Присъда № 5 от 17.02.2022, Районен съд - Стара Загора

МОТИВИ към присъда № 5 от 17.02.2022 година, по н.о.х.дело № 1950/2021 година по описа на Старозагорския районен съд.

С обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият ИВ. Н. М. – роден на 16.08.1969 година в град Стара Загора, живущ в град Стара Загора, квартал „Трите чучура“, блок № 77, вход „Б“, етаж 5, апартамент 54, българин, български гражданин, със средно образование, работи в частна фирма, женен, неосъждан, ЕГН ********** е предаден на съд за това, че на 01.09.2020 година, в град Стара Загора е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат Кордоба“ с регистрационен № СТ 5046 СХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,215 на хиляда, установено по надлежен ред – по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, с Протокол за химическа експертиза № 186/04.09.2020 година, изготвена от БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура - Ст.Загора излага съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието, като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на една година „Лишаване от свобода“ изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, предвид на това че подсъдимия не е осъждан, както и наказание „Глоба“ в размер от 500 /петстотин/ лева. По отношение на лишаването от права предлага размера да бъде за срок от една година и шест месеца. Подробни съображения излага в пледоарията си пред съдебния състав.

Подсъдимият ИВ. Н. М. не се признава за виновен. Не се яви в последното съдебно заседание, поради което не упражни правото си на последна дума и не заяви какво иска от съда. Защитника на подсъдимата – адвокат К., пледира за невинност на подзащитния му. Посочва, че е нарушено правото на защита на подсъдимия, от една страна поради неотчитане на задължителната грешка при отчитане на концентрацията на алкохол при изготвяне на експертизата по делото и от друга страна неспазени разпоредби – чл.26 и чл.27 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози на досъдебното производство. Подробни съображения излага в пледоарията си.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата и доводите на страните, намери за 1 установена следната фактическа обстановка по делото:

Подсъдимия ИВ. Н. М. е правоспособен водач на моторно превозно средство и притежава валидно свидетелства за управление на моторно превозно средство № 283735391 и към момента на деянието е неосъждан и няма наложени наказания по Закона за движението по пътищата.

На 01.09.2020 година, подсъдимия М. се движел по улица „Никола Икономов“ в град Стара Загора в посока юг-север, като управлявал собствения си лек автомобил „Сеат Кордоба“ с регистрационен № СТ 5046 СХ. До блок № 80 бил спрян за рутинна проверка от полицейските служители на Второ РУ – Стара Загора, свидетелите Ст. П. Ст. и М.Г.И.. При представяне на документите си на полицейските служители, свидетеля С. усетил мирис на алкохол, като констатирал, че водачът на спряното моторно превозно средство е видимо притеснен. Това наложило полицейските служители да поискат от ОДЧ на Второ РУ съдействие от колегите си от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора за извършване на проверка за употреба на алкохол. На място пристигнали младши автоконтрольорите при ОД на МВР, свидетелите Д.Д.Д. и Б.П. Б. – Г..

Последните тествали подсъдимия М. с тест „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBB-0063. Уредът отчел наличие на алкохол в издишания въздух 1.43 промила. Номерът на пробата, извършена в 17.24 часа е № 03336/01.09.2020 година. На водача бил издаден талон за изследване на кръв с № 092961/01.09.2020 година. Свидетелката Б. съставила АУАН, серия GA, № 239591/01.09.2020 година. Подсъдимия М. пожелал да даде кръвна проба, като бил откаран за това до ЦСМП – Стара Загора. В протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол, подписан от доктор Нила Хрисчов Мумджиев и снемане на анамнестични данни, подсъдимия М. е потвърдил, че е употребил алкохол.

Видно от приложения по делото Протокол от ПП № 328вр23259/29.05.2020 година, процесното техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBB-0063 е технически изправно и е извършвало надлежни проверки за наличие на алкохол в кръвта на проверяваните лица.

Видно от протокол за извършено химическо лабораторно изследване /Химическа експертиза № 186 от 04.09.2020 година/ в кръвната проба на подсъдимия М. е установено концентрация на алкохол в кръвта 1.2125 промила, което е много близко до граничната стойност на това да бъде възприето едно деяния за престъпление по смисъла на закона.

