Решение № 216 от 28.10.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Смолян, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20245400500185 по описа за 2024 година

Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от ГПК .

Постъпила е въззивна жалба от А.А. ЕООД срещу решение на РСЗлатоград по гр.дело 225/2022г q с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 422 ал.1 от ГПК за признаване на установено , че К. Х. дължи на А.А. ЕООД сума в размер на 4 889,57 лв., представляващо възнаграждение за проведено обучение по договор № 350/01.11.2021 г., ведно със законна лихва върху тази сума за времето от 15.08.2022 г. до окончателното й плащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 178/2022 г. по описа на Районен съдЗлатоград. Решението е обжалвано и в частта , с която ищецът е осъден да заплати разноски на К. Х. в размер на 2 550 лв-дължими се разноски.

От жалбоподателя е поискана отмяна на решението q уважаване на предявения иск и присъждане на разноски . Във въззивната жалба са изложени доводи за допуснати нарушения а материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалвания акт . Твърди се , че съдът е допуснал процесуално 1 нарушение, като е приел, че е налице несъответствие между договореното и реално доставеното обучение, без този въпрос да е бил спорен да е предмет на доказване. Въпросът дали уговореното с договора обучение е по част от професия или по пълна професия не е бил спорен ., като в случая договореното и доставеното обучение са идентични. Неправилно съдът е квалифицирал договора за обучение като такъв, съдържащ елементи на договор за поръчка . Тази погрешна правна квалификация на вида на договора е довела до неправилност на решението . Дори да се приеме, , че доставеното обучение е в по- нисък обем от договореното, то е налице приемане на работата по смисъла на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, тъй като К. Х. нито се е възползвал от възможностите по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД , нито е правил изявление за разваляне на договора по чл. 265, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо съдът не може служебно нито да намалява възнаграждението заради по- малък обем на доставеното и да редуцира възнаграждението . Дори и да е приел, че уговореното обучение е за цяла професия, а доставеното такова е за част от професия, съдът пак не е могъл без изрично възражение на ответника да отхвърли иска. К. Х. е приел работата по обучителния договор по см. на чл.

264, ал. 3 от ЗЗД, като изложените от съда мотиви за разминаване между договореното и доставеното по обем обучение в никакъв случай не могат да доведат до отхвърляне на иска на посоченото от съда основание.

Срещу подадената ВЖ е постъпил отговор от въззиваемия К. Х. чрез адв Г.

.Взето е становище , че жалбата е неоснователна, а атакувания първоинстанционен акт е правилен. Ответникът е оспорил предявения иск изцяло , като е оспорил и съдържанието на проведеното обучение. В отговора изрично е посочено, че проведеното на ответника обучение не представлява обучение за придобиване на професионална квалификация по определена професия, какъвто е предмета на процесния договор. Невярно е изложеното във въззивната жалба твърдение, че договореното и доставеното обучение са идентични. Ищецът не е доказал изпълнението си по договора, поради което и не му се следва възнаграждение. Ищецът не е изпълнил поетото с договора задължение да обучи ответника за придобиването на пълната степ на професионална квалификация. Направени са възражения с отговора на ИМ , че не е получено изобщо обучение, което да е общоприложимо и по обем и съдържание да съответства на утвърдените държавни образователни стандарти за придобиване на договорената професионална квалификация, 2 което възражение поглъща възражението за частично изпълнение. Предвид изложеното се иска да бъде потвърдено обжалваното решение и да се присъдят разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът изпраща представител в лицето на адв.П., като същата поддържа подадената въззивна жалба и излага подробни доводи в приложена по делото писмена защита.

Въззиваемият се представлява в съдебно заседание от адв.Г., като същата оспорва жалбата и излага подробни доводи в приложена по делото писмена защита.

След като се запозна с приобщените доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Пред РС-Злагоград е образувано ч.гр.дело 178/2022г като заявителят А.А. ЕООД поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К. Х. за сума в размер на 2500 евро,равяваща се на 4889,57 лева –дължимо се възнаграждение по сключен Договор за обучение № 350/01.11.2021г , като е претендирана и ЗЛ от подаване на заявлението и разноски за заповедното производство в размер на 397,80 лева. Заявлението е уважено, като срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

От страна на заявителя е предявен установителен иск по реда на чл.

422 от ГПК , като е поискано съдът да признае за установено вземането по издадената заповед за изпълнение.В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. депозирал отговор на исковата молба, като искът е оспорен . Изложил съображения, че процесният договор за обучение е нищожен, поради неговата симулативност, както и поради противоречието му с добрите нрави и закона.

Сочи се, че договорът не отразява действителните отношения между страните, като ищцовото дружество е дъщерно дружество на „Айгер Инженеринг" ООД, което е било негов работодател Ответникът кандидатствал за работа в „Айгер Инженеринг" ООД и след две проведени интервюта бил одобрен за позицията. За въвеждащото обучение му било обяснено, че същото е безплатно, продължава 3 месеца и се провежда от лектор, като след всеки модул има тестове и ако се справи, ще получи удостоверение и сертификат за работа . Едновременно с подписването на трудовия договор на ответника бил представен за подпис и процесния договор за обучение. Когато видял посочената в договора сума от 2500 евро цена на обучението, попитал защо е 3 посочена, като позицията е с безплатно обучение и дали ще се дължи тази сума. Обяснено му било, че няма да я дължи и плаща, а сумата щяла да у бъде платена от „Айгер инженеринг" ООД по сметка на „Айгер академи“ след изтичането на три години от сключването на трудовия договор. Въвеждащото обучението се провеждало в рамките на установеното работно време с един час обедна почивка. В началото ответникът се обучавал заедно с трима технолози, още трима дизайнери, един чертожник и един електротехник.

Обучението било свързано с дейността на Айгер инженеринг. Същността на проведеното на ответника обучение не представлявало обучение за придобиване на професионална квалификация по определена професия, а въвеждащо обучение на работодателя, с оглед изпълнението на трудовите функции по сключения трудов договор. Ответникът сочи, че сключването на договор за въвеждащо обучение (с посочената цена) е задължително условие за сключване на трудов договор с „Айгер Инженеринг“ и излага съображения, че цената на обучението е завишена, а то самото не представлява в действителност обучение по дадена професия или част от дадена професия, въпреки, че формално са налице програма за обучение, хорариум и удостоверение за професионално обучение, тъй като знанията не са общоприложими, а са полезни само за Айгер Инженеринг и за начина, по който се работи там. На 25.03.2022 г. ответникът бил привикан от ръковоството като е прекратен трудовият му договор по взаимно съгласие . Излагат се твърдения за незаконосъобразни и недобросъвестни практики на ищеца, в качеството му на работодател, като са цитирани решения на РС-Пловдив и ОС-Пловдив. В заключение ответникът сочи, че след като за Айгер инженеринг ООД е било ясно, че клаузите в сключваните от него договори са недействителни, за да получава обратно заплатените трудови възнаграждения или някаква част от тях, е регистрирало свое дружество Айгер академи ЕООД , което да бъде регистрирано в МОН като обучителна организация , което формално да отговаря на законовите изисквания и да провежда обученията, които преди е извършвало само и за които е сключвало договори за повишаване на професионалната квалификация. Така според ответника, ищцовото дружество е създало нов, законово допустим път, с който постига забранени от закона и Конституцията резултати и е налице заобикаляне на закона, което води до нищожност на договора.

С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният иск .Съдът 4 приел , че страните са сключили посочения договор за обучение, но ищецът не е изпълнил задълженията си по договора да извърши обучение по сочената професия Дизайнер. Ищецът фактически е извършил друг вид обучение за част от професия и предвид неизпълнението на задълженията по Договора за обучение му не се следвало договореното възнаграждение. Съдът приел , че не са доказани сочените в отговора основания за нищожност на процесния договор за обучение.

По делото не е спорно, че на 01.11.2021г в гр.Пловдив е сключен договор между А.А. ЕООД /в качеството му на лицензиран център за професионално обучение/ и К. Х. . Дружеството се задължило да организира и проведе тримесечно обучение по професия Дизайнер код 214010, специалност Промишлен дизайн код 2140110, като обучаваното лице се задължило да участва в обучението и да заплати цена от 2500 евро.В периода от 01.11.2021г до 25.03.2022г ответникът работил по трудово правоотношение в АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ ООД, като последното дружество е едноличен собственик на дружествените дялове на ищеца А.А. ЕООД .

На 25.01.2022г и 11.03.2022г са издадени удостоверения от ищцовото дружество, в които е отразено, че К.Х. е завършил квалификационен курс за част от професия: Надграждащо обучение за дизайнер и Въвеждащо обучение за дизайнер с обща продължителност на обучението от 584 часа.

По делото е спорно дали ищецът е изпълнил задълженията си по цитирания Договор от 01.11.2021г , а именно дали е предоставено соченото в договора обучение .

В хода на въззивното производство съдът е констатирал непълнота на изготвения доклад от първоинстанционния съд, като не са дадени изрични указания на ищеца да представи доказателства за обема , естеството и характеристиките на проведеното обучение.В тази връзка са допуснати нови писмени доказателства за доказване на тези обстоятелства.

По делото е назначена съдебно техническа експертиза, като вещото лице В. е извършила преглед на обучителното досие на К.Х. и е дала заключение, че фактически е извършено друго обучение -за начално професионално обучение за придобиване на квалификация по „част от 5 професия“ по рамкова програма Д5. Проведеното обучение не съответствало на изискванията на ДОИ, регламентирани в рамкова програма Д5.

Въззивният съд кредитира изготвеното заключение .От това заключение и от приобщените писмени доказателства се установява, че спрямо К.Х. е предоставено друг вид обучение, което не е регламентирано в приложения Договор за обучение № 350/01.11.2021г .

Спрямо Х. е проведено обучение за придобиване на квалификация по част от професия по смисъла на чл. 5 ал.2 от ЗППО /с приложими ДОИ по рамкова програма Д5/ , но не и обучение за придобиване на квалификация по професия Дизайнер с код 214010, специалност Промишлен дизайн , трета СПК с приложими ДОИ , регламентирани в Наредба № 12 от 12.12.2006 г. за придобиване на квалификация по професия "Дизайнер".

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намира, че подадената жалба е процесуално допустима, като обжалваното решение е валидно и допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна , предвид на следното:

По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор за обучение от 01.11.2021г , като А.А. ЕООД се задължило да проведе обучение за придобиване на професионална квалификация по професия Дизайнер код 214010, специалност Промишлен дизайн код 2140110, като този договор е сключен по реда на чл. 14б ал.7 от ЗПОО. Обучаваното лице се задължило да участва в обучението и да заплати сума от 2500 евро.