Решение № 99 от 08.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Варна, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20243110103964 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: с. ***** срещу ***** ЕООД ЕИК *****, седалище и адрес: *****.

Предявени са следните конститутивни и осъдителни искове:

- с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване уволнението на Б. Д. З., ЕГН ********** със Заповед № РД-08-1/26.02.2024г. и Заповед № РД-07-14/26.02.2024г. на Управителя на "*****"" ЕООД, ЕИК *****. със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***** за незаконно и за неговата отмяна;

- с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на Б. Д. З., ЕГН ********** на предишната работа- на длъжност „*****" в "*****"" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****;

- с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за осъждане на "*****"" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***** да заплати на Б. Д. З., ЕГН ********** сумата от 9 304, 02 лв., представляваща обезщетение на основание чл.225, ал. 1 КТ за целия период, през който е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца;

- с правно основание чл.55, ал.1 , пр.3 от ЗЗД за осъждане на "*****"" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***** да заплати на Б. Д. З., ЕГН ********** сумата от 1337,05 лв., представляваща заплатено на 14.03.2024г. на отпаднало основание обезщетение по чл. 221, ал.

2 КТ.

1

В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор № 129/02.06.2011 г. и Допълнително споразумение № 191/01.01.2024г. Б. З. работел в ответното дружество на длъжност „*****", код по НКПД 31513007 на пълно работно време - 8 часа с основно месечно БТВ в размер на 950 лв.

За целия срок на трудовото правоотношение на работникът не е извършвал дисциплинарни нарушения и не са му налагани дисциплинарни наказания.

На 21.02.2024г. работникът бил на работа първа смяна- дежурен на ДОК № 1 заедно с със свой колега. Около 21:00 ч. получил обаждане от диспечера да се яви на брега пред дока. Ищецът бил там, направена му била проверка за алкохол от униформено лице. Работникът доброволно се подложил на тест с дрегер. Без да му показват дрегера и резултата от теста, му съобщили, че устройството отчита наличие на 0,46 промила.

На 23.02.2024г. работодателят връчил на работника искане, с което му дал 3-дневен срок да представи писмени обяснения. На 26.02.2024г. в 13:56ч. и 13.59ч. на работника били връчени съответно Заповед № РД-081/26.02.2024г. и Заповед № РД-07-14/26.02.2024г., с които работодателят налагал дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратявал трудовото правоотношение. В същия ден работникът чрез представител депозирал писмени обяснения по имейл.

Счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна поради следните съображения:

На първо място, на работника не е предоставена реална възможност за даване на обяснение, като работодателят е наложил наказанието, без да вземе предвид същите. Оспорва работникът да е извършил нарушението, в което е обвинен. Никога не е употребявал алкохол в работно време. Оспорва всички обстоятелства, посочени в процесната заповед. Изрично оспорва достоверността на констатацията, че е имал 0,46 промила в кръвта. Изрично оспорва начина на измерването - че е било установено с годно техническо средство, както и метрологичната годност на същото.

Твърди, че проверката за алкохол е извършена без правно основание вътрешна заповед, която да регулира условията, реда и начина на извършването на такива проверки и констатирането на резултатите.

Твърди, че дори нарушението да е извършено, наложеното наказание не отговаря на тежестта на нарушението. Работникът е полагал труд при същия работодател без никакви провинения в продължение на 14 години.

Брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен работен месец преди уволнението - м. декември 2023г., възлиза на 1 550, 67 лв. След уволнението ищеца няма сключен друг трудов договор.

Със заповедта за уволнение работодателят предявил към работника претенция за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 2

1337,05 лв., което той удовлетворил на 14.03.2024г. след подписването на споразумение (озаглавено „декларация) за прихващане с последното му нетното трудовото възнаграждение + доплащане от негова страна на 182,16 лв.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.

В него се твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Не оспорва, че страните са били в трудовоправни отношения и че е уволнен дисциплинарно със Заповед №РД-08-1/26.02.2024 г. поради употреба на алкохол през работно време.

Твърди, че на 21.02.2024 г. служителят Б. Д. З. бил на работа, нощна смяна. Работното време при 12 часов сменен график на нощна смяна започва в 19:30 часа и завършва в 07:30 часа, съгласно действащия в дружеството Правилник за вътрешния трудов ред в „*****" ЕООД с вх.№ 779/07.06.2021г. и Заповед №РД-04-217/17.12.2018 г. за установяване на сумирано отчитане на работното време, с които ищецът е добре запознат.

С оглед спазване на вътрешния трудов ред, осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и с цел превенция за спазването им, и поради множеството сигнали постъпвали до директор „Административен и технически" за нарушения на трудовата дисциплина, изразяваща се в употреба на алкохол в работно време от служители даващи дежурства нощна смяна в „*****" ЕООД, съгласно Заповед № РД-04-18/16.02.2022 г. на управителя на „*****" ЕООД, на 21.04.2024 г. е извършена проверка на служителите нощна смяна за наличие на алкохол в издишалия въздух, като в това число и дежурните в отдел „*****".

Проверката се извършила в присъствието на служител от отдел „Охрана" към „*****" ЕООД - *****, диспечер ПДО - *****, директор „Административен и технически" - ***** и със съдействие на ***** инспектор в Регионална служба „Военна полиция" гр.Варна и инспектор ***** - служител в Четвърто РУ към ОДМВР - гр. Варна. На 21.02.2024г., в 21:14 часа при проверка на служителя Б. Д. З. на длъжност „*****" дежурен на Док №1 се установило наличие на 0,46 промила алкохол в издишалия въздух.

