Присъда № 42 от 16.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

/неразделна част от присъда №42/16.10.2024 г., постановена по НОХД №304/2021 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград/

М О Т И В И:

Производството по делото е образувано въз основа на внесен Обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Благоевград срещу Д. Н. К., с ЕГН-**********, с адрес: град Б., ул.И.В., *, за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6, пр. последно, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК и К. Н. К., с ЕГН-**********, с адрес: град Б., ул.И.В., *, за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6, пр. последно, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК.

Въз основа на направено искане, ОС е приел за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 43029,34 лв. – обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на повдигнатото обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2013 г. до окончателното й изплащане, като е конституирал в качеството на граждански ищец Държавата, представлявана от Министъра на финансите, респ. Д. и К.К.и – като граждански ответници.

В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло ОА, като намира, че с оглед събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, обвиненията се доказват по несъмнен начин. Предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни, като им бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ при условията на чл.55 от НК, а изпълнението на същите бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. Заедно с повереника на гражданския ищец молят предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Подсъдимите и техните защитници намират, че Д. и К.К.и не са извършили описаните в ОА престъпления.

Всяка от страните развива съответни съображения в подкрепа на своите доводи, възражения и искания.

В хода на съдебното следствие са събрани допълнителни писмени доказателства, назначена е нова експертиза и е изслушано заключение на вещо лице.

Въз основа на събрания и проверен по съответния ред доказателствен материал, Окръжният съд намери за установена фактическа обстановка, идентична на описана в ОА, по-голямата част от която не се оспорва от защитата и подсъдимите, а именно:

Търговско дружество „К. и С.“ООД, с ЕИК: ***, било регистрирано на 04.01.2006 г. и вписано в Търговския регистър на 27.01.2011 г. с капитал от 5000 лева. Седалището и адресът на управление на същото били в град Б., на ул.И.В., *. Съдружници в него били Н.Д.

К., Р.С. К.а и подсъдимите – К. Н. К. и Д. Н. К.. От самото учредяване на дружеството последните двама били вписани като управители на дружеството и го представлявали заедно и поотделно. Двамата организирали и ръководели цялата търговска дейност на дружеството, което било регистрирано по Закона за данък добавен стойност /ЗДДС/ на 23.03.2006 г.

Към настоящия момент дружеството е обявено в несъстоятелност.

Основната търговска дейност на дружеството била продажба на плодове и зеленчуци, като за целта ползвало два търговски обекта, находящи се в град Б.. Единият от тях представлявал търговски обект, състоящ се от две помещения с обща площ от 40 кв.м.

Същият бил ползван от дружеството въз основа на договор за отдаване на имот №41/02.11.1998 г., сключен с Община Б.. Вторият имот, находящ се също в град Б., ул.“България“ №1, представлявал склад за плодове и зеленчуци, ползван на основание договор за наем от 17.12.2009 г., сключен между дружеството като наемател и „ПК“Славянка“,.

1

Съгласно сключен договор за счетоводно– консултантски услуги от 01.01.2012 г., счетоводното обслужване на търговеца, свързано с изготвяне на Справките-декларации по ЗДДС, Дневниците за покупки и продажби, Годишните финансови отчети – декларации по чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/, се извършвало от счетоводна къща А.Д.К. ООД, град Б., представлявано от управителя й Ир. Г. К.. От страна на „К. и С.“ ООД, град Б., договорът бил подписан от К.К.. От своя страна, И.К. разпределила на служителката си Ел. Вл. Н. приоритетно да извършва необходимите счетоводни операции на дружеството, а самата тя подавала в ТД на НАП С., офис Благоевград, декларациите по ЗДДС и декларациите по ЗКПО с електронния си подпис.

Съгласно чл. 124, ал.1 от ЗДДС регистрираните лица по този закон водят задължително Дневник за покупки и Дневник за продажби, които документи представляват отчетни регистри. Тези регистри съдържали информация за хронологията на сделките на данъчния субект, а справки – декларации (СД) по ЗДДС - за финансовия резултат от дейността на дружеството за съответния месец, която по утвърден образец следвало да бъде подадена до 14-то число на следващия месец. СД за данъчния период се съставяли въз основа на отчетните регистри. По всяка облагаема сделка се начислявал данък в размер на 20% от стойността й (чл. 66, ал.1 от ЗДДС).

Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал.1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице, което е доставчик по облагаема доставка, като според чл. 88, ал.4 от ЗДДС всички регистрирани лица определят сами резултата за всеки данъчен период - съответно данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване като разлика между ДДС за внасяне по доставките (продажбите) и ДДС с право на пълен данъчен кредит по покупките. Данъчният кредит (чл.68 ал.1 от ЗДДС) е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този ЗДДС когато е извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка. Правото на приспадане на данъчен кредит на първо място е предпоставено от наличието на реално осъществена доставка (сделка) по смисъла, вложен от законодателя в разпоредбата на чл. 6, чл. 9 и чл. 63 от ЗДДС. Изискването за начисляване на данъка е за изпълнителя по доставката. Последният посочва в данъчната фактура извършената облагаема доставка от регистрирани по ЗДДС лица, данъчната й основа и дължимия данък. Следователно издаването на данъчната фактура, в която е начислен ДДС е последица от наличието на облагаема доставка, настъпило данъчно събитие. При липсата на данъчно събитие -доставка на стоки и услуги, за доставчика не възниква задължение за начисляване на данък, респ. за получателя не възниква право на данъчен кредит.

Тъй като дружеството било регистрирано по ЗДДС, в качеството си на управители двамата подсъдими имали задължение да подават справки-декларации по силата на разпоредбите на чл.125 от ЗДДС за установяване на данъчните му задължения по ЗДДС, ведно с отчетните регистри на дружеството (Дневник за продажбите и Дневник за покупките).

Съгласно договор с А.Д.К. ООД, град Б., Д.К. и К.К., въз основа на представените от тях счетоводни документи, били делегирали на И.К., управител на счетоводната къща, да изготвя и представя пред ТД НАП С., офис Благоевград СД по ЗДДС и годишните данъчни декларации по ЗКПО като използва и електронния си подпис.

В периода 2012 г. – 2013 г. двамата подсъдими извършвали съвместно търговската дейност от името и за сметка на „К. и С.“ ООД, град Б., като заедно пътували до различни тържища и снабдявали търговските си обекти с плодове и зеленчуци. Като получател на фактурите на дружеството бил посочван К.К.. Последният, преимуществено контактувал със счетоводното дружество – А.Д.К. ООД, град Б. като повечето пъти той носел фактурите за осчетоводяване и ги предавал на служителя, определен да ги осчетоводи – Е. В.а Н.. Част от фактурите, които предавали за осчетоводяване, въпреки, че в същите било посочено, че 2 плащането е било в брой не били придружени с касов бон, каквото е законовото изискване.

В този период двамата предоставили на Е.Н. за осчетоводяване редица фактури, издадени от името на доставчиците Л.* ЕООД, град С., А. ЕООД, град С., Р. ЕООД, град С. и Р. ЕООД, град С.. В тях били описани продажби на големи количества плодове и зеленчуци от посочените дружества на „К. и С.“ ООД, град Б.. Касаело се за множество фактури, които двамата предавали ежемесечно на счетоводителката Е.Н.. В тях било отразено, че за закупените плодове и зеленчуци е платено от страна на „К. и С.“ ООД, град Б. в брой. Тези фактури не били придружени с касови бонове. По този повод при приемането им Е.Н. многократно заявявала на К.К., че следва да представят и съответните касови бонове за извършените плащания. Подсъдимият се съгласявал с нея, но въпреки това не представял такива касови бонове. Независимо от всичко това тези фактури били осчетоводявани по съответния ред.

Търговските дружества Л.* ЕООД, град С., А. ЕООД, град С., Р. ЕООД и Р. ЕООД били свързани помежду си като фактурирали доставки на плодове и зеленчуци едни на други. И четирите дружества били представлявали от лица, които реално не извършвали търговска дейност, т.е. не сключвали сделки и не управлявали дружествата. При извършени проверки от данъчните органи било установено, че дружествата нямали техническа и кадрова обезпеченост, както и не разполагали с офиси, търговски машини, складови бази и оборудване, които обективно да реализират обемите на търговската дейност. При изрично поискване, освен фактури, тези дружества не предоставили други документи товарителници, касови бонове и складови разписки, които да удостоверят извършените от тях доставки с право на данъчен кредит. За всяко от тях е установено, че дължи данък добавена стойност(ДДС

) в резултат на неоснователно приспаднат данъчен кредит по нереални доставки.

Справките – декларации по Закона за данък добавена стойност (СД по ЗДДС) и Дневниците за покупки и продажби за периода от 14.03.2012 г. до 12.04.2013 г. на „К. и С.“ ЕООД, град Б., които били представяни по електронен път пред ТД НАП С., офис Благоевград, били изготвяни от упълномощеното лице И.К..

В СД по ДДС, към която били приложени представените пред ТД на НАП, офис Благоевград, дневници за покупките през горепосочения период, в клетка „упълномощено лице” било посочено името на Ир. Г. К., която, въз основа на предоставената й счетоводна документация от двамата управители К.К. и Д.К., съставяла всяка месечна СД по ЗДДС и я представяла пред ТД НАП С., офис Благоевград, с електронния й подпис, ведно със съответния Дневник за покупки и продажби за месеца.

За периода 14.03.2012 г. до 12.04.2013 г. били съставяни СД по ЗДДС, ведно с дневници за покупки и продажби от управителя на А.Д.К. ООД, град Б. – Ир. Г. К. и представяни пред ТД НАП С., офис Благоевград, както следва :

1.За данъчния период за месец февруари 2012 г., двамата подсъдими предоставили на А.Д.К. ООД, град Б. фактури, издадени от Л.* ЕООД, град С. и А. ЕООД, град С., по които нямало реални доставки на стоки и плащания от страна на „К. и С.“ ООД, град Б.. В резултат на това, в Дневника за покупки през месец февруари били отразени 11 броя фактури за покупки на плодове и зеленчуци от двете дружества, а именно : от Л.* ЕООД, гр. С. – 7 броя, с обща стойност на данъчна основа 38 845,53 лева и данъчен кредит – 7769,11 лева и от А. ЕООД, гр. С. - 4 броя, с обща стойност на данъчна основа 6 157,51 лева и данъчен кредит – 1231,50 лева, както следва :

Въз основа на същите били изготвени и съставени от Ир. Г. К. данъчна декларация 3 по ЗДДС както и Дневник за покупките на „К. и С.“ ООД, град Б. за данъчния период 01.02.28.02.2012 г., в който намерили отражение горепосочените фактури.

На 14.03.2012 г. така изготвената справката декларация по ЗДДС с вх.№ 01001299705/14.03.2012г., ведно с Дневника за покупки и Дневника за продажби били подадени от К.К. и Д.К. пред ТД на НАП гр.С., офис Благоевград по реда на чл.125 от ЗДДС посредством Ир. Г. К. с нейния електронен подпис.

В представения от К.К. и Д.К., посредством И.К. Дневник за покупки били показани пред ТД НАП С., офис Благоевград горепосочените фактури, издадени от името на Л.* ЕООД, град С. и А. ЕООД, град С..

В посочената СД по ЗДДС с вх.№ 01001299705/14.03.2012г. подадена пред ТД на НАП гр.С., офис Благоевград за данъчен период месец февруари 2012 г., в раздел „Б“ от същата, двамата управители, чрез И.К., декларирали ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 12 341,08 лева при действителен такъв 3340,48 лева. По този начин, като потвърдили неистина, а именно, че са извършили реално горепосочените покупки от името на „К. и С.“ ООД и са заплатили за тях, двамата променили резултата за периода от ДДС за внасяне в размер на 9299,66 лева в ДДС за внасяне на 299,06 лева. От така установения за внасяне от „К. и С.“ ООД, град Б. данъчен кредит в размер на 9299,66 лева, частта от 9000,60 лева била формирана от стойността на данъчния кредит по 11 броя фактури на Л.* ЕООД, град С. и А. ЕООД, град С.. В резултат на това, дружеството внесло ДДС за посочения данъчен период 299 лева и упражнило право на данъчен кредит в размер на 9000,60 лева. Така приспаднатият данъчен кредит в размер на 9000,60 лева е неследващ се поради липсата на реални доставки.

Разпечатката съдържа 32 от 286 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/595be618-b5eb-4265-83de-480261aad038