Решение № 260915 от 23.10.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 17075/2018
- Вид
- Решение № 260915
- Подписан
- 23.10.2020
- В сила
- 29.11.2021
- Състав
- БОЖАНА КОСТАДИНОВА ЖЕЛЯЗКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- § 6 · Закон за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
- чл. 31, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.31, ал.5 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.35а · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.35а, ал.2 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35б · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- § 1, т. 8 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14, ал. 6 · Закон за Конституционен съд
- чл. 151, ал. 2 · Конституция на Република България
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е гр. София, 23.10.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 17075/2018 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Срещу Р.Б., представлявана от М.на ф., са предявени следните искове в условията на евентуалност:
1. главен иск с правно основание с чл. 4, пар.3 от ДЕС вр. чл. 49 ЗЗД, основан на твърдението, че Народното събрание на Р.Б. е приело законодателни разпоредби ( пар.6, т.2 и т.3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Р.Б. за 2014 г., с които се създават чл. 35а, ал.1, 2 и 3 , чл. 35 б, ал.1,2,3 и 4, чл. 35в, ал.1, 2 и 3 и чл. 73,ал.1,2,3 и 4 в Закона за възобновяемите енергийни източници), които са в пряко нарушение на норми на правото на ЕС (чл. 63 и чл. 107 ДФЕС, Директива 2009/28/ЕО на ЕП и Съвета от 23.04.2009 г. и Директива 2009/72/ ЕО на ЕП и Съвета) с искане ответникът да се осъди да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на това поведение в размер на 198 886,36 лв. за претъпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.01.2016 г. до 19.12.2018 г. в размер на 59 902,54 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
2. в случай, че се отхвърли главният, евентуален иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, основан на твърдението, че Народното събрание на Р.Б. е приело законови разпоредби (пар.6, т.2 и т.3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Р.Б. за 2014 г., с които се създават чл. 35а, ал.1, 2 и 3 , чл. 35 б, ал.1,2,3 и 4, чл. 35в, ал.1, 2 и 3 и чл. 73,ал.1, 2, 3 и 4 в Закона за възобновяемите енергийни източници), които са в пряко противоречие с Конституцията на Р.Б. и не е предприело действия да уреди отношенията с увредените от действието на тези норми лица, след тяхното обявяване за противоконституционни с искане за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на това поведение в периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. в размер на 198 886,36 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.01.2016 г. до 19.12.2018 г. в размер на 59 902,54 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
3. в случай, че се отхвърли предходно посочения евентуален иск, евентуални искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1, съответно 3 от
ЗЗД, за връщане претендираните горе суми, заплатените в полза на държавата, въз основа на обявените за противоконституционни разпоредби;
4. в случай, че се отхвърлят предходно посочените евентуални искове, евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на държавата за същите суми.
5. в случай, че се отхвърли предходния евентуален иск, иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, евентуално чл. 59 ЗЗД за сумата от 32 313,34 лв., с която ищецът е обеднял за сметка на обогатяването на ответника без основание чрез удържане на 20% от стойността по № **********/31.07.2014г., фактура
№ **********/31.07.2014г., фактура №
**********/25.08.2014г., фактура №
**********/25.08.2014г., по отменения като противоконституционен чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и обезщетение за забавата за плащане на претендираната сума за периода от
01.01.2016 г. до 19.12.2018г. в размер на 9 732,45 лв.
ИЩЕЦЪТ- “В.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, твърди, че е собственик и оперира с две вятърни електроцентрали с обща мощност от 4 MW /2x2 MW/, находящи се в поземлени имоти №
*** и № *** в землището на с. Храброво, община Балчик, обл.
Добрич. Посочва, че вятърната електроцентрала с мощност от 2 MW, находяща се в поземлен имот № *** в землището на с. Храброво, община Балчик, обл.
Добрич, наричана по- долу за краткост ВяЕЦ „Вентус”, е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД ( с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи” АД) по силата на Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 3021-2009-П-Д10-109-29.07.2010 и Анекси от 30.09.2010г., от 13.12.2010г., от 16.09.2011г. и от 11.01.2012г. Електроцентралата е въведена в експлоатация на 27.12.2010г. с Разрешение за ползване № ДК-07-СИР-162. Излага, че дружеството е сключило Договор за изкупуване на електрическа енергия № 169 от 06.01.2011г. с „Енерго-про Продажби” АД, по силата на който „Енерго-про Продажби” АД изкупува произведената от ВяЕЦ „Вентус” електрическа енергия съгласно условията и сроковете, описани в сключения договор по преференциална цена, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране (за краткост „КЕВР”) с Решение № Ц-018/31.03.2010 г. по точка 4 (публикувано на интернет страницата на КЕВР http://www.dker.bg/files/DOWNLOAD/res_c018_10.pdf), в сила към момента на сключване на договора за изкупуване на електрическа енергия на база фактури, издадени от Дружеството. Съгласно чл. 18, ал. 2 от договора, в случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение между страните. В този смисъл с Решение Ц-010/30.03.2011г. по т.8 и т.9 са определени преференциални цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, в сила от 01.04.2011г. и което решение, считано от влизането му в сила, се прилага в отношенията между страните по договора за изкупуване на електрическа енергия. Вятърната електроцентрала с мощност от 2 MW, находяща се в поземлен имот № *** (стар номер ***) в землището на с. Храброво, община Балчик, обл.
Добрич, наричана по-долу за краткост „ВяЕЦ „Вентус 1”, е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД ( с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи” АД) по силата на Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 3021-2009-П-Д10-109- 29.07.2010 и сключените към него Анекси от 30.09.2010г., от 13.12.2010г., от 16.09.2011г. и от 11.01.2012г. Твърди, че дружеството е сключило Договор за изкупуване на електрическа енергия № 328 от 21.02.2013г. с „Енерго-Про Продажби” АД, по силата на който „Енерго-Про Продажби” АД изкупува произведената от ВяЕЦ „Вентус 1” електрическа енергия съгласно условията и сроковете, описани в сключения договор по преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-018/28.06.2012г. по т.7 и 8 (публикувано на интернет страницата на КЕВР http://www.dker.bg/files/DOWNLOAD/res-c018-12.pdf).
Преференциалните цени се заплащат ежемесечно за произведеното количество електрическа енергия на база фактури, издадени от Дружеството. Съгласно договорите за изкупуване и чл.31, ал.5 от ЗЕВИ в приложимата редакция, купувачът изкупува по преференциални цени цялото количество произведена и доставена от продавача електрическа енергия, с изключение на ползваните от продавача количества за собствени нужди, собствено потребление и снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или продаваните по свободно договорени цени.
Излага, че съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници, има качеството на производител на електрическа енергия от възобновяема енергия и като такъв спрямо него се прилагат законовите норми, насърчаващи производството на енергия от възобновяеми източници за вятърна електрическа централа. Според легалната дефиниция на § 1, т. 8 от ПЗР на ЗЕВИ вятърната енергия е енергия от възобновяеми източници.Ищецът твърди, че с § 6, т. 2 и 3 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Р.Б. за 2014 г.
(обн., ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) е създаден Раздел V „Такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия ” в глава Четвърта от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), съдържащ членове от 35а до 35в, както и нов чл. 73. Новите разпоредби регламентират задължение за събиране на такса за производство на електрическа енергия от вятър и слънце в размер на 20% от преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ; механизма за определяне на таксите; тяхното удържане и внасяне в държавния бюджет и последиците от невнасянето им в срок. Твърди, че с приемането на посочените разпоредби Р.Б. е нарушила правото на Европейския съюз и в частност на чл. 107 ДФЕС и чл. 108 ДФЕС, които установяват забрана за държавна помощ. Освен това твърди нарушение на разпоредбата на чл. 63 ДФЕС, предвиждаща свободното движение на капитали, стоки и услуги и на пар.6 и пар.4 и чл. 36, б. „ а“, „ б“ и „в“ от Директива 2009/72/ ЕО и Директива
2009/28 ЕО. Излага подробно становище във връзка с направените твърдения за основателност на иска по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 4, пар.3
ДЕС.Навежда, че с Решение № 13 от
31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. КС е обявил за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г., с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл.
35 в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ. Решението на КС е обнародвано в ДВ, бр. 65 от 06.08.2014 г., и съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от КРБ е влязло в сила 3 дни след обнародването му. Излага, че за периода от 01.01.2014 г. до 10.08.2014г. на основание разпоредбите, които са били обявени за противоконституционни, му е удържана сума в общ размер на 198 886,36 лв. Посочва, че държавата, чрез Народното събрание, е действала противоправно, като е приела закон, който противоречи на правото на ЕС и Конституцията. Освен това в нарушение на чл. 22, ал. 4 от Закона за КС и правото на ЕС, Народното събрание противоправно е бездействало и не е уредило последиците от обявените за противоконституционни части от ЗЕВИ в двумесечния срок, предвиден в Правилника за организацията и дейността на народното събрание(ПОДНС). Предвид това намира, че за него е налице правен интерес да предяви настоящите искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 4., пар.3 от ДЕС вр. чл. 49 ЗЗД, като при условие на евентуалност поддържа и останалите искове.
ОТВЕТНИКЪТ – Р.Б., представлявана от В.Г., министър на ф., чрез юрк. Д.Д., оспорва предявените искове. Представя подробно становище за липса на нарушение на сочените от ищеца разпоредби от правото на Европейския съюз. Оспорва и евентуалните искове като твърди, че не е налице противоправно и виновно бездействие от страна на Народното събрание, оспорва вредите и наличието пряка причинно -следствена връцка между тях и поведението на Народното събрание. Евентуално твърди, че не е налице липса на основание за събиране на процесните такси, тъй като до влизането в сила на решението на Конституционният съд, с което разпоредбите са обявени за противоконституционни, те са били действащи и въз основа именно на тях са били събрани дължимите вземания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за установено следното:
Безспорно е между страните, че ищецът е дружество, производител на електрическа енергия от възобновяем източник- вятър, като е собственик и оперира с две вятърни електроцентрали с обща мощност 4 MW/2х2 MW /, находящи се в поземлени имот № *** и № *** в землището на с. Храброво, община Балчик, обл. Добрич.
Няма спор за това, че вятърната електроцентрала с мощност от 2 MW, находяща се в поземлен имот № *** в землището на с. Храброво, община Балчик, обл. Добрич, наричана по- долу за краткост ВяЕЦ „Вентус”, е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД ( с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи” АД) по силата на Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 3021-2009-П-Д10-109-29.07.2010 и Анекси от 30.09.2010г., от 13.12.2010г., от 16.09.2011г. и от 11.01.2012г., както и за това, че електроцентралата е въведена в експлоатация на 27.12.2010г. с Разрешение за ползване № ДК-07-СИР-162.