Проверката се извършила с годно и в техническа изправност техническо средство модел Алкотест №7510/ARDM-0233/, предоставено от Регионална служба „Военна полиция" гр.Варна. Предвид констатираното, посредством Заповед № РД-08-1/22.02.2024 г. служителят Б. Д. З. е бил отстранен от работа за периода от 21:20 часа на 21.02.2024 г. до 07:30 часа на 22.02.2024г.

С оглед на докладваното нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца, срещу него е било образувано дисциплинарно производство по реда на раздел III. от Кодекса на труда. В хода на производството, в изпълнение на чл.193 от КТ на 23.02.2024 г. му е връчено искане за представяне на обяснения 3 по повод констатираната проба от 0,46 промила алкохол в издишания въздух, но същият категорично отказал да дава писмени обяснения, изписвайки го саморъчно в искането.

Ищецът в нито един момент не е отрекъл да е извършил констатираното нарушение, с което потвърждава, че е извършил вмененото му нарушение на трудовия ред.

Едва след връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание (връчена на 26.02.2024 г, в 13:56 часа) и заповедта на прекратяване на трудовия му договор (връчена на 26.02.2024г, в 13:59 часа), ищецът към 15:44 часа на 26.02.2024 г. е депозирал по електронната поща на ответника обяснения чрез свой представител, което буди недоумение за действителните цели на тези обяснения. Счита същите за преднамерени и с цел единствено компрометиране на проведеното дисциплинарно производство срещу ищеца, тъй като преди това на 23.02.2024 г. категорично ищецът е отказал да дава писмени обяснения, изписвайки го саморъчно на представеното му искане.

Веднага след издишване в апарата, същият генерира и показва резултат на дисплея, който се вижда от проверяваното лице. Констатираните резултати са вписани в изготвен на място констативен протокол №*****/22.02.2024 г., същият представен и на провереното лице - ищеца, който факт се доказва с положения му подпис на протокола. Препис от констативния протокол на ищеца е връчен и със Заповедта за отстраняване, както и с искането на писмени обяснения от 23.02.2024 г.

Ответникът се е съобразил с изискването на чл.189, ал.1 от КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които то е извършено, както и поведението на ищеца, той е осигурил и годно техническо средство, което представлява обективен метод, чрез което да се установи действителното състояние на ищеца, а именно - има ли алкохол в кръвта му и на колко промила възлиза концентрацията на алкохол.

Твърди, че употребата на алкохол по време на работа и явяването на работа в състояние след употреба на алкохол са тежки нарушения на трудовата дисциплина

Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В проведените по делото открити съдебни заседания ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли за уважаването им. Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Трудов договор, Допълнително споразумение към трудов договор, Длъжностна характеристика, Правила за вътрешен трудов ред в „*****" ЕООД 4 с вх.№ 779/07.06.2021 г. ведно със списък на запознатите лица, Заповед № РД04-217/17.12.2018 г. за установяване на сумирано отчитане на работното време, заверено копие от трудовото досие на ищеца се установява, че на 02.06.2011г. ищецът и ответникът са сключили трудов договор по силата, на който ищецът е назначен на длъжност ***** в „*****“ ЕООД, на безсрочен трудов договор, на пълно работно време от 8 часа, с 30 месечно предизвестие при прекратяване на трудовия договор. На ищецът не са налагани дисциплинарни наказания освен процесното.

С допълнително споразумение № 191/01.01.2024г. като място на работа е посочена Дирекция производство – ПДС. Работникът е декларирал, че е запознат с правилата за вътрешния трудов ред.

Според длъжностната характеристика за длъжността ***** една от основните отговорности са спазване правилата на ТБОТ. Длъжностната характеристика е връчена на работника на 02.06.2011г.

Според правилника за вътрешен трудов ред в „*****“ ЕООД задължение на работниците е да спазват правилата за вътрешен трудов ред, да се явява навреме на работа в състояние, което позволява да изпълняват безпроблемно своите трудови и производствени задължения; да спазват правилата за безопасни условия за труд. На работниците и служителите е забранено внасянето и употребата на алкохол на територията на дружеството и идването на работа в нетрезво състояние.

Въведено е сумарно изчисляване на работното време при 12 часов сменен график, като първа смяна започва в 07:30 часа и завършва в 19:30 часа, а нощната смяна започва в 19:30 часа и завършва в 07:30 часа. За сумарното изчисляване на работното време е издадена Заповед № РД-04-217/17.12.2018 г., в която е посочено, че такова се прилага и за длъжността ***** Като нарушение на трудовата дисциплина е посочено явяване на работа в състояние на невъзможност да се изпълняват възложените задачи; внасянето и употребата на алкохол на територията на дружеството.

Със Заповед № РД-04-18/16.02.2022 г. на управителя на „*****" ЕООД, ведно със списък на запознатите със заповедта е наредено на служителите от отдели „охрана“, „Сигурност“, ОМП, ДР, УКБ и ЗБНА; БЗР и служба по трудова медицина да упражняват постоянен контрол за употреба на алкохол чрез осигурени от работодателя технически средства. Работниците са задължени да оказват пълно съдействие на лицата, изпълняващи контрол по заповедта. Работодателят или непосредствения ръководител отстранява от работа работник или служител, ако не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения.