Решение № 358 от 07.11.2023, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. гр. Червен бряг, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440100392 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от А. Д. Х., с ЕГН ********** от *** против М. М. Х., с ЕГН ********** от гр. ***, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици. С исковата молба са представени като писмени доказателства – удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане на дете; статистическа карта, квитанция за платена държавна такса. В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 26.07.2008 г. в гр. Червен бряг, от който брак имат родено едно дете, което към момента е малолетно – Д М.ов М., с ЕГН **********, роден на *** г. Твърди се в исковата молба, че ответника преди повече от три години е преустановил грижата за семейството, напуснал е съвместно обитаваното жилище и заживял с друга жена. Твърди се още, че от тогава страните живеят в условията на фактическа раздяла, като от тогава брака им съществува само формално и е без съдържание.

Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между тях, като й бъде предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака дете. Претендира месечна издръжка в размер на 250,00 лв. и такава за минало време – една година назад за периода 02.04.2022 г. – 02.04.2023 г. в размер на 200.00 лв. месечно. С Определение № 297/12.06.2027 г. на съда е уважена молбата на ищцата по чл.83, ал.2 от ГПК и чл.95 от с.з. за освобождаване от внасянето на държавни такси и предоставяне на безплатна правна помощ, като за процесуален представител й е назначен адв. П. К. от ПлАК.

Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок за отговор не е постъпил такъв от 1 ответника.

ИЩЦАТА редовно призована в о.с.з. се явява лично и с адв. П. К. от ПлАК, който от името на доверителката си поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКА редовно призован се явява лично и взема становище упражняването на родителските права върху роденото от брака дете да бъдат предоставени на ищцата. Желае определяне на режим за лични отношения с детето съобразно константната съдебна практика и при определяне размера на издръжката да се съобрази факта, че е безработен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: копие на у-е за сключен граждански брак и у-е за раждане, че с акт № *** г. страните са сключили валиден граждански брак в гр. Червен бряг, от който имат родено едно дете, което към момента е малолетно – Д М.ов М., с ЕГН ********** роден на *** г., което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на лични отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на семейното жилище и иск по чл.149 от СК – издръжка за минало време.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 26.07.2008 г., като през 2019-а година решили да се разделят. От тогава съпрузите поддържали контакти единствено по отношение на детето. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от три години в условията на фактическа раздяла, като ищцата и ответника, изразяват своето непоколебимо желание и убедено съгласие за прекратяване на брака. Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 от СК: Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане е направено от ищцата, поради което е необходимо съдът да изследва този въпрос. Съдът като взе предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от три години фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното от ищцата желание за прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при 2 двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите.

Досежно вината, съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. За отношенията на страните през последните години, разпитания по делото свидетел А.Д.С дава конкретни сведения за това кое точно е провокирало неразбирателството между съпрузите – напускането на семейното жилище от ответника и заживяването му на семейни начала с друга жена, което водело до скандали от негова страна. От така събраните по делото доказателства, съдът намира, че с поведението си ответникът е допринесъл за разстройството на брачните отношения и следва да понесе отговорността за разтрогването на брака. В хода на производството не се събраха доказателства за виновно поведение на съпругата, с което последната да е съпричинила дълбокото и непоправимо разстройство на брака и съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът.

По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на роденото от брака дете: Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с интересите на детето. С приемането на новия Семеен кодекс законодателят определи, кои точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до постановяването му. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живеят родените от брака деца, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите, както и тяхната издръжка, след като обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите им като: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към тях, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. По делото безспорно се установи, че роденото от брака дете, което към настоящият момент е малолетно – Д М.ов М., с ЕГН **********, роден на *** г. се отглежда от майката. От представените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на Д е осигурено достатъчно лично пространство, в обитаваното от тях жилище. По делото безспорно бе установено, че майката е подпомагана от своите родители и разполага с финансови възможности, които биха гарантирали един сравнително добър жизнен стандарт на детето, като в тази насока са представените по делото писмени доказателства, както и събраните гласни такива от разпита на свидетеля А.С. За ответника не се събраха доказателства за реализираните от него трудови доходи. Преценявайки на кого 3 от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака и все още малолетно дете и се определи неговото местоживеене, както и след като направи сравнителен анализ на събраните по делото доказателства по посочените от законодателя критерии, с оглед стриктното следване интересите на детето Съдът намира, че майката е тази която полага и може да полага необходимите непосредствени и ежедневни грижи за него. Съдът намира, че към този момент следва да предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и определи местоживеене му при майката.

По отношение на режима на лични отношения с бащата съдът намира, че един режим в съответствие, с установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото положение. Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане – всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя, с преспиване, по местоживеене на бащата, както и да го взима за един месец през лятото не съвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

По отношение на издръжката за детето: Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права, дължи издръжка на своите малолетни деца.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя. По делото не се събраха доказателства за реализираните от бащата трудови доходи. При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ. Съгласно Постановление на МС на Р. България МРЗ е определена на 780 лв., което определя минимален размер на присъдената издръжка за едно дете в размер на 195.00 лв.

Вземайки предвид възрастта на детето, за което се дължи издръжка – около 14 години, съдът приема, че същото за задоволяване на своите потребности се нуждае от обща месечна издръжка в размер на около 450.00 лева. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители на детето, тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства за изплащането й.

В тази връзка съдът намира, че бащата може и трябва да участва в издръжката на Д, с 250.00 лева, а разликата ще се поеме от майката, която ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на децата доколкото липсват данни и двамата родители да участват в издръжката на други низходящи. Издръжката, която дължи се следва от датата на постановяване на настоящия съдебен акт – 03.04.2023 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, тъй като по делото има постановени привременни мерки. Върху сумата се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от настъпване на падежът й.

По отношение на иска по чл. 149 СК: Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад до завеждане на иска.