Решение № 466 от 20.11.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Пазарджик, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220200494 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „К.“ ООД- гр.София ЕИК ****, представлявано от Д. В. С., депозирана чрез адв.А. Т. от АК- София, против Електронен фиш серия Г №0051289 на ОДМВР - Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2 вр. 461 от КЗ, за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата са изложени доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. Жалбоподателят твърди, че за процесното нарушение законът не предвижда възможност за издаване на ЕФ, с който да се наложи имуществена санкция на юридическо лице. Счита, че правилата, приложими за глобите, налагани на физически лица, не следва по аналогия да се прилагат към имуществените санкции, налагани на ЮЛ и ЕТ. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

За ответника по жалбата ОД на МВР- Пазарджик, редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на Директора на ОДМВР- Пазарджик- гл.юрисконсулт К. П., с което се иска потвърждаване на ЕФ. Оспорва възраженията на жалбоподателя, като твърди, че нарушението е безспорно доказано, а имуществена санкция е наложена при спазване изискванията на чл.27 ЗАНН. Прави се възражение за прекомерност 1 на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалвания ЕФ жалбоподателят е санкциониран за това, че на 26.09.2022г., в 10:20 часа, по АМ “Тракия“, км.86+400, пред бензиностанция ОМВ, с посока на движение от гр.Пловдив към гр.София, е установено движение на лек автомобил Мерцедес С500 4 Матик с рег. № **** , собственост на търговско дружество „К.“ ООД- гр.София, което не е сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС, регистрирано на територията на РБългария и неспряно от движение. Това обстоятелство било установено с автоматизирано техническо средство- стационарна радарна система тип „MULTA RADAR” № 00209D32F68B по време на движение на процесното МПС.

ЕФ е издаден на дружеството жалбоподател в качеството му на собственик на процесния лек автомобил, съгласно справка за регистрация на МПС /л.8 от делото/.

ЕФ е връчен на жалбоподателя на 20.02.2023г., съгласно разписка към известие за даставяне /л.10 от делото/, а жалбата против него е подадена на 21.02.2023г, т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима, доколкото е подадена и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ пред компетентния да я разгледа районен съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.

Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по следните съображения:

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.

В атакувания ЕФ е дадено пълно и ясно описание на нарушението, чрез посочване на дата, час и място на извършването му, модел и рег.номер на МПС, заснето по време на движение от автоматизирано техническо средство, индивидуализирано по модел и номер. Конкретно е посочен и собственикът на МПС, а също и обстоятелството че то е регистрирано в страната и не е спряно от движение, въпреки което за него не е сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Действително, в ЕФ не е било изрично посочено, че е „заснето управление на МПС“ така, както изисква нормата на чл.647 ал.3 от КЗ. Няма спор обаче, че в обжалвания ЕФ е отразено, че нарушението е установено "по време на движение на МПС", което безспорно изпълва съдържанието на използвания от закона идентичен термин.

2

Отделно от това, в ЕФ е дадена ясна правна квалификация на нарушението на Кодекса за застраховането, с направените релевантни привръзки. Правилно е посочена и нарушената разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, според която "Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.". Използваната от административнонаказващия орган привръзка с чл.461 т.1 от КЗ касае задължителния характер на този вид застраховка. В ЕФ е посочена и правилната санкционната норма на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ , доколкото наказващият орган е ангажирал отговорността на собственика на МПСюридическото лице „К.“ ООД, налагайки му предвидената имуществена санкция в размер на 2000 лева. Без всякакво значение е кое конкретно физическо лице, е било водач на МПС на процесните дата, час и място, тъй като в хипотезата на чл.638 ал.4 от КЗ се санкционира именно собственикът на МПС, в случая търговско дружество „К.“ ООД.

