Решение № 4777 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4777 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Г. ИВАНОВА ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от Д. Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110145476 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Р. М. Б. срещу „**********“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове за следните суми: 147.25 евро /евровата равностойност на 288 лв./ – платена без основание сума по Договор за кредит № **********/18.02.2024 г.; 129.53 евро /евровата равностойност на 253.34 лв./ – платена без основание сума по Договор за кредит № *******017/12.03.2024 г.; 107.98 евро /евровата равностойност на 211.20 лв./ – платена без основание сума по Договор за кредит № *******024/11.01.2025 г. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е сключил в качеството на кредитополучател с ответника в качеството на кредитодател процесните три договора. Излага, че по Договор за кредит № **********/18.02.2024 г. и по Договор за кредит № *******017/12.03.2024 г. му е предоставена в заем сумата от по 1 200 лв., а по Договор за кредит № *******024/11.01.2025 г. – сумата от 1 100 лв., като и в трите договора били посочени ГЛП в размер на 40.99 % и ГПР в размер на 49.70 %. Сочи, че по всеки от договорите е уговорена такса за бързо разглеждане, изчислявана спрямо сумата на кредита и срока на договора, дължима пропорционално към всяка вноска и отразена в съответния погасителен план. Релевира възражения за нищожност на договорите за кредит в тяхната цялост поради противоречие на закона. Сочи, че са посочени грешни ГЛП и ГПР, защото таксата за бързо разглеждане в действителност представляват скрита печалба и добавък към възнаградителната лихва, но не е включена в размера на посочения лихвен процент, нито като разход по съответния кредит.

Счита, че посочването в договорите на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика. Евентуално сочи, че клаузите относно такса за бързо разглеждане нарушават добрите нрави, защото са в 1 разрез с принципа на справедливостта и целят неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя. Навежда възражение за противоречие на клаузите относно таксата за бързо разглеждане със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото таксата в действителност е свързана с усвояването на съответния кредит. Възразява, че клаузите относно възнаградителната лихва по всеки от кредитите противоречат на добрите нрави, защото тя значително надхвърля трикратния размер на законната лихва. Твърди, че платените от него суми над главниците по договорите включват възнаградителна лихва, такса за бързо разглеждане и други такси и са в следните размери: по Договор за кредит № **********/18.02.2024 г. – 288 лв.; по Договор за кредит № *******017/12.03.2024 г. – 253.34 лв.; по Договор за кредит № *******024/11.01.2025 г. – 211.20 лв. Счита, че всички платени от него суми по договорите над главниците са платени без основание.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че между страните е сключен по реда на ЗПК и ЗПФУР Договор за кредит № **********/18.02.2024 г., по който той е предоставил на ищеца сумата от 1 200 лв. за срок от 30 дни, а ищецът се задължил да върне на 19.03.2024 г. сума в общ размер на 1 488 лв., включваща освен главницата, но също договорна лихва в размер на 40.43 лв. и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 247.57 лв. Твърди, че цялата сума е платена от ищеца на 11.03.2024 г. Излага, че между страните е сключен по реда на ЗПК и ЗПФУР Договор за кредит № *******017/12.03.2024 г., по който той е предоставил на ищеца сумата от 1 200 лв. за срок от 30 дни, а ищецът се задължил да върне на 11.04.2024 г. сума в общ размер на 1 453.34 лв., включваща освен главницата, но също договорна лихва в размер на 40.43 лв. и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 212.91 лв. Заявява, че цялата сума е платена от ищеца на 10.04.2024 г. Твърди, че между страните е сключен по реда на ЗПК и ЗПФУР Договор за кредит № *******024/11.01.2025 г., по който той е предоставил на ищеца сумата от 1 100 лв. за срок от 30 дни, а ищецът се задължил да върне на 10.02.2025 г. главницата заедно с договорна лихва в размер на 37.06 лв., като страните са сключили и Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 11.01.2025 г., по което ищецът се е задължил да плати такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане в размер на 226.94 лв., намалена на 174.14 лв. Твърди, че задълженията по договора и споразумението са платени от ищеца на 24.03.2025 г. Излага, че ищецът доброволно е кандидатствал за отпускане на кредитите, като е попълнил желаните параметри, включително желанието да ползва услугата за бързо разглеждане, и е одобрил общите условия на ответника, като към договорите се прилагат и специални условия.

