Определение № 1036 от 06.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1036 гр. София, 06.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Емилия Донкова

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20248002102148 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Я. Я. чрез пълномощника му адвокат И. Д. против решение № 71 от 15.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1609 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 262677 от 29.12.2021 г. по гр. д. № 15325/2020 г. на Районен съд - Пловдив са отхвърлени предявените от А. Я. Я. против М. Г. Н. иск за сумата 8267 лв. и против Д. И. С. иск за сумата 8267 лв., представляваща припадащата им се част от стойността на извършения ремонт на покрива на сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба.

М. Г. Н. и Д. И. С. са подали чрез пълномощника си адвокат И. Н. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който признават, че въззивното решение е процесуално недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по влязлото в сила като необжалвано първоинстанционно решение за уважаване на иска против първата от тях за сумата 1444.95 лв. и против втората за сумата 919.80 лв., а в останалата част оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Окръжният съд е констатирал, че първоинстанционният съд е уважил предявения против М.

Н. иск за сумата 3819.09 лв. и предявения против Д. С. иск за сумата 3756.06 лв. и е отхвърлил исковете за разликата до предявения размер от 8267 лв. за всяка ответница и за обезщетение за забавено плащане за периода 1.08.2019 г. – 18.11.2020 г. в размер на по 1

1093.08 лв. за всяка от ответниците. Счел е, че ищецът атакува първоинстанционното решение в отхвърлителната част, а ответниците с насрещна касационна жалба атакуват решението в частта за уважаване на исковете.

Констатирал е и че с оглед оставянето на исковата молба без движение от въззивния съд, ищецът е уточнил, че покривът на сградата на [улица] бил твърде амортизиран и всички извършени ремонтни работи са били необходими, а по така направеното уточнение ответниците са направили възражение от необходимостта от извършване на конкретно изброени СМР.

Направил е и констатация, че искът е основан на твърденията, че страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, като всеки притежава по 1/3 ид. ч. от общите части. В началото на 2018 г., поради появилите се течове от покрива на сградата и лошото му състояние, се наложило да бъде извършен цялостен ремонт на същия, като ответниците проявили пълно бездействие и ищецът възложил на вещо лице извършването на оглед и изготвянето на експертно становище. В това становище експертът описал най-необходимите ремонтни работи, като ги оценил на сумата от 24800 лева.

Собствениците М. Н. и Д. С. не предоставили средства за ремонта, поради което ищецът, след като го възложил и бил извършен, го заплатил изцяло. Поискал е всяка от ответниците да му възстановят припадащата й се част от 8267 лв. и обезщетение за забава от по 1093,08 лв. за период от 01.08.2019 г. до 18.11.2020 г. В отговора на исковата молба ответниците оспорват да притежават по 1/3 ид. ч. от общите части на сградата, поради наличието на четвърти съсобственик от месец март 2018 г. и считат, че ищецът първо е следвало да предприеме процедурата по чл. 48 ЗУЕС за одобряване на извършената работа и вземане на решение за възстановяване на средствата от общото събрание на етажните собственици.

Позовават се и на липсата на документи за извършения ремонт и за плащания и възразяват, че описаните строителни работи не са извършени или са извършени некачествено и следва да бъдат премахнати.

Въззивният съд въз основа на договор за доброволна делба от 18.12.2001 г. е приел, че сградата се състои от първи етаж с две жилища и гараж № 3, собственост на М. Г. Н., втори етаж с две жилища и гаражи № 1 и 2, собственост на Д. И. С. и мансарден етаж и магазин със склад, собственост на А. Я. Я.. С нотариален акт от 21.03.2018 г. Д. С. е продала на В. И.

Т. северното жилище на втория етаж. Посочил е, че съгласно чл. 40, ал.1 ЗС дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост и е констатирал, че от приетото в първоинстанционното производство експертно заключение на вещо лице В. Р. стойността на горепосочените три дяла по етажи към 2001 г. е както следва: 115704 лв. за първия етаж и гараж № 3; 113795 лв. за втория етаж и гаражи № 1 и 2; 130950 лв. за мансардния етаж и магазина със склад, а стойността само на северното жилище на първия етаж е 36749 лв.

Съдът се е позовал на нормата на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС в редакцията й към 2018 г., съгласно която всеки собственик може да извърши със собствени средства, материалии/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание, като 2 разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл.

50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията, както и на легалното определение за необходим ремонт в § 1, т. 7 ДР на ЗУТ. Посочил е, че в случая общо събрание не е проведено и съответно липсва решение на етажните собственици за извършване на ремонт на покрива и не е прието и решение за възстановяване на направени от А. Я. разходи по извършване на ремонт на покрива. Съгласно ал. 7 на чл. 48 ЗУЕС, ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици. Отбелязал е, че първоинстанционният съд е възприел правна квалификация на исковете по чл. 41 ЗС вр. чл. 48, ал. 7 ЗУЕС, но разпоредбите на ЗУЕС са специални спрямо тези по ЗС и поради това при преценка относно основателността на исковете ще следва да се изходи преди всичко от разпоредбите на специалния закон.

Въззивният съд е обсъдил представеното с исковата молба експертно становище от инж. С.

П. Ж. с дата 3.07.2018 г. Посочил е, че предметът на становището е формулиран по следния начин: „Да се даде експертна оценка на стойността на необходимите строителни и ремонтни работи по обект „Масивна четириетажна с изби жилищна сграда в [населено място], район „Ц.“, [улица]“. Записано е следното: „В следствие на дългогодишната експлоатация на сградата, в същата се наблюдават места с налични течове от покрива“. Предписано е, с оглед ползването на последния етаж под покрива за жилищни нужди, поставянето на окачен таван, пароизолация, топлоизолация, дървена покривна конструкция, дървена обшивка, хидроизолационно платно и керемиди. След това са оценени отделни по вид работи и е определена обща стойност на необходимите СМР в размер от 24800 лева. Приел е, че на пръв поглед изглежда, че изготвянето на становището е възложено, с оглед отстраняването на налични течове, чрез извършването на необходимия за това ремонт, но в показанията си разпитаният по делото като свидетел инж.С. Ж. изрично заявява, че не е предписал извършването на посочените в становището му работи, а само ги е остойностил, защото към онзи момент ремонтът вече е бил извършен. В о.з. на 26.05.2021 г. ищецът е уточнил, че извършил лично ремонта на покрива през периода от месец април 2017 г. до началото на 2018 г. Поради това, че експертното становище на свидетеля е изготвено след твърдяния краен момент на ремонта, съдът е приел, че този документ не може да се цени като доказателство относно необходимостта от извършване на описаните в него СМР.

Въззивният съд е обсъдил и свидетелските показания на Л. П., Н. С. и Ц. Г.. Посочил е, че свидетелят П. сочи, че с А. Я. са близки познати и се виждат често. Към 2017- 2018 г. от покрива на сградата, в която живеел Я. имало теч, който проникнал и в жилището му. Имало течове по стените в хола, в антрето и други помещения. Ищецът споделял на свидетеля, че е разговарял с другите собственици в сградата за отстраняване на теча. Ремонтът бил извършен от Я. с личен труд. Свидетелят му помагал за пренасянето на материали- дъски, изолация и др. Старите керемиди били свалени изцяло и били подменени с битумни.

Положени били хидроизолация и топлоизолация. Сменени били и олуците. Свидетелката С. ходила да оглежда сградата на [улица] през месец март 2018 г.. Тя няма впечатления от 3 състоянието на покрива, наличието на течове от него и отстраняването им чрез извършване на съответни ремонтни работи. Свидетелят Г. работил в офис в близост до сградата, собственост на страните. А. Я. помагал в работата на фирмата, а веднъж неин служител му помогнал да монтира климатик в мансардния етаж. Когато се върнал в офиса, служителят споделил, че Я. живее в аквариум. Самият свидетел се бил качвал веднъж в жилището му.

Времето било слънчево, но по стените се стичала вода, мазилката била напукана и имало мирис на мухъл. Ищецът извършил ремонт в жилището си и на покрива от месец април 2017 г. до към края на годината. Служителите на офиса му помагали да пренася материали. Той свалил част от гредите и обшивката на покрива. Това, което свалил било мухлясало. Съдът е счел, че от показанията на разпитаните свидетели не става ясно нито какви са били причините за течовете и в частност в какво състояние е била покривната конструкция, летвите под керемидите и самите керемиди, нито какви са били необходимите по вид и обем работи единствено и само за преустановяване на течовете. При това от показанията на свидетелите П. и Г. не става ясно дали те са възприели състоянието на жилището на жалбоподателя преди началото на ремонта или след като покривът вече е бил разкрит.

Съдът е обсъдил и приетите четири заключения на съдебно-технически експертизи, за които също е счел, че не дават отговор на въпроса за състоянието на покрива преди извършване на твърдения ремонт и необходимостта от същия. Посочил е, че двете заключения на вещо лице В. Р. - основно и допълнително, имат за предмет определяне на стойността на разходите за извършване на ремонта, така, както се твърди да е извършен, т. е. тези заключения не съставляват доказателства нито относно необходимостта от ремонт в определен обем, нито относно извършването на конкретни СМР. В основното заключение на вещо лице В. Х. е отразено, че покривната конструкция на сградата е запазена. Подменена е летвената обшивка по покрива, наковани са ОЕсБи плоскости, положени са хидроизолация и топлоизолация и керемидите са подменени с битумни. На л. 135 и сл. по първоинстанционното дело е налице констативен акт № 93/14.07.2021 г., изготвен от работна група, назначена от Кмета на Район “Централен“, в който е отразено, че извършеният от А. Я. ремонт включва „замяна и частично възстановяване на конструктивни елементи на покривната конструкция“, както и промяна на статическата схема на част от покривните ребра чрез удължаването им и подпирането им в предния край с греди, като извършените СМР са квалифицирани като основен ремонт и реконструкция. Във въззивното производство са приети заключения на вещото лице инж. К. Д.. От първото заключение се установява, че конструкцията на покрива е била демонтирана и е изградена отново с по- малък от предвидения по проект наклон. Тъй като конструкцията е обшита с ПДЧ, инж.Д. не е могъл да констатира дали е използван старият дървен материал или отчасти или изцяло нов. От второто заключение се установява, че в подпокривното пространство са налице 1200 бр. керемиди тип „Марсилски“, а за покриване на целия покрив, съобразно с неговата площ от 190 кв.м., са необходими 2470 керемиди. Това заключение обаче не дава категорично основание да се счита, че преди ремонта повече от 50% от старите керемиди тип „Марсилски“ са били повредени до такава степен, че през тях е преминавала вода и е трябвало да бъдат подменени.