Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 683 от 06.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 717/2025
Вид
Определение № 683
Подписан
06.10.2025
В сила
06.10.2025
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.628 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.631 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.631, ал.1, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.631, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.22 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 683 гр. Пазарджик, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255200500717 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Л. И. Н., чрез адв.Д. Г. срещу Определение №401/17.07.2025г., постановено по гр.д.№7/2025г. по описа на РС- Панагюрище, с което е спряно производството по делото до произнасяне на СЕС по дело №С-744/2023г.

В същата се развиват оплаквания за неправилност на обжалваното определение.

Искането е да се отмени обжалваното определение и да се постанови акт, с които се укаже на районния съд да продължи делото до окончателното влизане н сила на решението в частта за разноските.

Моли се за присъждане на разноски по делото.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от „СтикКредит“ АД чрез адв.Х. М., в който се поддържа становище в насока неоснователност на жалбата.

Искането е същата да бъде оставена без уважение и се потвърди определението постановено от районния съд.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба 1 подадена от Л. И. Н., срещу „Стик- Кредит“ АД, с която са предявени искове, с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3, във вр. с чл.146, ал.1 и чл.143 от ЗЗП, във вр. с чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД.

Видно от Решение рег.№97/27.05.2025г. е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3, във вр. с чл.146, ал.1 и чл.143 от ЗЗП, във вр. с чл.22 и чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, Договор за потребителски кредит представен от разстояние №771212 т 23.12.2021г., сключен между Л.

И. Н. и „Стик- Кредит“ АД.

Осъден е, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, „Стик- Кредит“ АД, да заплати на Л. И. Н. сума в размер на 1518,76лв. представляваща сума платена за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №771212 от 23.12.2021г., която е платена без основание.

Осъден е, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „Стик- Кредит“ АД, да заплати на адв.Д. Г. от АК- Л., сумата в размер на 650лв.- адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.

Осъден е, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „Стик- Кредит“ АД, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РСПанагюрище, ДТ в размер на 140,75лв. и такса в размер на 5лв., само в случай на издаване на изпълнителен лист.

Видно от Молба с вх.№3338/18.06.2025г. подадена от адв.Д. Г., упълномощен от Л. И. Н. е поискано да бъде изменено постановеното и цитирано по- горе решение в частта за разноските.

В постъпил Отговор с вх.№3913/16.07.2025г. подадена от „СтикКредит“ АД, чрез адв.М. е заявено, че молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Направено е искане производството по делото да бъде спряно, на основание чл.229, ал.1, т.4, вр. с чл.631, вр. чл.633 от ГПК до произнасяне на дело С-744/2023г. на СЕС.

Видно от Определение рег.№401/17.07.2025г. е спряно производството по гр.д.№7/2025г. по описа на РС- Пазарджик до постановяване на съдебен акт по дело №С-744/23 на СЕС.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна следното:

2

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да се спре производството по делото първоинстанционният съд е приел, че искането на ответника за спиране на същото до приключване на дело на С- 744/23 е основателно. Позовал се е на разпоредбата на чл.631 от ГПК, че с отправянето на преюдициално запитване съдът спира производството по делото.

Позовал се е на Определение №19 от 08.01.2021г. по ч.т.д.№2481/2020г. на ВКС, ІІт.о. в което е прието, че в разпоредбата на чл.628 от ГПК е предвидено задължение за българския съд да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, респ. на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Решението на Съда на Европейския съюз е задължително за всички съдилища в Република България, а не само за съда, отправил преюдициалното запитване- чл.633 ГПК. Поради това всеки съд на територията на Република България, който е сезиран със спор, чието разрешаване е обусловено от отговора на поставените пред Съда на ЕС въпроси във връзка с тълкуването на разпоредби на правото на ЕС, е длъжен да спре образуваното пред него дело, за да съобрази решението си по спора с решението на съда на ЕС- чл.631 ГПК.

Посочил е, че видно от справка на сайта на СЕС, дело С-744/23 е образувано по повод преюдициално запитване отправено от СРС по повод това дали безвъзмездната правна помощ се приема за “доставка на услуга”, “безвъзмездна услуга” или “възмездна услуга” респ. дали адвокат или еднолично адвокатско дружество предоставило безплатна адвокатска помощ по съдебно дело е данъчно задължено лице.

Приел е като краен правен извод, че действително поставеният пред СЕС въпрос има обуславящо действие по отношение процесния казус, респ. дали в настоящото производство по чл.248 ГПК съдът следва да присъди ДДС на процесуалния представител на ищеца, който ищец е бил представляван безплатно, т.е. дали процесуалния представител на страната осъществил безплатна адвокатска помощ е данъчно задължено лице.

3

При тези съображения е счел, че следва да се спре производството по делото до постановяване на акт по дело С-744/23 на СЕС.

В конкретният казус настоящата въззивна инстанция няма основание да не приема изцяло изведените съображения за спиране на въпросното производство.

Служебно известно е, че по преюдициално запитване от Софийски районен съд по гр.д.№20221110142769 пред Съд на Европейския съюз /СЕС/ е образувано дело №С-744/23 по въпроси, пряко свързани с правилното разрешаване на настоящия спор, а именно:

Оказаната безплатна правна помощ от адвокат представлява ли облагаема услуга по смисъла на Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС, когато съдът присъжда в тежест на загубилата страна да заплати директно на адвоката, равностойността на услугата, която адвокатът щеше да получи, ако услугата не е предоставяна безплатно? Това се налага, тъй като е налице противоречива практика на ВКС относно това дали предоставянето на безплатна правна помощ е дейност по предоставяне на услуги, която се облага с ДДС, респ. относно дължимостта на ДДС върху определения от съда размер на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закон за адвокатурата.

Разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото /чл.631, ал.1 изр.1 от ГПК/, а след произнасянето на СЕС, то се възобновява /чл.631, ал.2 от ГПК).

Решението на СЕС по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/.

Това са данни които обуславят извод, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава- членка и пред друг съд на държава- членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си, на основание чл.633, във вр. с чл.631, ал.1, изр.1 ГПК.

4

По изложените съображения следва да се приеме, че въпросите от преюдициалното запитване са от значение за решаването на настоящия спор, поради.

Ето защо подадената жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №401/17.07.2025г., постановено по гр.д.

№7/2025г. по описа на РС- Панагюрище.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5