Николов е било генерирано и изпратено Уведомление № 048457 от 04.01.2026 г. по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането (КЗ), но по делото липсват 3 каквито и да било доказателства (обратна разписка или известие за доставка), удостоверяващи връчването и получаването на това уведомление от собственика. Липсват и доказателства собственикът да е уведомяван от органите на МВР по реда на чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на 03.02.2026 г., нито че е узнал за този факт по какъвто и да е друг начин.

Установява се също, че непосредствено след проверката, още на 14.05.2026 г. в 13:55 часа, за автомобила е сключена нова Застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/07/126001665361 в „ЗД е.“ АД с валидност на покритието от 14:10 часа на 14.05.2026 г. до 23:59 часа на 13.05.2027 г., след което в АИС на МВР регистрацията на автомобила е била служебно възстановена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

След получаване на прокурорското постановление, на 07.07.2026 г. ВПД началник група в П. РУ – З.П. при ОДМВР – В. издал обжалваното Наказателно постановление № 26-0460-000479, с което ангажирал административнонаказателната отговорност на В. А. С. на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Така описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУАН серия GA № 3332353/14.05.2026 г., ЗППАМ № 26-0460-000157/14.05.2026 г., Мотивирана резолюция № 26-0460М000053/14.05.2026 г., Постановление на РП – В. от 18.06.2026 г. по преписка № 8479/2026 г., Застрахователна полица № BG/07/126001665361, Докладна записка рег. № 460р-10911/18.05.2026 г., писмо рег. № 460р-11004/19.05.2026 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 365з-7399/04.09.2025 г. на директора на ОДМВР – В. както и материалите по ЗМ № 203/2026 г. Събраните писмени доказателства са последователни, безпротиворечиви и кореспондират напълно помежду си, поради което съдът ги кредитира с пълно доверие.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна – 4 адресат на санкционния акт, срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, пред компетентния съд и в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 29.08.2026 г., а жалбата е депозирана на 02.09.2026 г.).

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът констатира, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица от системата на МВР съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б“ и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и т. 1.3.3, т. 2.2 и т. 3.9 от Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Производството е проведено при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като след прекратяването му за проверка на престъпен състав и последвалия прокурорски отказ, наказващият орган законосъобразно е продължил производството по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Актът за установяване на нарушението и наказателното постановление съдържат изискуемите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити и описват фактическите обстоятелства в достатъчна степен, гарантираща правото на защита на наказаното лице.

Наказателното постановление обаче е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП въвежда забрана за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на моторни превозни средства, които не са регистрирани или нямат поставени табели с регистрационен номер на определените места. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП предвижда административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца до 1 година и глоба от 200 до 500 лева (съответно 102.26 до 255.65 евро) за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

В конкретния казус безспорно е установено от обективна страна, че на посочените дата и час жалбоподателят С. е управлявал товарен автомобил по отворен за обществено ползване път, като към този момент в информационната система на МВР регистрацията на автомобила е била отразена като служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, 5 считано от 03.02.2026 г., поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“.

За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на водача обаче, е необходимо деянието да бъде съставомерно не само от обективна, но и от субективна страна, тоест да е извършено виновно съгласно чл. 6 от ЗАНН – умишлено или по непредпазливост (чл. 7, ал. 1 от ЗАНН).

Вината в административнонаказателния процес не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от наказващия орган.

По въпроса за съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП при служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е постановено Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, което има задължителна сила за съдилищата. Съгласно диспозитива на тълкувателния акт: „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.

143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“

В мотивите на задължителното тълкувателно постановление върховните съдии изрично приемат, че прекратяването на регистрацията на основание чл.

143, ал. 10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона, а се извършва служебно след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд.