Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 16.01.2026, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 470/2025
Вид
Решение № 27
Подписан
16.01.2026
Състав
Мариана Гунчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Кърджали, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140100470 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от А. Р. Р. от гр.К., с която моли да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № ********., сключен с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт" АД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Моли да бъде прогласена нищожността и на акцесорния договор за предоставяне на гаранция № ********., сключен чрез „Изи Асет Мениджмънт" АД, с втория ответник „Файненшъл България" ЕООД, като сочи, че същият бил лишен от правно основание, уговорен бил неравноправно, в ущърб на потребителя, противоречал на добрите нрави и не бил породил правни последици, и на основание на обстоятелството, че обезпечавал нищожна кредитна сделка. Сочи, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,00 % се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга, в разрез с изискванията на добросъвестността, и в ущърб на кредитополучателя, поради което била налице нищожност на уговореното възнаграждение. Твърди, че не били спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в договора за потребителски кредит да е разписан действителния размер на годишния процент на разходите. Сочи, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора, че кредиторът, вписвайки в контракта ГПР от 41.69 % бил заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика била довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР, с произтичащите правни 1 последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка, поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Твърди, че кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо бил предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит, в размер на 800 лв., с посочен лихвен процент от 35 % и ГПР 41.69%, с общ размер на всички плащания 877.39 лв. Сочи, че поради това, че кредиторът не бил представил вярна информация, потребителят бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности, дали да сключи кредитната сделка.

Твърди, че неговата неинформираност била довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение. Сочи, че кредиторът бил нарушил правата на потребителя, тъй като не бил включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР.

Твърди, че на собствено основание бил нищожен и сключеният договор за предоставяне на гаранция и уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант не била породила правни последици, за което излага подробни съображения. Моли съда да прогласи спрямо „Изи Асет Мениджмънт" АД нищожността на процесния договор за паричен заем

*************., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, както и да прогласи спрямо „Файненшъл България" ЕООД нищожността и на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство № *************., като сочи, че същият бил лишен от правно основание, уговорен бил неравноправно, в ущърб на потребителя, противоречал на добрите нрави и не бил породил правни последици, и на основание на обстоятелството, че обезпечавал нищожна кредитна сделка. Моли първия ответник да бъде осъден да върне сумата от 71.04 лева – платена възнаградителна лихва по договор за паричен заем *************. Моли втория ответник да бъде осъден да възстанови сумата от 370.63 лева – престирани парични плащания в изпълнение на непородилия правно действие договор за гаранция към договор за паричен заем *************.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е подал отговор на исковата молба, в който сочи, че предявеният установителен иск бил недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му, за което излагат подробни съображения, като считат, че процесуалното поведение на ищцовата страна, инициирайки съдебно производство, представлявало и злоупотреба с право, поради което молят съда да прекрати настоящото производство, тъй като предявеният иск бил недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му. Молят съда да приеме, че твърденията на ищеца за недействителност на договора за паричен заем били неоснователни и искането му следвало да се остави без уважение. Твърдят, че Договора за паричен заем бил действителен, за което излагат съображения. Сочат, че твърдението на ищеца, че клаузата за договорна лихва била нищожна, поради нейното противоречие с добрите нрави и нейната неравноправност било неоснователно. Сочат, че размерът на лихвения процент по договора за паричен заем бил в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит.

Сочат, че договорът за потребителски кредит бил в съответствие с изискванията на чл. 11, 2 ал. 1, т. 9 от ЗПК. Твърдят, че лихвеният процент по процесния договор бил фиксиран и бил ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора , условията за прилагането на лихвения процент също били записани в договора. Твърдението, че не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, .т.

11 от ЗПК, тъй като в договора не бил разписан действително приложения размер на годишния процент на разходите било неоснователно. Сочат, че годишният процент на разходите по договора бил изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК и неговият размер бил в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърдят, че твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем следвало да се включи възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, който той бил сключил с „Файненшъл България“ ЕООД било неоснователно. Молят съда да прекрати настоящото производство, тъй като предявеният иск бил недопустим, поради липса на правен интерес или да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан. Молят в тяхна полза да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в това число и разноски за процесуално представителство в размер на 360.00 лева. В случай, че съда постанови решение в полза на ищцовата страна, правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и молят определеното от съда възнаграждение да бъде съобразено с липсата на правна и фактическа сложност на делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, в която сочат, че намират, че предявеният установителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес от ищеца. Сочат, че съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки можел да предяви иск, за да установи несъществуването на едно правно отношение, когато имал интерес от това. Считат, че процесуалното поведение на ищцовата страна, инициирайки съдебно производство, представлявало злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване. Молят съда да прекрати настоящото производство като недопустимо. Алтернативно, в случай, че съда счете настоящия иск за процесуално допустим, то молят съда да има предвид следното по неговата неоснователност, за което излагат съображения. Сочат, че процесният договор за предоставяне на гаранция бил действителен, тъй като отговарял на приложимите изисквания на закона, тъй като бил сключен валидно. Сочат, че твърдението на ищеца, че договорът за предоставяне на гаранция можел да съществува валидно, единствено при условие, че съществувал действителен главен дълг, тъй като бил с акцесорен характер било неоснователно.

Твърдението на ищеца, че договорът за предоставяне на поръчителство/гаранция бил лишен от основание било неоснователно. Твърдението, че договорът за предоставяне на поръчителство/гаранция противоречал на добрите нрави било неоснователно и неаргументирано. Твърденията на ищеца, че договорът бил уговорен неравноправно в ущърб на потребителя били несъстоятелни. Предвид изложеното, молят съда да прекрати настоящото производство, тъй като предявените искове били недопустими, поради липса на правен интерес, или да ги остави без уважение като неоснователни. Молят в тяхна полза да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски на основание чл. 78, ал. 3 3 от ГПК, включително и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360,00 лв. В случай, че съда постанови решение в полза на ищцовата страна, правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и молят определеното от съда възнаграждение да бъде съобразено с липсата на правна и фактическа сложност на делото. В случай, че ищецът не се яви в първото по делото заседание, не вземе становище по отговора на исковата молба и не поиска разглеждане на делото в негово отсъствие, молят, на основание чл. 238, ал. 2 съда да прекрати делото и да им присъдите разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на договор за заем и договор за поръчителство, както и че клаузи от тях противоречат на закона, респ. че са нарушени добрите нрави. В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че при сключване на договорите са спазени изискванията на ЗПК, както и че договорите не нарушават добрите нрави.

От приетия Договор за паричен заем *************., сключен между А. Р. Р. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД се установява, че страните са се уговорили за отпускане на заем в размер на 800 лева със срок от 26 седмици, платими на 13 вноски с краен срок на погасяване 09.08.2022г., при фиксиран лихвен процент от 35.00 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит и годишен процент на разходите от 41.69 %. Общата сума, дължима от заемателя е 877.37 лева. В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лицапоръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружествогарант, което предоставя гаранционни сделки.

От приетия Договор за предоставяне на гаранция *************. сключен между ищцата А. Р. Р. и „Файненшъл България“ ЕООД се установява следното: съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, в това число 4 главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 370.63 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка по 28.51 лева, с посочени падежни дати – по начина за плащане на задълженията по договора за паричен заем.