В обжалвания ЕФ ясно са посочени конкретно мястото на нарушението и посоката на движение на процесния автомобил- 86-ти километър плюс 400 метра на магистрала „Тракия”, с посоката на движение- за гр.София. Към АНП е представен и снимков материал, от който ясно се вижда регистрационния номер на процесния лек автомобил. Фотосите/л.37-39 от делото/, придружаващи ЕФ, представляват веществени доказателства по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП. Данните в горната част на фотоса напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Предвид изложеното, може да се направи обоснован извод, че нарушението е ясно и детайлно описано, като му е дадена и съответната правна квалификация, а това прави възможна, в гарантирания от закона обем, защитата против ЕФ.

Административното нарушение, предмет на обжалвания електронен фиш, е установено при спазване на нормативните изисквания, доколкото с ТР №1/2014г. на ВАС по т.д.№1/2013г. е призната възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения. В конкретния случай процесният ЕФ е издаден за нарушение по чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2 от КЗ , на основание чл.647 ал.3 КЗ, съгласно който:

"Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата". Така за този вид административно нарушение, установено по посочения начин, е въведен напълно самостоятелен и независим ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, а именно чрез издаване на ЕФ. В този смисъл възражението на жалбоподателя, с което се оспорва възможността за издаване 3 на ЕФ при нарушение разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 КЗ, се явява неоснователно.

Пак съгласно разпоредбата на чл.647 ал.3 КЗ: „ЕФ се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6. Чл.189 ал.5 от Закона за движение по пътищата не се прилага". От съдържанието на текста на посочената норма става ясно, че относно реда и условията за издаване на ЕФ, законът препраща към ЗДвП. В чл.189 ал.4 изр.1-во от ЗДвП е предвидено, че „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". При това положение е несъмнено, че нарушението законосъобразно може да се констатира и в отсъствие на намеса на контролния орган, както е било сторено в конкретния случай.

Установи се безспорно по делото, че заснемането на движението на автомобила е станало с автоматизирано техническо средство- стационарна радарна система тип „MULTA RADAR ” № 00209D32F68B. В този смисъл използваното за заснемане техническо средство е в достатъчна степен индивидуализирано. Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта, за което е издадено Удостоверение №10.12.4888/08.12.2010г. /л.12 от делото/. По-нататък, от приложените към АНП писмени доказателства се установява, че на процесната стационарна радарна система е извършена проверка на годността на техническото средство през м.08.2022г., за което е издаден Протокол №103-СГ-ИСИС/03.08.2022г. със срок на валидност от 1 година /л.14 и л.15 от делото/, което означава, че към инкриминираната дата, процесното АТСС е било технически изправно.

Става ясно, че процесното АТСС е стационарно, а не мобилно и временно разположено на пътя, при което за него не е валидно изискването на чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, а именно- да се съставя протокол за използването му.

Както се посочи по-горе, дружеството жалбоподател е собственик на процесното МПС, а то е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, видно от справка за собственост и регистрация на МПС /л.8/. Не се спори по делото, 4 че към инкриминираната дата процесното МПС е било без сключена и действаща Задължителна застраховка "ГО". Предвид изложеното, по делото безспорно е установено, че на инкриминираната дата и място процесното МПС, чиито собственик е дружеството жалбоподател, се е движело, респ. е било управлявано, без за него да има сключен и действащ договор за Задължителна застраховка "ГО". Съдът намира, че с атакувания ЕФ правилно е била ангажирана отговорността на юридическото лице, доколкото наложеното му административно наказание е в установения от закона вид и размер, съответен за субекта на нарушението, а именно имуществена санкция от 2000 лева, съгласно разпоредбата на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ . В този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя, с което се оспорва възможността за издаване на ЕФ, с който да се наложи имуществена санкция на юридическо лице.

Въз основа на всичко изложено дотук, процесният ЕФ, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който депозира писмено становище по съществото на спора, с което се прави искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер, съгласно чл.37 от ЗПП, към която препраща разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Поради това, заплащането на правната помощ е необходимо да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност, като конкретния размер се определи съобразно предвиденото в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ- от 80 до 150 лева. Настоящото производство не е с фактическа и правна сложност, делото се разгледа в две съдебни заседания, в които процесуалния представител на АНО не се яви, а представи писмено становище по жалбата, поради което на последния следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение в размер на 80 лева.