Оспорва договорите да са нищожни. Излага, че при приемане на исканията за отпускане на кредити е предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация. Твърди, че ГЛП е фиксиран, а ГПР е формиран изцяло в съответствие със законовата формула, като в него е включена само договорната лихва, но не и таксата за бързо разглеждане, защото тя не подлежи на включване в него, след като не се заплаща във връзка с договора, а е дължима за самостоятелна услуга, която не касае самото кредитиране, а по-бързата оценка на 2 кредитоспособнността на потребителя, и щом ползването на услугата не е задължително условие или гаранция за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Счита, че е получил процесните суми на годно правно основание. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на парични суми, платени от ищеца на ответника при начална липса на основание – въз основа на три договора за кредит, по отношение на които ищецът релевира възражения за тяхната нищожност в цялост, а евентуално – за нищожност на отделни техни клаузи.

По предявените искове в тежест на ищеца е да установи извършени от него в полза на ответника престации на определени блага – процесните суми, платени над главниците по Договор за кредит № **********/18.02.2024 г., Договор за кредит № *******017/12.03.2024 г. и Договор за кредит № *******024/11.01.2025 г., както и получаване на сумите от ответника, а в доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесните суми, което в случая предполага да установи съществуването на валидни правоотношения, възникнало по силата на Договор за кредит № **********/18.02.2024 г., Договор за кредит № *******017/12.03.2024 г. и Договор за кредит № *******024/11.01.2025 г., и тяхното съдържание.

В случая с приетия за окончателен без възражения на страните доклад, обективиран в Определение № 818/08.01.2026 г., са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:

1. сключването между страните на Договор за кредит № **********/18.02.2024 г., по който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 200 лв. за срок от 30 дни, при посочени ГЛП в размер на 40.99 % и ГПР в размер на 49.70 %, включващ само договорната лихва, а ищецът се задължил да върне на 19.03.2024 г. сума в общ размер на 1 488 лв., включваща главницата, договорна лихва в размер на 40.43 лв. и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 247.57 лв.; заплащане на 11.03.2024 г. от ищеца на ответника на сума по договора в общ размер на 1 488 лв., с която е погасил следните задължения: 1 200 лв. – главница по кредита; 40.43 лв. – договорна лихва; 247.57 лв. – такса за бързо разглеждане;

2. сключването между страните на Договор за кредит № *******017/12.03.2024 г., по който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 200 лв. за срок от 30 дни, при посочени ГЛП в размер на 40.99 % и ГПР в размер на 49.70 %, включващ само договорната лихва, а ищецът се задължил да върне на 10.04.2024 г. сума в общ размер на 1 453.34 лв., включваща главницата, договорна лихва в размер на 40.43 лв. и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 212.91 лв.;

3 заплащане на 10.04.2024 г. от ищеца на ответника на сума по договора в общ размер на 1 453.34 лв., с която е погасил следните задължения: 1 200 лв. – главница по кредита; 40.43 лв.

– договорна лихва; 212.91 лв. – такса за бързо разглеждане;

3. сключването между страните на Договор за кредит № *******024/11.01.2025 г., по който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 100 лв. за срок от 30 дни, при посочени ГЛП в размер на 40.99 % и ГПР в размер на 49.70 %, включващ само договорната лихва, а ищецът се задължил да върне на 10.02.2025 г. главницата заедно с договорна лихва в размер на 37.06 лв. и да заплати такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит; заплащане на 24.03.2025 г. от ищеца на ответника на следните задължения по договора: 1 100 лв. – главница по кредита; 37.06 лв. – договорна лихва; 174.14 лв. – такса за бързо разглеждане.

Всеки от процесните договори за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристиките на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за всички тях се прилагат защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП.

Касае се, на следващо място, за договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.

Установява се, че те са сключени при общи условия, като страните не спорят, че приложими към тях са представените от ответника Общи условия на договора за кредит.

Съдът намира, че процесните договори за потребителски кредит са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като противоречащи на закона – на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Според посочената разпоредба договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В случая във всеки от договорите за кредит е посочен размер на ГПР, като страните не спорят, че той не включва такса за бързо разглеждане на искането за кредит.

Съгласно т. 4 от Общите условия на договора за кредит кредиторът се задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от получаването му, а според т. 4.2. от същите кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит, която гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Съгласно т. 4.3., когато искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден, но кредиторът не може да бъде отговорен за 4 забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя /например при изключен мобилен телефон/, при което кредиторът се задължава да изпълни услугата в първия възможен момент. Според т. 4.4. за заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит, като тя е посочена в Специалните условия на договора за кредит и е включена в Тарифа на кредитора, налична на началната страница, а в т. 4.5. е предвидено, че допълнителната услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускане на сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя да получи такъв.