Решение № 4429 от 06.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4429 гр. С., 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20211110127117 по описа за 2021 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ от град С. г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В публично съдебно заседание, проведено на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,

Като разгледа гражданско дело № 27117 от 2021-ва година по описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 3780/17.05.2021г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение, издадена на 17.11.2020г. по ч.гр.д. № 53208/2020г. на СРС.

Ищецът „***“ ЕАД чрез юрк. Ц.П. е предявил срещу Д. Г. Д. и В. Г. Д. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на „***“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ***, както следва

Д. Г. Д.:

28,41 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.5.2017г.-м.04.2018г. и 1,15 лева за главница за дялово разпределение за периода м.09.2017г.-м.01.2018г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.10.2020г.) до окончателното им изплащане;

2,13 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г.-22.01.2020г. и 0,07 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2017г.-22.01.2020г.

В. Г. Д.:

28,41 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.5.2017г.-м.04.2018г. и 1,15 лева за главница за дялово разпределение за периода м.09.2017г.-м.01.2018г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.10.2020г.) до окончателното им изплащане;

2,13 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г.-22.01.2020г. и 0,07 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2017г.-22.01.2020г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт.

Ответниците били собственици на топлоснабдения имот. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Илиана Маноилова, която поддържа предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Д. Г. Д. и В. Г. Д. не са се възползвали от възможността да подадат отговор на исковата молба. В насроченото по делото публично съдебно заседание не се явяват и не се представляват.

Третото лице – помагач „***" ЕООД е депозирало Молба, вх № 82080/04.11.2021г. на СРС, в която изразява становище за основателност и доказаност на предявените искове. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и процесуалните действия на страните по делото, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

2

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал.

1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

В публично съдебно заседание, проведено на 09.11.2021г., съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Чл. 239, ал. 1 ГПК допуска постановяване на неприсъствено решение тогава, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

На ответниците надлежно е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея (л. 55-56), указани са последиците от неподаването на отговор, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв не е подаден. Макар и редовно призовани (л. 66-67) ответниците не са се явили, нито са изпратили надлежно упълномощен представител в проведените по делото публични заседания, нито са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие. Процесуалният представител на ищеца изрично е поискал постановяването на неприсъствено решение. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни и следва да бъдат уважени, като, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, той не дължи мотивиране на решението си извън разяснението за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е депозиран и списък по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство.

Съобразно изхода от спора всеки от ответниците следва да заплати на ищеца за разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 53208/2020г. на СРС) по 12,50 лева, в която сума е включена пропорционална част от юрисконсултското възнаграждение в размер на 50,00 лева.

Съобразно изхода от спора всеки от ответниците следва да заплати на ищеца за разноски в исковото производство (гр.д. № 27117/2021г. на СРС) по 245,84 лева, в 3 която сума е включена пропорционална част от юрисконсултското възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.

422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че Д. Г. Д. , ЕГН **********, и В. Г. Д. , ЕГН **********, дължат на „***“ ЕАД, ЕИК 831609046, във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ***, както следва

Д. Г. Д.:

28,41 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.5.2017г.-м.04.2018г. и 1,15 лева за главница за дялово разпределение за периода м.09.2017г.-м.01.2018г., ведно със законната л и х в а върху всяка от двете суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.10.2020г.) до окончателното им изплащане;

2,13 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г.-22.01.2020г. и 0,07 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2017г.-22.01.2020г.

В. Г. Д.:

28,41 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.5.2017г.-м.04.2018г. и 1,15 лева за главница за дялово разпределение за периода м.09.2017г.-м.01.2018г., ведно със законната л и х в а върху всяка от двете суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.10.2020г.) до окончателното им изплащане;

2,13 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г.-22.01.2020г. и 0,07 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2017г.-22.01.2020г.

ОСЪЖДА ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ Д., ЕГН **********, и В. Г. Д. , ЕГН **********, да заплатят на „***“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, по 12,50 лева, представляващи разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 53208/2020г. на СРС).

ОСЪЖДА ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ Д., ЕГН **********, и В. Г. Д. , ЕГН **********, да заплатят на „***“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, по 245,84 лева, представляващи разноски в исковото производство (гр.д. № 27117/2021г. на СРС).

Решението е постановено при участието на „***“ ЕООД в качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).

Решението да се съобщи на страните.

4