Подсъдимия е бил привлечен като обвиняем по делото на 25.09.2020 година, като при липса на възражения на същия ден разследващия е пристъпил към предявяване на материалите по разследването. При предявяване на материалите по разследването на 25.09.2020 година, и в срока на чл.27, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, защитника на подсъдимия, тогава обвиняем е 2 поискал повторно извършване на химически анализ на взетата кръвна проба от М.. С постановление от 29.09.2020 година наблюдаващия прокурор се е произнесъл по това искане, като го е уважил и в обстоятелствената част е посочил, че разследващия орган следва да посочи сметка и стойност на експертизата и след заплащането й, да се назначи повторната експертиза за проверка на стойността на количеството алкохол в кръвта на М.. Тъй като сумата не била заплатена от страна на обвиняемия и неговия защитник до три месеца от вземането на пробата, тази експертиза не била извършена.

Заплащането било станало едва на 10.12.2020 година а вносната бележка била предоставена на 11.12.2020 година. В тази връзка е било посочено че, срока по чл.26, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, бил изтекъл и поради това не можело да се извърши повторната експертиза. Кръвната проба била унищожена едва през март 2021 година, което означава, че към декември 2020 година е била налична.

По този начин, обвинението счита, че повторната експертиза не е била изготвена поради некоректното поведение на обвиненото лице и неговият защитник.

Съдът обаче намира, че в разглеждания случай е нарушено правото на защита на обвинено лице, което е довело до опорочаване на наказателното производство и с това се разколебава напълно отправеното обвинение спрямо М.. Законодателят в нормата на чл.26, ал.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози е посочил, че кръвните проби и контролните към тях се съхраняват за срок не по – малък от 3 месеца. Така заложено в нормата следва да се тълкува че найкраткия период който следва една проба да се съхранява е три месеца, като законодателя не посочва колко над три месеца може да се съхранява.

Съдебната практика го е наложила а и логиката го определя, че когато в срока по чл.26, ал.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, обвиненото лице упражни правото си за повторно изследване, то контролната проба се съхранява и след тримесечния срок до изготвянето на повторното изследване. Не съществува възможност това право да се ограничава или отказва от страна на контролиращия орган в съответната фаза на наказателното производство. Веднъж вече направено това искане то трябва да бъде изпълнено. Действително закона повелява това да стане по сметка на искащото лице, тоест на обвиненото но това не означава че следва да се заплаща стойността на изследването преди да бъди изготвена експертиза. Такова изискване няма, нито в Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози нито в нормите на НПК. В тази насока съдът намира че използвания термин „за своя сметка“ означава, че при 3 завършване на наказателното производство, независимо от неговия изход и резултат, то тази парична сума за повторното изследване се дължи задължително и само от обвиненото лице, тоест и при неговото оправдаване тази сума се дължи само от него. Следователно обобщено казано при реализирано такова искане, задължително органа пред когото е направено то, следва да го удовлетвори, като посочи само че то става за сметка на искащото лице. В противен случай това би довело до нарушаване на правото на защита и по същността си до нарушаване гаранцията за справедлив процес.

В разглеждания случай обвинението по чл.343б, ал.1 от НК е за алкохол в кръвта на водача М. в размер 1.215 на хиляда което е изключително близко до граничната стойност, това да се приема като престъпление по този състав. Ето защо напълно логично е направено искането по чл.27, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Напълно в противовес на нормите на закона това искане, след като е било уважено от страна на прокурора, не е било реализирано поради наличие на условието експертизата да се палати предварително. Това сериозно е накърнило правото на защита на обвиненото лице и гаранцията за справедлив процес. Следователно за съда обвинението не е доказано по един несъмнен начин. Повторната химическа експертиза с оглед граничната стойност е била абсолютно задължителна, базирайки се на равнопоставеността на страните в процеса.

В тази връзка разпоредбата на чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК казва, че една присъда не може да почива на предположения и съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, а разпоредбата на чл.304 от НПК третира въпроса, че съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Според съда от събраните по делото доказателства не се установи по един несъмнен и безспорен начин доказаността на повдигнатото обвинение.

Така посоченото дотук води единствено и само до разпоредбите на чл.303 и чл.304 от НПК, а именно, че съдът признава подсъдимия за виновен единствено и само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В противен случай, както е в разглеждания, подсъдимият следва да бъде оправдан поради недоказаност на обвинението, във връзка с накърненото право на защита с оглед неизготвената повторна химическа експертиза.

Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимият ИВ. Н. М. за невинен в това, че на 01.09.2020 година, в град Стара Загора е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат Кордоба“ с регистрационен № СТ 5046 СХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,215 на хиляда, установено по надлежен ред – по 4 реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, с Протокол за химическа експертиза № 186/04.09.2020 година, изготвена от БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора, поради което и го оправда по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Водим от горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№5 гр. Стара Загора, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав: