Определение № 36287 от 10.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36287 гр. София, 10.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110121235 по описа за 2024 година

Производството е на основание чл.23, ал.2 ГПК .

С писмено „искане” , вх. № 243483/26.07.2024г. до съда пълномощникът на ищeца Б.

Х. Б. – адвокат К. Г. е предявил процесуална молба председателят на 68-ми състав при СРС „да се отведе от разглеждането на настоящото дело”.

Молбата за отвод е обоснована с изразените от адвоката на ищеца в т.нар. искане, вх. № 243483/26.07.2024г. твърдения за „категоричен уклон на съдебния състав в полза на издателя на заповедта , а именно Министърът на младежта и спорта (който според първоинстанционният съд е „легитимният” ответник по спора)”, поради което у ищеца и у неговия адвокат се „поражда основателно съмнение , че Съдът ще отсъди в полза на ответника-работодател, представляван от особен представител по настоящото дело (по искане на самия ищец и по нареждане на СГС, а не по усмотрение на СРС-б.с.) ... понеже издателят на заповедта няма да бъде част от процеса и Съдът един вид е възможно да „подсили” и без това по–силната страна в ТПО” (правописа и словореда на автора на цитатите са запазени и цитирани точно, подчертаванията са на съда- б.с.).

В разглежданото т.нар. искане, вх. № 243483/26.07.2024г. на адвокат Гоьшев изрично е обяснено следното : „Тъй като това становище на Съда (за недопустимост на предявения иск против процесното училище – б.с.) няма да се сбъдне , с оглед задължителността на определението на СГС, както се каза – ние имаме съмнение, че Съдът не е безпристрастен и ще отсъди в полза на ответника-работодател, за да „защити” Министерството на младежта и спорта , макар и неучастващо в процеса , но чийто министър е издател на процесната заповед” (правописа и словореда на автора на цитатите са запазени и цитирани точно , подчертаванията са на съда- б.с.).

Становището на лицето Гоьшев за „обективна липса на безпристрастност на съдебния 1 състав” по гр.д. № 21235/24г. по описа на СРС, 68 състав в

243483/26.07.2024г. е обосновано и с твърдения за : т.нар. искане, вх. №

1) „писането с главни букви от съдебния състав в знак вероятно на акцентиране и натъртване н а МИНИСТЪРА/МИНИСТЕРСТВОТО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА” и „насочване вниманието с главни букви към правилната според състава ПРОЦЕСУАЛНА ЛЕГИТИМАЦИЯ” (правописа и словореда на автора на цитатите са запазени и цитирани точно, подчертаванията са на съда - б.с.)

2) несъобразяване със „специалната разпоредба на чл.359 от КТ” , според която по трудово-правни искове не се внася държавна такса;

3)нанесена „обида за адвокатурата” поради „наричането” на „особен представител” (като процесуална фигура, регламентирана в чл.29,ал.4 ГПК , а не както конкретно лицеадвокат- б.с.) „произволно избран адвокат” и „подлагане на предварително съмнение неговата защита за работодателя , тъй щото бил назначен от други субекти, а не от Министъра” (правописа и словореда на автора на цитатите са запазени и цитирани точно, подчертаванията са на съда- б.с.)

В по-голямата част от съдържанието на т.нар. искане, вх. № 243483/ 26.07.2024г. на лицето Г. е цитирана практика на СЕС и

ЕСПЧ , според която : „личната безпристрастност (на съдията – б.с.) се предполага до доказване на противното”, но „когато има съмнения за предубеденост на даден съдия, той трябва да си даде отвод”, както и , че „правосъдието трябва не само да бъде раздадено , но и да се види,че е извършено” , защото „залогът е доверието , които съдилищата в едно демократично общество трябва да вдъхват на обществото”.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ като прецени фактите , посочени като основания на искането за отвод, съпоставени с удостоверените по делото обстоятелства и с процесуалните предпоставки , предвидени в чл.22,ал.1,т.6 ГПК, както и процесуалните действия , осъществени по настоящото гр.д. № 21235/2024г., НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО :

І. ОТНОСНО КОМПЕТЕТНИЯ СЪД ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ОТВОД :

Според разпоредбата на чл.23,ал.2 ГПК съдът решава въпроса за отстраняването при участието на съдията, за когото е направено искането. Следователно в конкретния случай компетентен да се произнесе по предявения отвод е Председателят на 68-ми състав при СРС..

