Решение № 4486 от 19.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4486 гр. Пловдив, 19.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330100942 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Н. И., чрез пълномощник – адв. Д. Б., против „Файненшъл България” ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева - недължимо платена по нищожна клауза за възнаграждение за гарант по договор за представяне на гаранция № ***** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че между ищеца, в качеството му на заемател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател, бил сключен договор за паричен заем № ***** г., по силата на който ищецът получил сумата в размер на 1250 лева, при договорена възнаградителна лихва в размер на 103,22 лева, а размерът на ГПР не бил посочен. В договора било предвидено задължение на заемателя в тридневен срок да представи обезпечение измежду двама поръчители, които да отговарят на определени условия, да учреди банкова гаранция или да представи сключен договор за гарантиране задълженията с дружество - гарант. На същата дата между между ищеца и ответника бил сключен процесния договор за предоставяне на гаранция, по силата на който ответникът поел задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт” АД задълженията на ищеца чрез наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на заемателя. Въз основа на сключения договор за предоставяне на гаранция, ищецът дължал на ответника възнаграждение в размер на 505,78 лева, което се дължало 1 разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора за заем. В договора било предвидено, че заплащането на възнаграждението за поръчителство се извършвало на „Изи Асет Мениджмънт” АД, което дружество следвало да отчита средствата на ответника. Съобразно изготвения погасителен план за периода 19.11.2020 г. – 08.04.2022 г. ищецът следвало да заплати 11 месечни вноски в размер на 169 лева всяка, в която се включвало и възнаграждението за поръчителя. Сочи се, че ищецът изплатил в цялост задълженията си.

Излагат се доводи за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК, доколкото в договорения ГПР не било включено възнаграждението на поръчителя. По този начин се нарушавала разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и ГПР надвишавал 50 %, което обуславяло нищожност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа се, че след като договорът за заем се явява недействителен, то такъв е и процесния договор за предоставяне на гаранция, доколкото поръчителство може да същество единствено за действително задължение /арг. чл. 138, ал. 2 ЗЗД/.

Самата клауза за поръчителство също била недействителна, доколкото била уговорена с цел заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК /чл. 21, ал.

1 ЗПК/ и противоречала на добрите нрави. Излагат се доводи, че „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответникът са свързани лица, като уговарянето на възнаграждение за поръчителство цели единствено оскъпяване на кредита извън нормативно установения му размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което се явява недействителна. Поради изложеното се предявява исковата претенция.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Файненшъл България” ЕООД, с който се взима становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че сключеният между страните договор за предоставяне на гаранция е двустранен, като ищецът дължи възнаграждение за услугата, предоставена от ответника по обезпечаване на кредита. Изтъква се, че ответникът е финансова институция с предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие, поради което следвало да получава възнаграждение по всяка сделка, която сключва.

Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за недействителност на договора за паричен заем, водеща до нищожност на договора за предоставяне на гаранция, доколкото същият нямал акцесорен характер и не представлявал предоставяне на поръчителство. Поддържа се, че дори при недействителност на договора за заем потребителят дължи връщане на чистата стойност, поради което договорът за предоставяне на гаранция не бил нищожен. Сочи се, че разпоредбите на ЗПК не намирали приложение към процесния договор, доколкото същият не бил потребителски и нямал за предмет предоставяне на кредит. Възразява се срещу твърденията на ищеца, че клаузите на договора за предоставяне на гаранция противоречали на добрите нрави. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 04.07.2025 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на 2 предявения осъдителен иск чрез увеличаване на неговия размер от 50 лева на 147,15 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, че между ищеца Г. Н. И. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ***** г., по силата на който му е предоставена сумата в размер на 1250 лева за срок от 22 седмици, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,00 % и ГПР в размер на 41,72 %. За обезпечаване на заема с ответното дружество е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ***** г. По силата на договора ответникът се е задължил да сключи договор за поръчителство със заемодателя с цел поемане на солидарна отговорност за изпълнението на всички задължнения на потребителя по договора за заем, включително и последиците от неизпълнение, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 1250 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни раноски, адвокатски хонорари.

Съгласно чл. 2 от договора, същият влиза в сила при неизълнение на задължението на потребителя по договора за заем да предостави някое от другите обезпечения, като в противен случай не поражда правни последици.

В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 505,78 лева, платимо разсрочено на вноски.

От представена справка за извършените плащания по процесния договор се установява, че ищецът е заплатил сумата в размер на 147,15 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По делото безспорно се установи, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и ищеца като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1250 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК. С характеристики на потребителски договор е и договорa за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и ответника 3

„Файненшъл България“ ЕООД. Следва да се посочи, че доколкото договорът з а поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит и поради тази причина следва в настоящото изложение да се разгледат съвместно и двете правоотношения (особено предвид обстоятелството, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица).

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

В сключения договор за паричен заем е предвидено задължение на заемополучателя в тридневен срок да представи обезпечение измежду поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или поръчителство от дружество, което предоставя гаранционни сделки. Тълкуването на така вмененото на потребителя задължение налага разбирането, че предоставянето на обезпечение е неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране. В случаите, когато обезпечението е чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство, възниква задължение на потребителя да заплати възнаграждение на дружеството – поръчител. Това дружество е именно ответникът в настоящия производство - „Файненшъл България“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за паричен заем.

Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. От изложеното следва, че разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, предвид че процесният договор за предоставяне на поръчителство и възнаграждението по него са пряко свързани със заемния договор. В случая, както бе посочено, възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР, с което потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за паричен заем, както и реалните разходи 4 по кредита, които ще направи. Изложеното представлява нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

Предвид изложеното съдът намира за недействителен и Договорa за предоставяне на поръчителство № ***** г., доколкото се явява лишен от основание с оглед нищожността на кредитна сделка, която той обезпечава и във връзка с която е сключен. В случая липсва необходимостта от възникване на правоотношението по договора за предоставяне на поръчителство. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото сключване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме солидарно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените суми (арг. чл. 5 от Договора). Следователно дружеството – поръчител получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. Напротив, за длъжника заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация на една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен, като лишен от основание за неговото сключване. При това положение недействителни се явяват и отделните клаузи на договора, включително тази на чл. 3, ал. 1 предвиждаща заплащане на възнаграждение за поръчителя.