Определение № 2324 от 18.09.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1724/2024
- Вид
- Определение № 2324
- Подписан
- 18.09.2024
- Състав
- Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2324 гр. София, 17.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20241000501724 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Д. П., в качеството и на пълномощник на К. Р. Т., против определение №903 от 22.01.2024 г., постановено по гр.д.№4102/2023 г. по описа на СГС.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно и следва да бъде отменено. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстнационното производство на ответника, при условие, че упълномощеният от него адвокат е заявил в проведеното на 12.12.2023г. открито съдебно заседание, че претендира разноски без да представи списък за същите. Сочи, че за направените разноски ответникът е следвало да представи списък по реда на чл.80 от ГПК, което неправилно е сторил допълнително. Поради изложеното моли обжалваното определение бъде отменено.
Ответната страна, в срока за отговор не е взела становище по жалбата.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и предвид изразените от страните становища намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената частна жалба е допустима като подадена от лице, което има правен интерес и срещу акт, който подлежи на обжалване, подадена е в 1 законоустановения срок, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред СГС е приключило с определение от открито съдебно заседание от 12.12.2023г., с което производството по делото е прекратено, поради отказ от иска, предявен от ищцата К. Р. Т., направен чрез пълномощника и адв.П. с нарочна молба с вх.№110010/24.11.2024 г.
Видно от доказателствата по делото препис от молбата за отказ от иска е връчен на ответника в съдебно заседание на 12.12.2023г. В същото заседание, адвокат Д., пълномощник на ответника енаправила искане за присъждане на разноски и искане да й бъде предоставена възможност да представи в определен от съда срок доказателства за сторени от ответника разноски в първоинстанционното производство.
Към датата на постановяване на определението за прекратяване на производството по делото, ответната страна не е ангажирала доказателства за направени разноски в производството и поради това съдът е дал възможност на ответната страна в производството – Р. Т., да ангажира в едноседмичен срок от датата на съдебното заседание – 12.12.2023г. доказателства по заявената претенция за разноски.
В срока за изпълнение на указанията Р. Т., чрез процесуалния си представител адв.Ж. Д., е представил договор за правна защита и съдействие от 30.10.2023 г. и пълномощно от същата дата на адв. Д.. Видно от договора страните са уговори адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева., която сума е внесена в брой на същата дата, 30.10.2023г., от Р. Т..
С определение № 903 от 22.01.2024 г. първоинстанционният съд е допълнил по реда на чл.248 от ГПК определение от 12.12.2023 г., като е осъдил ищцата да заплати на ответника разноски в размер на 1 000 лева., заплатен адвокатски хонорар за първоинстанционното производство.
Този извод на съда е правилен и се споделя от настоящия състав.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Без значение е в кой момент ищецът се е отказал от иска си. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото 2 пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника – оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението/определението в частта за разноските. Правилото е, че се присъждат всички разноски, които са направени, въз основа на доказателствата за тях, които са представени по делото. Данните относно осъществените процесуални действия от страна на упълномощения адвокат са ирелевантни, тъй като делото се прекратява единствено по волята на насрещната страна по спора. Заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да остава в тежест на възложителя по договора, само защото производството по делото е прекратено по волята на другата страна, преди адвокатът да е предприел действия по защита на интересите на довереника си.
Ищецът е дал повод за завеждане на делото, поради което ответникът е направил разходи, за да осигури защитата си. В този смисъл е и практиката на ВКС – така определение № 76/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4562/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС; определение № 500/05.07.2012 г. по ч. гр. д. № 282/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и определение № 155/01.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1347/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Настоящият съдебен състав изцяло възприема тази константна практика на ВКС.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалвано определение, като правилно и законосъобразно , следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 10-ти
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 903 от 22.01.2024 г., постановено по гр.д.№4102/2023 г. по описа на СГС, ГО, 1-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване при процесуалните предпоставки, уредени в чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК, пред ВКС с касационна частна жалба в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.не подлежи на обжалване, съгл. разп. на чл.248 ал.3 от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4