ІІ. ОТНОСНО ОБЕКТИВНИТЕ ФАКТИ ПО ГР.Д. № 21235/ 2024г.:

Настоящото гр.д. № 21235/2024г. по описа на СРС , 68 състав е образувано по конститутивен иск по чл.358, ал.1, т.1, предл.2 КТ , предявен от ищеца Б. Х. Б., представляван от пълномощника му адвокат К. Г., против ответника С.У.” – ГРАД СОФИЯ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка”, наложено на ищеца в качеството му 2 на изпълняващ длъжността „директор” на посоченото училище със заповед № РД-09171/11.03.2024г. на МИНИСТЪРА НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА.

В исковата молба се съдържа изрично искане да бъде назначен особен представител по чл.29,ал.4 ГПК на посочения от ищеца ответник С.У.” – ГРАД СОФИЯ , въпреки че издател на оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” е М.М.С.

Допълнително с писмена молба , вх. № 123908/15.04.2024г. пълномощникът на ищеца – адвокат Г. е представил на съда копия от съдебни актове на Старозагорския районен съд и на Пловдивския окръжен съд , от които се установява, че практиката да се посочват като ответници ръководени от ищците ведомства , които не са издали оспорваните дисциплинарни заповеди, като им се назнават служебно особени представители по чл.29,ал.4 ГПК, е прилагана от адвокат Г. и по други съдебни дела , които са идентични с настоящото гр.д. № 21235/2024г. по описа на СРС , 68 състав.

СРС, 68 състав с разпореждане № 64201/30.04.2024г. по настоящото гр.д. № 21235/2024г. е ВЪРНАЛ ИСКОВАТА МОЛБА.

Според подробно обоснованото теоретично становище на СРС, 68 състав в мотивите на разпореждането

№ 64201/30.04.2024г. (за връщане на исковата молба-б.с.) конститутивният иск за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” следва да се предяви срещу органа на дисциплинарна власт по чл.192 КТ , който е издал оспорваната заповед, чиято отмяна се иска , тъй като дисцплинарното правоотношение е възникнало между наказания служител (ищецът) и дискциплинарно наказващия орган , а не с работодателя по чл.61,ал.2 КТ на ищеца. По този начин обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение по иска по чл.358, ал.1, т.1, предл.2 КТ ще бъде дисциплинарно наказващия орган, който е издал оспорваната дисциплинарна заповед (а не работодателят по чл.61,ал.2 КТ , който не е страна по дисциплинарното правоотношение и няма правамощия спрямо ангажирането на дисцплинарната отговорност на ищеца чрез издаване на съответната заповед), както и няма да се стигне до очевидно спорната и неубедителна съдебна практика да се назначава служебно особен представител по чл.29,ал.4 ГПК , който да осъществява процесуална защита на акт (дисциплинарна заповед) на орган , който не го е упълномощил за това и дори не и упражнил правото си да избере процесуалния си представител пред съда , което е основно право на всеки правен субект. Поради това юридически мотивирано становище на СРС, 68 състав предявеният по настоящото гр.д. № 21235/2024. иск по чл.358, ал.1, т.1, предл.2 КТ е НЕДОПУСТИМ, доколкото е предявен не срещу органа , който е издал оспорената дисциплинарна заповед , а срещу работодателя по чл.61,ал.2 КТ , който няма никаво отношение към дисциплинарната власт спрямо ищеца , съответно няма и процесуална легимация да отговаря по такъв иск, а процесуалната легимация е абсолютна положителна предпоставка за възникването и съществуването на правото на иск , т.е. за допустимостта на иска.

СГС ,ЧЖ-ІV-А състав с въззивно определение № 11673/25.07.2024г. по ч.гр.д. № 6554/2024г. е ОТМЕНИЛ разпореждането за връщане на исковата молба и е ВЪРНАЛ 3 делото в СРС за продължаване на процесуалните действия по разглеждането му с НАЗНАЧАВАНЕ НА ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ПО ЧЛ.29,АЛ.4 ГПК на ответника С.У.” – ГРАД СОФИЯ.

Видно от мотивите на въззивното определение № 11673/25.07.2024г. по ч.гр.д. № 6554/2024г. на СГС ,ЧЖ-ІV-А състав, за да отмени разпореждането за връщането на исковата молба и да върне делото в СРС за служебно назначаване на особен представител по чл.29,ал.4 ГПК на посочения от ищеца ответник , въззивният състав на СГС е възприел становището на пълномощника на ищеца – адвокат Г., изразено в исковата молба и в частната жалба, вх. № 149827/08.05.2024г., като е преценил , че в казуси като разглеждания следва да се приложи „ТР № 1/30.03.2012г. по т.д. № 1/2020г. на ВКС, ОСГК” ,цитирано двукратно , въпреки че не е ясно кое е това решение , долкото не може да бъде постановено тълкувателно решение през 2012г. по тълкувателно дело от 2020г. , т.е. осем години по-рано от образуването на тълкувателно дело.

В мотивите на въззивното определение № 11673/25.07.2024г. по ч.гр.д. № 6554/2024г. на СГС ,ЧЖ-ІV-А състав не са обсъдени основните юридически доводи на СРС, 68 състав , изразени в мотивите на обжалваното разпореждане № 64201/ 30.04.2024г., поради което не се установява в какво се състои тяхната неправилност според въззивния съдебен състав.

Преди делото да бъде върнато в СРС с писмено искане, вх. № 243483/26.07.2024г. пълномощникът на ищeца Б. Х. Б. – адвокат К. Г. е предявил процесуална молба председателят на 68-ми състав при СРС „да се отведе от разглеждането на настоящото дело”.

Съдържанието на искане, вх. № 243483/26.07.2024г. е подробно представено в началната част от мотивите на настоящото определение.

След връщането на гр.д. № 21235/2024г. в СРС 68 състав следва да се произнесе по предявеното искане, вх. № 243483/26.07.2024г. от пълномощника на ищеца.

ІІІ.ОТНОСНО ИСТИННОСТТА НА ТВЪРДЕНИЯТА В Т.НАР. ИСКАНЕ, ВХ. № 243483/ 26.07.2024г. :

Твърденията на лицето Г. в т.нар. искане, вх. № 243483/26.07.2024г. за „категоричен уклон” на председателя на 68 състав при СРС „в полза” на М.М.С. (издател на оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” на ищеца) при разглеждането на настоящото гр.д. № 21235/2024г. , са :

1) НЕМОТИВИРАНИ, доколкото не са подкрепени с никакви конкретни факти;

2)НЕОСНОВАТЕЛНИ, защото не отговарят на никакви реални обстоятелства , и 3)НЕДОКАЗАНИ поради липсата на каквито и да са доказателства , което е логично.

Не са налице никакви факти и обстоятелства , обосноваващи каквато и да е фактическа или правна връзка между председателя на 68 състав при СРС и МИНИСТЪРА /МИНИСТЕРСТВОТО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА /ММС/ (особено като се има предвид , 4 че през периода , когато се е развивало правоотношението, предмет на настоящото гр.д. № 21235/2024г. е имало няколко министри на младежта и спорта). Такива факти и обстоятелства не се и твърдят от лицето Г. в т.нар. искане,вх. № 243483/26.07.2024г., нито се представят някакви доказателства в такава връзка.

„Изводът” на лицето Г. за „пристрастност”(!??) на председателя на 68 състав при СРС към М.М.С. (които при това не са страни по насотящото грр.д. № 21235/2024г.) се основава единствено на подробно юридически обоснованото от председателя на 68 състав при СРС в мотивите на разпореждането № 64201/30.04.2024г. по настоящото дело теоретично становище за принципна недопустимост на конститутивен иск по чл.358, ал.1, т.1,предл.2 КТ срещу работодател по чл.61,ал.2 КТ ( в конкретния случай- училище) , представляван при това от служебно назначен по предложение на адвокатски орган особен представител по чл.29,ал.4 ГПК , а не срещу органа на дисциплинарната власт по чл.192 КТ, издал заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „забележка” , чиято отмяна се претендира (в конкретния случай – министър , съответно министерство).

В тази връзка следва да се отбележи следното :

На първо място: Формирането , изразяването и юридическото обосноваване на теоретично становище свързано с допустимостта на предявен иск и осъществяването на процесуални действия във връзка с това становище по конкретно съдебно производство , са ПРАВОМОЩИЯ НА СЪДИЯТА, които той упражнява съобразно вътрешното си убежение по чл.12 ГПК и юридическа компетентност , и които са включени в